Трудно е да се провокира симпатия за алтернативен на провеждания от БНБ подход по кризата с КТБ, който предвижда като "единствена" възможност - фалита. Толкова много хора - експерти, политици, бизнесмени се вживяват в ролята на съвременни римски сенатори като Катон и повтарят без спир "Картаген /КТБ/ трябва да бъде разрушен".
Всъщност, едва ли има много варианти и време за алтернативно действие, още повече че отнемането на лиценза непосредствено предстои. Но си струва преди да натиснем спусъка на несъстоятелността, който силно ще ограничи вариантите за действие и ще постави процеса извън контрола на правителство и парламент, да помислим още веднъж.
Най-важното е да определим репера за национален интерес - какво би струвало на държавата един или друг вариант
Признавам, че винаги съм застъпвал тезата, че банките трябва да бъдат оставени да фалират, защото няма причина това да се случва на предприемачите като санкция за лошо управление в нормалната икономика, а да не става в банковия сектор. Това е моето отношение и към казуса КТБ - ако самата държава не беше активният фактор в срива на банката. Фалитите са част от оздравителния процес в системата.
Надежда и подтик за тези редове виждам в реакцията на министър Порожанов, който единствен се опита да вкара малко разум в хода на заседанието в петък и да обърне внимание на депутати и експерти, че не става дума за избор между добър и лош вариант, а за принудителен избор между различни лоши варианти.
Нещата се усложняват защото никой не е направил проучване за въздействие при различни варианти за фалит и оздравяване - колкото и това на този етап да изглежда като екзотика. Цифрите, споменавани в медиите, макар и достоверни, трудно могат да се приемат за чиста карта. Най-вече, защото вече сме в състояние на информационна война между враждуващите групировки. При подобни условия най-трудно се защитава обществения интерес.
Облаците се сгъстяват и от абсурдните действия на БНБ, която настоява, че единствено верни са нейните решения, а парламентът трябва да поеме отговорността за фалита на КТБ. Това ще освободи от отговорност членовете на УС при бъдещи съдебни производства и наказателни преследвания - ако не изцяло, то поне частично.
Опасността идва и от самовлюбеността на ЦБ, която се е самопоставила на върха в царствена изолация, като чака друг да й реши проблема. Усилията на различно равнище за търсене на изход, в това число и предложението на акционерите и инвеститорите, се определят като "нагли".
Но БНБ удобно си спестява оценки и коментари за
последствията на прилаганите от самата нея решения, за вероятността от завеждане на искове срещу държавата от вложители, акционери, бондхолдери, от всеки засегнат, ако банката влезне в "моргата" на фалита.
Каквото и да говорим по случая, отговорността на държавата за действия или бездействия на нейни институции /особено на прокуратура и БНБ/ е безспорна. Това касае както ролята при гарантиране на депозитите, така и за проваления и несъстоял се надзор и последващите груби действия на прокуратурата.
Основна линия на предполагаема защита на УС на БНБ и особено на стоящите зад атакатата бизнесмени, политици и сили, е, че "одитният" доклад на трите компании - Делойт, Ърнст енд Янг и Афа - може да се използва в съда при евентуален процес.
Това е грубо подвеждане на обществеността, не само защото в писмото за ангажимент е изрично споменато, че нищо от представеното /което по стандартите не е нито одит, нито дори преглед/ не може да бъде представено в съд, не може да бъде взето като доказателствена база или основа на решение. Тоест, отговорността за фалита си е изцяло и само на БНБ.
Тъй като ангажиментът на трите одиторски компании се класифицира като висок обществен интерес, той задължително е оценен от съответните компании като "свръхрисков", със силно завишен репутационен риск. Надеждата на БНБ да използва доклада, а още повече да привлечете като свидетели в съд експерти от тези дружества е на практика нулева. Литигацията или осигуряване на експертно представителство при съдебно производство е съвършено отделна услуга.
