И така, дойде и моят момент за раждане, разбрах го още сутринта, когато се отпуши така наречената "тапа" - леко прокървяване, обозначаващо началото на контракциите.
Разбира се, отидох веднага на преглед в болницата, където ми вървяха консултациите преди раждането. Там ме посрещна млада стажантка, която ме увери, че тази "тапа" не значела нищо, и нямало да стане както го пишат в учебниците.
Записа ми час за следваща консултация след седмица. Не можа да ми намери картона с пълната информация за бременноста, но ме увери, че като дойда на следващата консултация, щял да бъде намерен.
Прибрах се аз в къщи - и зачаках. До 15-16:00 часа вече имах чести контракции. Дигнах се и отидох пак в болницата. Там ме вързаха за някакъв апарат, който отмерва тоновете срещу сумата от 10 лева. Оказа се, че въпреки всичко ще раждам.
Все пак, ще раждам...
За съжаление, болницата беше пълна и нямаше свободни легла. Казаха ми да се прибирам вкъщи и по-късно да дойда пак - ако има места, ще ме вземат. Прибрах се, контракциите се усилваха, болеше ме, и чаках да стане по-късно.
Към 23-24:00 часа се запътих отново към болницата. Слава богу, намери се свободно място - в стаята за слушане на тоновете. Преди това обаче беше "приемането". Дадоха ми нощница, под която трябваше да съм гола, и чехли. Останалите неща в сак, който мъкнеш със себе си. Е, поне вече знам как се чувастват затворниците.
Бръснене, клизма, разходки
Мислех да ви спестя следващата част, но така и така съм тръгнала да разказвам. Бръсненето отдолу. Сестрата ме погледна и каза: Защо не си се обръснала? - Беше ми много трудно и не успях. А тя: Другите как могат, а те не успя? И така с мрънкане и упреци, накрая ме обръсна.
Следваща спирка - клизма. Който може сам, действа сам. Отиваш на тоалетните тип "клекало" и се чекнеш, докато не успееш. После ни поведоха по стаите, в моя случай - стаята за слушане на тонове, която не се използва през ноща, бях доволна, че поне имам креват, под който си сложих сака и зачаках.
Не след дълго мина дежурният лекар за нощта - полупиян чичко. Зарадва ме, че ще родя бавно, защото контракциите ми не са на често. Тръгна си, а аз отидох да се разхождам в коридора и да си контактувам с другите родилки. Заприказвахме се с едно момиче, имало щастието и паричните възможности да си плати за лекаря. Разбира се, "под масата".
Към 5-6:00 часа сутринта стана време да отидем в предродилната стая (наречена още "предверието на ада"). Там системата беше "стани да седнем", тъй като персоналът се беше изпружил по креватите и спеше. Но след като дойдохме, хората станаха и благородно ни отстъпиха местата си.
В адски мъки
Следващите три часа бяха наистина най-отвратителните в целия ми живот, защото докато се гърчех в адски мъки, плувнала в пот и кръв, на съседните легла момичета буквално идваха и си отиваха. "Платеният" доктор на момичето до мен дойде и започна да я успокоява с мили думи.
Представих си, че говори и на мен, въпреки, че ми беше обърнал гръб. - Скоро ще родиш, спокойно, не се притеснявай, хайде стани и да отидем в родилното, аз ще ти помогна. Станаха и тръгнаха под ръка. Следващото девойче пък беше бутнала парички на акушерката: - Как си? Как се чувстваш, наред ли е всичко? Спокойно, сега отиваме да раждаш.
По едно време до мен се появи някаква сестра и викна на дежурния (вече не толкова леко пийнал) лекар: - Тази ще я гледаш ли? - За кво да я гледам, тя скоро няма да роди, каза отегченият чичко.
Станах свидетел и на потресаваща случка. Към 9:00 часа се засичат нощните и дневни смени. Точно тогава се появи момиче, което беше бременно с второто си дете, което значеше, че ще роди много бързо. Тя идваше директно в родилното, защото беше усетила, че всеки момент ще започне раждането.
