Ако в условието на задачата се казва, че за всеки двама работещи в частния сектор има още трима, които или са на държавна работа, или са пенсионери, а същевременно с това заплатите в публичния сектор са с между 9% и 21% по-високи от тези в частния, то се пита кога точно тая икономика ще рухне под собствената си тежест.
Анализът на старши икономиста от "Отворено общество" Георги Ангелов, представен в края на миналата седмица, определено поставя доста неудобни въпроси за това накъде вървим като държава.
Миналата седмица беше обявено от служебното правителство, че с 5% ще се вдигнат заплатите в пощите, градския транспорт и БДЖ, а синдикатите от месеци насам бият тъпана и за нови увеличения във възнагражденията на служители на държавна работа от различни сектори.
Междувременно партиите сякаш не са излизали от предизборния режим и продължават да се надпреварват в дисциплината "Дайте да дадем".
Не ме разбирайте погрешно - в по-голямата си част всички тези хора - лекари, учители, полицаи и т.н. - заслужават по-високи възнаграждения. Много от тях се убиват от работа за смешни заплати и имат правото на достойно заплащане.
Но не е тук въпросът. Когато разходите на държавата за заплати и пенсии станат толкова високи, колкото твърди в своя анализ икономистът Ангелов, а той цитира официални данни, това трябва да ни задейства една голяма червена лампа, че нещо не е наред.
Малко по малко бюджетът на страната се превръща в своеобразна "каса за заплати и пенсии", в която капиталовата рамка за инвестиции (някои от които безумно нужни) остава на заден план.
Ако тази посока продължи, няма как в един момент да не се стигне до вдигане на данъците. И то скоро.
Бюджетът на НОИ отдавна не е самодостатъчен, за да генерира парите, необходими за изплащане на пенсии, и затова се взема от приходите на големия бюджет, който да запълни дупката.
А когато към това се добавят и все по-големите разходи за възнаграждения на служителите от публичния сектор, на практика се получава така, че бизнесът трябва да понася върху себе си все по-голяма тежест, особено на фона на неспираща инфлация.
Подобен сценарий води след себе си само до един развой - още по-голямо увеличение на сивия сектор на икономиката.
Миналата година покрай катастрофалния проект за "Бюджет 2026" от Фискалния съвет на България предупредиха, че страната ни се намира на крачка от процедура по свръхдефицит и че трябва да се замислим сериозно за намаляване на разходите и то не толкова по капиталовата програма, а именно за възнаграждения в публичния сектор.
Това не означава там изобщо да не се пипат заплатите.
Напротив - но то трябва да се прави разумно и заедно с разумни съкращения в раздутата администрация, заедно с това държавните служители да започнат да плащат осигуровки...
Най-малкото - държавната администрация има нужда от обновление, повече дигитализация, по-малко бюрократични спънки и повече оптимизиране на ресурсите. Реформата там е задължителна.
Нормалната логика е, че ако искаме да разширяваме разходите в публичния сектор, включително за заплати, трябва да вдигнем икономиката си.
А ръст на икономиката се постига със стимулиране на бизнеса и частната инициатива, с осигуряване на по-добра, стабилна и предвидима среда за работа.
Не с вдигане на данъци и осигуровки, за да може накрая някой политик да каже, че е вдигнал заплатите на лекари, учители или чиновници с няколко процента. В противен случай рискуваме румънски или дори гръцки сценарий.
Идват избори след близо месец и това ще е един от най-важните въпроси, за които трябва да следим по време на кампанията - кой ще говори за разумна среда и кой ще обещава златни гори и безметежно раздаване на пари.
Защото единият от тези пътища води право към дъното.
