При рекордно ниска избирателна активност - 25.22% Варна показа днес, че новият й кмет ще стане ясен на... балотажа на 7 юли.
Първите резултати от проведените днес частични избори показаха, че състезанието ще е между кандидата, подкрепен от БСП - Христо Бозов.
Той води с около 3% пред кандидата на ГЕРБ Иван Портних, според 100% обработените протоколи.
Бозов, подкрепен от БСП, Движение България на гражданите и още 23 сдружения, спечели 30% от гласовете.
Иван Портних взе 26.89%. Независимият кандидат Чавдар Трифонов, подкрепен от ДСБ и други десни формации, има 17.14% от гласовете, а вечният кандидат за кмет на Варна Веселин Марешки - 16.15%.
За Бозов са гласували близо 22 000 души, а за Портних малко под 20 хиляди.
Над четвърт милион с право на глас
Близо 289 787 варненци имат право да гласуват на частичните избори за кмет във Варна, които се провеждат днес. Гласоподавателите гласуват в 285 секции, за да изберат човек, който ще управлява до редовните местни избори през есента на 2015 г.
Във всички райони и населени места на територията на общината има осигурени секции за гласуване на хора с увреждания.
Изборният ден започна в 7 сутринта и завършва в 20 ч.
Деветима са кандидатите за кмет. Четирима от тях са издигнати от инициативни комитети, а партийните кандидатури са пет: Александър Йовчев (Атака), Веселин Марешки (Либерален алианс), Иван Портних (ГЕРБ), Младен Станев (Земеделски народен съюз), Радостин Морфов (Българска социалдемократическа партия).
Независимите кандидати са: Веселин Василев (управител на сдружението "Шанс за хора с увреждания"), Михаил Куликов (до неотдавна секретар на община Варна, независим), Христо Бозов (зам.-кмет на община Варна след 2007 г., независим, подкрепен от БСП), Чавдар Трифонов (бизнесмен, независим, подкрепен от ДСБ и други десни формации.
Прогнозите, че никой от тях няма да успее да спечели и ще има балотаж на 7 юли се сбъднаха.
Бюлетините печатани в БНБ
Бюлетините, осигурени за гласуването, са изготвени в печатницата на БНБ и са общо 320 000 бюлетини, като включват и изискването за 10% горница.
Звената за издаване на документи за самоличност във Варна работят днес от 8.00 до 17.00 часа.
За охраната на изборните секции в събота и неделя и обезпечаване на обществения ред в деня на вота са ангажирани 269 служители на областната дирекция на МВР във Варна.
В дирекцията на МВР е създаден оперативен щаб за управление на силите и средствата, участващи в обезпечаването на обществения ред и сигурността по време на изборите.
До частичните местни избори се стигна след като на 6 март, под натиска на протести, тогавашният кмет Кирил Йорданов подаде оставка.
Въпреки предварителните анонси, че и общинският съвет ще се разпусне, това не стана.
Не би било никак учудващо, ако изборът на кмет във Варна повтори ситуацията около последния избор на български парламент: 1) отказ на варненци да избират сред явилите се кандидати; водещ до 2) изключително слабо участие, при което изборът ще се реши от купени гласове и/или манипулации; вследствие на което 3) начело на града застава „нов Киро“ или победителят е съвсем неочакван и неуместен; и логично 4) масови протести веднага след изборите поради отказа на варненци да приемат новия кмет. Само че участието може да е и много по-ниско от това на парламентарните избори (особено при днешния дъжд), а протестите може да започнат и без да се чака първото скандално решение на новия кмет. Всъщност, може да започнат още в седмицата преди балотажа, ако и двамата получили най-много гласове са явно неприемливи. Ако стане така, то ще е потвърждение на факта, че в България днес се протестира не толкова срещу конкретни овластени личности и партии, а срещу цялостната система на властта. Включително срещу самата изборна процедура, направена така, че да осигурява възпроизвеждането на един и същ властови модел, а не реална алтернативност; отказът от гласуване (ниската активност) означава, че гражданите дотолкова нямат доверие на процедурата, че априори отказват да приемат резултата от нея, какъвто и да е той. А ако Варна все пак си избере кмет и реши да му остави време да се докаже, значи местната власт в този град е поне донякъде по-адекватна от цялостната политическа власт в страната.