Смяната свърши, няма да израждам
Нашият пиян чичко обаче нямаше никакви намерения точно на края на смяната си да изражда бебета. И докато момичето го гледаше стреснато и се чудеше дали да ражда на пода пред родилното, той й каза: - Момиче, смяната ми е свършила и аз отказвам да те израждам.
В този момент се появи ангела-спасител за всички нас, дежурната лекарка, която буквално ни зареди с нови сили и надежда. Без много да се суети, тя помогна на момичето да се качи на магарето и нейното раждане започна.
Моето чакане също беше към края си, две девойчета студентки от новата смяна се въртяха около мен и се опитваха да ми бъдат от полза. Но май повече се въртяха и се забавляваха с небрежни разговори и шегички.
Появи се сестра, която ми нареди: - Ставай момиче, да ти бият епидуралната упойка. Хайде по-бързо!!! Подчиних се, отидох при лекар, който за мое учудване беше изключително внимателен и състрадателен.
Един от малкото хора, които ми направиха добро впечатление в "концлагера за родилки". Самото раждане мина леко, благодарение на упойката, а и новата дежурна лекарка беше много нива над чичкото от нощната смяна. Извадиха малкото лилаво измъчено момченце, сложиха ни гривните и го отнесоха.
Мен прехвърлиха на носилка и пак превключиха на режим "изчакване" в коридора при гардеробчетата за лични вещи. Със сълзи на очи, торба пясък на корема и сак върху краката, се обадих на близки и роднини да им съобщя новината.
И отново лъч светлина в тунела, когато при мен дойде не кой да е, а анестезиологът, хвана ме за ръката и започна да ме успокоява. След това ме откараха в друга част от концлагера - първия етаж на болницата (за стиснатите родилки, дето не са си платили), в стая с осем легла, разбира се, всичките запълнени.
Ех, как си мечтаехме да сме на втория етаж, в стаите с две легла, телевизор и собствена тоалетна. Но, уви, намирахме се на друго място, на което за целия етаж имаше една тоалетна.
Да, във въпросната болница е привилегия дори ходенето до тоалетна, а ако имаш достатъчно сили, винаги можеш да се изкачиш по стълбите до втория етаж и да използваш другата.
Температурата, която имаш след раждането, почти винаги е висока и поради този факт, нощницата ми беше "леко" мокра всяка сутрин, оказа се, че и новата чиста и суха нощница също е привилегия, но с малко повече натиск успявах да си уредя този лукс.
Всяка сутрин минаваше дежурен лекар, който ни гледаше тъпо отгоре и отдолу и констатацията му беше, че имаме температура. А ако имаш температура, не те пускат да излезеш от "затвора" след трите задължителни дни прекарани там.
И така, след успешно преминаване през седемте кръга на ада, аз и моят малък героичен син с облекчение и усмивка прекрачихме прага на болницата. Сбогом, никога няма да се върна тук!
А на изписания ми час за консултация седмица по-късно така и не отидохме.
П.С. Болницата е в София.
Ами аз живея в САЩ..Да не мислите,че е по-различно???Ха-ха-ха--ми то тук най-печелившият бизнес е медицината..наричат я кеър(сиреч ГРИЖА)--ама грива за паричките САМО....
Значи нищо не се е променило...Раждах преди почти 15 години. Девет месеца безпроблемна бременост, раждане за 4 часа, без един шеф, кротко и спящо по цяла нощ бебе, но никога няма да забравя унижението, студа и глада, които преживях тогава.
