Министърът на здравеопазването Таня Андреева обяви, че се обмисля само определени болници да работят с Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и да се финансират с парите от здравни вноски.
Идеята е била обсъждана с директора на касата Румяна Тодорова и премиера Пламен Орешарски, като за целта трябва да бъдат изготвени критерии кои болници ще сключват договори с касата и кои не.
В момента в България работят 329 болнични лечебни заведения, от които 105 са частни. В мандата на ГЕРБ са били открити 12 нови частни болници, докато при тройната коалиция броят им е бил два пъти по-голям.
Така въпреки няколкото здравни карти, които всеки здравен министър изработваше, в България разпределението на болнични легла е изключително неравномерно. Докато има цели региони без болница, в София има свръхизлишък на болнични легла. Любопитен факт е също, че макар лекарите и медицинският персонал в страната да намаляват, болниците се увеличават.
И Световната банка препоръчва същото
Същата препоръка отправи в края на юли Световната банка в доклад за здравеопазването ни за периода 2009-2013 г. "Проблемите в здравната система в България се задълбочават, а промените от последните 4 г. и честите смени на министри не са довели до решаването им. Спешно трябва да бъдат закрити нерентабилни болници, а НЗОК да сключва договори само с най-реномираните лечебни заведения", написаха експертите.
Сред основните пречки за пациентите институцията отбеляза неравномерният достъп до медицинска помощ на бедни и богати, на хората в селата и градовете, липсата на профилактика и високият процент на лични разходи за здраве.
Експертите на банката посочват и пътя, по който трябва да поемем, за да ги решим. Преструктуриране на болниците, въвеждане на Диагностично свързани групи (ДСГ) като метод на финансирането им - това, което искаше да въведе третият здравен министър на ГЕРБ д-р Стефан Константинов, както и избирателно сключване на договори с клиниките от Здравната каса - това са основните препоръки.
Властта ще мисли за критерии
"Болниците ще трябва да отговарят на европейски и световни критерии за оборудване, за персонал, за брой пациенти, които ще минават, за ефективност на лечението дори, за да имат право да сключат договор с касата, и вероятно това ще се случи още през следващата година", каза Андреева пред БНТ.
Тя съобщи, че до края на годината би трябвало да е готова новата здравна карта, която да посочи каква е необходимостта по места от лечебни заведения. Завършена е вече и новата здравна стратегия 2014-2020 г., която идната седмица предстои да бъде подложена на обществено обсъждане.
Приоритети в нея са подобряване на достъпа до качествена медицинска помощ, електронното здравеопазване, промени във финансовото управление на системата, спешната помощ, детското здравеопазване, насърчаване на медицинските кадри, запазване размера на здравната вноска до 2020 и др.
Стимули за болниците според акредитацията им
Стратегията предвижда занапред да има икономически стимули за болниците според тяхната акредитационна оценка. "Акредитационната оценка все още не играе решаваща роля за лечебното заведение - тя е форма за престиж, но няма никакво обвързване нито с икономически, нито с административни последици за него", се посочва в документа.
Стратегията предвижда още създаване на финансови стимули за извънболничната помощ, така че някои дейности да бъдат извадени от болниците, което сега ги оскъпява. Предлага се развиването на модели за еднодневно лечение, еднодневна хирургия, медико-социални грижи, продължително ение и палиативни грижи.
Направена е и финансова прогноза за средствата, които ще се отделят за здравеопазване през следващите години. За догодина оптимистичната прогноза е за 5.2 млрд. лева, а песимистичната за 4.7 млрд. лева.
Дълговете на болниците
За 4 години три пъти са нараснали дълговете на болниците и сега са над 340 млн. лева, каза още д-р Таня Андреева. Това обаче е намаление, тъй като през април бяха над 371 милиона.
"Най-високотехнологичните болници с най-много пациенти са с най-големи задължения. Болниците работят с тежко недофинансиране на лечебната дейност и те трябва да са добри партньори на НЗОК. През 2007 г. в София е имало 50 болници, сега са над 100. Трябва да има ясни критерии кои лечебни заведения, които трябва да сключват договори с НЗОК, да има европейски стандарти", подчерта министърът.
"Философията на промените, които ще правим - по-малките болници да имат базова дейност, като тази в Девин, например. Като си порежете ръка да отидете в малка болница, а не да пътувате. Но мозъчна операция не може да се прави навсякъде - медицината е скъпа наука. При нас като статистика е за 1.2 млн. дълг на болницата в Девин. Общината трябва да реши този въпрос с Министерството на финансите.
Финансирането на малките болници ще очертае здравната карта на страната, която ще е готова в края на годината. Но болницата в Девин е от тези, от които има нужда в този голям район. Не може да се иска подобен род болници да печелят като търговски дружества и за това държавата трябва да се намеси. Това ще стане с другия бюджет, сега няма средства за това и съм много притеснена от ветото на президента. Например, така стои и въпросът с Фонда за лечение на деца", даде пример д-р Андреева.
Парите за лечение на деца
"В последно време българските деца боледуват много и то от сериозни заболявания и бюджета на Фонда е изразходван още първото шестмесечие и затова се надявам да се приеме актуализацията на бюджета. Имах вече разговор с министъра на финансите за изплащането на 100% на здравните осигуровки на децата, това е наш ангажимент и вярвам, че стане поне от следващата година. Аз исках много повече от актуализацията на бюджета, но ми дадоха 5 млн., исках поне 15.
Това са пари за Фонда за лечение на децата, за недоносените деца, да изградим регистър за тях. Тези деца са не само здравен проблем, но и социален. Отделенията не са ремонтирани от 10 години, включително и в Майчин дом. Нужни средства за спешната помощ, за психиатрията, много са ни нуждите. Не всичко е пари, но има сфери, които са жизнено необходими, за реформи сега няма пари.
Стратегията е готова, качена е на сайта на МЗ, но на 19 август ще има обществено обсъждане и вероятно ще претърпи промени. Около 6 -7 милиона лева са необходими за дофинансиране на над 40 лечебни заведения и тези пари ще бъдат заложени в бюджета за следващата година". Така д-р Андреева обясни защо не е искала повече от актуализацията на бюджета.
"Притеснителното е, че по време на управлението на ГЕРБ почти 2 млрд. лева от здравните осигуровки отидоха уж за държавния бюджет, а всъщност незнайно къде. Всеки 6 месеца ще качваме отчет как са изразходвани средствата на МЗ, за да бъде по-прозрачно", обеща министърът.
Тя подчерта, че не може само НЗОК да отговаря като финансиране за Ин витро процедурите и държавата трябва да се намеси. Колкото до възрастта, тя и като гинеколог смята, че не е нормално жени на 50-60 години да раждат деца. "Това е безотговорно за тяхното бъдеще", посочи д-р Андреева.