Централната банка, в този състав на УС, престана да търси обществено балансирано решение, а се ориентира само към защита на едновариантни собствени интереси.
Ако някой все още храни илюзия, че процесът на разпад на КТБ може да се контролира и да се ограничат последствията, като в процеса се "загуби" ролята и отговорността на БНБ и прокуратурата, като се прехвърли цялата вината само и изцяло върху Цветан Василев и бившето ръководство на банката, дълбоко се лъже.
Исковете, поне на този етап, няма изгледи да бъдат насочени срещу мажоритарния акционер, въпреки "лошото управление" и "нестандартните" практики. Държавата ще бъде страна по основните съдебни разбирателства и делата ще се водят извън страната, извън контрола на нашите институции. Там доказателствата за намесата и отговорността на държавата със сигурност ще бъдат представени и разглеждани в контекста на текущата международна съдебна практика и прецеденти. А те не са утешителни за държавите.
Надеждата, че междувременно "силните" ще могат да арестуват Цветан Василев и ограничат възможността му за контрадействие са в най-добрия случай наивни. Не вярвам, че той ще бъде най-активната страна при тези съдебни процеси или ще може да влияе върху поведението на другите заинтересовани страни. Фактът, че в последните дни красноречиво мълчи означава, че на практика се е примирил с неотменимостта на фалита на БНБ и вече се подготвя за продължителна битка, дори в случай, че бъде арестуван.
Преди да скочим в пропастта на фалита трябва да разполагаме с независима и достатъчно обективна и пълна оценка за въздействия на различни подходи, особено в контекста на очертаваща се лавина от плащания, щети и съдебни искове срещу държавата. Парламентът и правителството /защото БНБ очевидно няма желание/ трябва да са информирани за оптималните способи за защита на интересите на държавата и данъкоплатците при различен варианти на действие, в това число и при реализация на масата на несъстоятелността.
Може да се прецени, че рисковете са прекомерни и с огромен преливащ негативен ефект върху икономиката и публичните финанси, че битката с акционерите и бондхолдерите ще бъде рискована и губеща, поради което си струва да се търсят компромисни решения за ограничаване на щетите.
По сегашните възможни сценарии изглежда напълно възможно всички останали заинтересовани страни да намерят положителен за себе си изход от фалита, а само държавата да инкасира значителни нетни загуби. Депозитантите, дори с негарантирани влогове, ще получат цялата или част от вложенията си, но запазват и правото си на съдебен иск срещу държавата за разликата между вложено и получено. Облигационери и акционери също ще получат част от вложените си средства при несъстоятелност, но ще съхранят шансове за компенсация чрез съд срещу държавата. Атакуващите банката ще получат шанса да получат активи по ниски цени - в това число стратегически активи.
Само държавата при сегашните тенденции ще остане като тотален нетен губещ.
Това не е единствен вариант, защото може да се смени подхода и поведението от конфронтационно и пасивно да стане кооперативно и проактивно. Ничие его не може и не трябва да стои по-високо от обществения интерес.
Държавата може да национализира банката /без да се изключва вариант за съвместно действие с акционери и други инвеститори/ с цел сама да придобие интересните активи и получи материално възмездие на своите вложени или гарантирани средства.
За българската държава е ключово важно да не остане сама в плащането на сметката на чужда битка на заинтересовани групи и причинен от тях фалит за да получат подценените активи на безценица. Ако няма шанс да се избегне намеса на бюджета, то най-добре е срещу парите на данъкоплатците да се получи контрол върху активи, кредитирани от КТБ.