Зелен Бетон, наистина съжалявам, че трябва да го отбележа, но така, както си го казал, излиза, че в България всъщност се протестира срещу... държавата. Не знам доколко това е истина, може би е точно така - може би ние българите вече не искаме държава. Само дето никой /и аз включително/ си няма и идея с какво по-добро да я замести. Наистина съм малко шокиран от това, че точно аз, който никога не съм се чувствал защитник на държавата трябва да го кажа, но отказа от държавност определено се набива на очи. В края на краищата изборите са един от основните механизми, чрез които демократичната държава - за добро и за зло - функционира и негласуването може да означава преди всичко едно от две неща - отказ от демокрацията като форма на държавно функциониране /колкото и фалшива да е отказа от участие в нейните механизми въобще няма да я подобри, пък и тя е станала такава преди всичко точно заради масовия ни отказ да участваме/ или отказ от самата държава въобще.
@pepe: Точно така, правилно си ме разбрал. В България се протестира срещу държавата. Защото тя се е превърнала в гнездо и развъдник на групови интереси, нямащи нищо общо с интересите на нацията. Нещата са докарани дотам, че държавата не е въплъщение и опора на нацията, а паразитиращ върху нея организъм. Затова в сегашната ситуация не може да се очаква респект към държавността: това е невъзможно при тази държава, която имаме в България в момента. Хората продължават да зачитат държавните символи не защото уважават властта, която в момента се е закичила с тях, а защото искат да ги запазят неомърсени за времето, когато ще имаме истинска държавност. Протестира се и срещу демократични механизми – срещу онези от тях (например изборите), които са умишлено изкривени така, че да осигуряват възпроизвеждането на задкулисния олигархичен модел на управление. Нещата са докарани дотам, че демокрацията е декор, параван за антидемократични властови практики. Затова злокобните предупреждения на Доган, Сидеров и Станишев, че демокрацията била в опасност, са чиста проба наглост: тия индивиди и стоящите зад тях интереси толкова са се подигравали с демократичните ценности, че вече не могат да имат нищо общо с тях. Хората зачитат демокрацията заради самите себе си, не заради нейните „защитници“ от партийния монопол. Дори конституцията, която (слава богу) не е властова структура, а кодекс от от писани правила, се усеща като някак омърсена от толкова години заобикаляне, обезсилване, а на моменти – и откровено потъпкване. Затова са и призивите на част от обществото тя да се промени. Всъщност конституцията, демокрацията и държавното устройство сами по себе си нямат сериозни дефекти. Дефектите са в тази прослойка, която ги е окупирала, сраснала се е с тях и трябва да бъде изгонена оттам. Тя е това, срещу което са насочени протестите. Но тъй като тя е безлична и безформена, протестите се фокусират върху нейните крепости. Затова – да, в момента у нас се протестира (и с пълно основание) срещу държавата и демокрацията – ВЪВ ВИДА, В КОЙТО СА В МОМЕНТА. Не е приятно, и е неефективно – но при всички видове лечение на рак заедно с туморите се увреждат и здрави клетки. А днешната партийно-политическа система е рак, заразил държавата и демокрацията ни. Рак, който ВЕЧЕ не може да се премахне без щети. Днешните протести не са отказ от държава. Дори и анархистичните призиви, и утопичните гласове за пряка демокрация (ех, тая пуста Швейцария...) не са осмислен отказ от държавната структура. Протестите са просто израз на пълна резигнация, на отвращение от това, в което е превърната държавата. Ако утре някак чудодейно сегашната шайка бъде изметена и коридорите на властта се населят от смислени люде, бас държа, че викащите най-силно на протестите ще станат най-върлите защитници на държавата. Защото тя вече ще е НАША. А сега е на някакви, дето дори не ги знаем точно кои са, познаваме само машите им.