Момчето, което разработи картата на катастрофите и най-опасните участъци на пътищата в България, представи нов, още по-мащабен проект.
След "Черна писта" 19-годишният Мартин Атанасов е разработил платформата "Диагноза България", в която е събрана огромна информация за финансирането и разходите на 180-те държавни и общински болници в България.
Подобна платформа не е правена досега у нас. Тя обединява цялата публично достъпна информация от финансирането от здравната каса, финансови отчети към министерството на здравеопазването, данните от електронната система за обществените поръчки и дори данните за заплати на персонала.
От платформата липсват частните лечебни заведения - вероятно защото част от информацията за тях не е публична.
Освен че всеки може да види основни показатели за всяка една болница - брой легла, използваемост, леталитет, доплащане средно от един пациент, приходи, разходи, дългове, средни заплати, платформата ги сравнява със средното за страната, областта и профила на лечебното заведение.
Така се открояват болниците с аномалии в данните, статистически значимо различни спрямо средните.
Анализът дори сочи, че за 2025 г. в системата са направени над 605 млн. "съмнителни разходи и поръчки". Това е общият размер на аномалиите от всички показатели - лекарства, търгове, заплати.
"Аномалията не е обвинение. Тя е покана за задълбочен поглед, фокусиран разговор и промяна, която засяга човешки животи", се отбелязва на платформата.
Самите аномалии са класирани. Начело например е онкодиспансер - Специализирана болницза за активно лечение на онкологични заболявания, където средният разход на преминал болен е 6830 лв., или близо 90 на сто над средното за този тип лечебни заведения.
Приходите от доплащания са 1,2 млн. лв, или над 200% над средното. Само за лекарства се дават над 5100 лв. за пациент при средно 1600 лв.
При други болници има пък аномалии при разходите за медицински изделия, при трети - доплащане от пациентите.
Все пак се отбелязва, че въпреки че се сравняват болници от еднакъв тип - университетски с университетски, многопрофилни с многопрофилни, те може да се различават много по мащаб и профил - например по-големите приемат по-тежки случаи и от по-малките. Част от отклоненията идват именно от тази разлика, а не от нередност, но аномалията е повод за проверка, а не за обвинение и винаги трябва да се разглежда в контекста на конкретната болница, се пояснява в платформата.
"Това е смисълът от нея - не да атакува здравната система, а да я направи видима. Не да сочи с пръст, а да покаже къде числата не изглеждат нормално. Не да произнася присъди, а да даде на гражданите, журналистите, институциите и самите болници инструмент за проверка, сравнение и промяна", коментира Мартин Атанасов.
Той допълва, че идеята за ивваждането на всички тези данни и съпоставката им е да се посочи проблем, който засяга всички - как се харчат обществените пари, които трябва да се връщат при пациента като по-добра грижа.