Не е никак сигурно, че реализацията на масата на несъстоятелността ще доведе до значителни приходи при форсирана продажба, защото икономиката ни е в криза, няма значителен чуждестранен инвеститорски интереси, а и политическия риск на инвестициите в страната - ярко демонстриран от кризата КТБ - на практика е неуправляем. При прогнозирано през следващата година свито инвестиционно търсене и масовото предлагане на проблемни активи /в това число и в резултат на фалитите на енергийни дружества, както и поради съзнателно ограничена конкуренция от олигархични кръгове е най-добре вместо катастрофирали приходи държавата да получи контрол чрез собствеността на ключови активи, финансирани с кредити на КТБ. Да не говорим, че това е по-добре и за финансовата и позиция. Както казах, подобно развитие не изключва и съвместна собственост със сегашни акционери, ако цената на това е да се предотвратят скъпи съдебни спорове и най-вече да се ангажират тези инвеститори със съдбата на активите или банката.
Идеята за привличане на международна разследваща фирма е добра, но тя няма отношение спрямо краткосрочните решения. Очаквано прокуратурата реагира против, защото неминуемо част от разследването ще опре и до нейните двери.
Днес най-остро е необходима независима, назначена и упълномощена от Парламента Обществена Комисия за разследване на причините и причинителите на катастрофата в КТБ, което ще позволи да бъде неутрализирано влиянието на дестабилизиращите банковата ни система фактори.
Могат да се наемат и независими външни консултанти, които буквално за две седмици да направят анализ на ситуацията е представят варианти за действия с макрооценки за въздействие върху бюджета. .
Един от най-значимите пропуски на БНБ и, че тя на практика обърна срещу себе си - т.е. срещу държавата - всички останали участници в процеса - вложители, акционери, кредитори и облигационери.
Държавата няма нужда от съдебни разбирателства, които ще се протакат с години, като ще влияят негативно върху политическия риск, публичните финанси и инвестиционната репутация на страната. Затова е нужно още сега да се смени конфронтационния модел на отношение с всички заинтересовани страни и вместо да бъдат третирани като враг да бъдат потърсени мостове към акционери, инвеститори, облигационери, вложители. Това не изключва търсенето на наказателна отговорност.
Както вече имах възможността да кажа - абсурдно е БНБ или политици да определят като "нагли" инвестиционни предложения или реакции от засегнати страни, без да са си мръднали пръстта да сменят тона и да намерят брод и компромисен вариант. При тези обстоятелства е цяло чудо изобщо, че някой отправя оферта.
Първо, всеки нормален инвеститор ще изиска доклада на "одиторите" от който изскочи "шоковата" дупка от 4.3 милиарда лева, преди да бъде в състояние да направи обвързваща и предметна оферта. БНБ и одиторите изглежда съзнават, че взривоопасния секретен доклад, ако попадне в ръцете на акионери и инвеститори, ще стане мощно оръжие в условията на съдебен процес. Наивно е да се смята, обаче, че той може да остане таен за дълго време.
Второ, ако нещо не ни устройва в предложението сме длъжни да го върнем с бележки, контраварианти или изменения като съхраним диалога и гъвкавостта. Лесни решения няма, няма и монопол върху добрата воля и мъдростта. Винаги трябва са съизмерваме какво даваме и какво получаваме, какви са рисковете и гаранциите за едно или друго събитие.
Време е за кардинално нов подход и за решения от типа "взаимна печалба" защото конфронтацията и съдебните процеси ще ни доведат до загуби от мащаби, които България трудно може да понесе, още по-малко ограничи до една банка и до един акционер.
В този си състав БНБ не може да реализира подобна стратегия - на ход е правителството и парламента за да смени УС на централната ни банка - ако не изцяло, то поне на неговия председател и ключови членове.
Главното е да предотвратим "грабежа на века" - активите на апетитни предприятия да бъдат придобити от стари и нови олигарси
Ние избираме нашите политически представители и ръководители не защото всеки един от тях по отделно е най-мъдър, най-знаещ или най-можещ, а заради очакванията ни те да вземат индивидуални и колективни решения, да правят преценки, понякога в условията недостигащата или противоречива информация, да вземат и реализират трудни решения от които могат да загубят в личен или професионален план.
С други думи - да ни водят и представляват в трудни времена
Време е за лидерство и за поставяне на националния интерес над егото и бизнес интереса на отделните бизнесмени, банкери или политици.