Много жалка история...после защо раждаемостта значително е намаляла,мии хората ги е страх да дават живот,защото някой некадърник може да го отнеме поради своята немарливост... още преди де детенцето да е се е появило на белия свят..Да ви е живо и здраво бебчето ))
Коя е болницата? Между другото, с нищо не се отличава от общото ниво на здравна помощ. Раждането далеч не е сред най-леките преживявания за една майка. Но доколкото знам всяка жена, която е имала такова, е изпитвала подобни неща. Все пак не е лесно да идеш до тоалетната, като те боли (ама сега какво да направим?!). Радвай се, че сте здрави! Такъв е животът. И има доста по-тежки моменти (да не дава Господ)
Продължавам да чета. И все повече ми е забавно. Това ако е адът, значи не сте били в болница като Пирогов, или ракова такава. И да не ви се налага!!!! Хайде ще спра със примерите до тук. Колкото до клизмите, на всяка родилка се прави. За бръсненето - аз избръснах жена ми. Не се озорих толкова много. И не ми беше наранено мъжкоо достойнство :-)
Ужасно, наистина! Но и аз съм на мнение, че подобни "чудеса" има и в другите болници, дори при много по-тежки състояния. Пример с мой близък в софийска болница - мозъчна операция, постоперативно възстановяване - след реанимация, седем-осем човека с оперирани глави и неподвижни в една стая, няма кой вода да им даде, хлебарки пъплят през нощта, за чисти пижами изобщо, ама изобщо, не говорим... Друг е въпросът, че ако докторите и сестрите изведнъж станат много мили и внимателни, начи работата не отива на добре...
Щом са имали време да ти сложат епидорална упойка, значи наистина не си била започнала да раждаш. Когато жена ми постъпи в болницата, вече са и казали, че е късно - цял ден е имала контракции, но не се паникьоса, а отидохме, когато тя реши, че са зачестили и я боли повече. Роди в Майчин дом, сама си го избра, при положение, че имахме парите за която си реши клиника. Докторите са били доста мили с нея, държали са я за ръката. Не сме плащали нито левче на никого. Ражда без упойка. И не се оплаква, а само ми разказва как е видяла детето за пръв път. Помисли върху това. Аз съм мъж и нямам право да казвам дали някой е разглезен, още повече, че всяко раждане е различно, но ми се струва, че доста преиграваш. Една моя близка приятелка роди преди няколко дни в Шейново за втори път. Те също нямаха финансови проблеми, но тя се върна пак там, защо ли? И двата пъти без да плащат "под масата". А от мои колеги съм чувал доста лоши неща за Токуда например. Така че, не правете драми от конкретно раждане, явно има и читави доктори и акушерки (които също може би са разждали, не мислите ли?). Има и доктори, които са продали отдавна душите си за пари, но да обвинявате доктора, болницата, НЗОК, министерството и цяла България е малко тъпо. Здравната ни система вярно е боклук, но това го мислете когато гласувате, а не когато от всички изредили се смени доктори и акушерки, не всички ви хванат за ръката.
Тея, точно това се опитах да намекна - че въпросната дама всъщност не е била затруднена. Приета е в болницата, осигурено и е всичко необходимо (е, без жизнено важния телевизор), сложена и е упойка, след която не би трябвало да усеща болка, освен това все пак е имало няколко лекаря, акушерки и стажантки, които са се държали мило с нея - е, какво повече иска? Значи, тя за три четвърти от статията описваше неописуемите си мъки, които всъщност моята съпруга е преживяла вкъщи преди изобщо да тръгнем към болницата (!), после са и били упойка, каквато на жена ми не са сложили изобщо и накрая е написала статия "Да преминеш през ада"? Докато, пак повтарям, моята жена на сутринта след раждането с усмивка ми разказваше как е изглеждало детето, а не като авторката как само половината от няколкото екипа са я държали за ръката. След като не съм шпреживял раждане, нямам право да давам много-много акъл, но все пак слушам отзивите от раждания мои близки, направо се чудя на хейтърството на някои хора. Ако смята, че докторът наистина е бил пиян, нека подаде сигнал още след раждането, за това би следвало да го уволнят. А дали е бил пиян наистина или не е можел да си държи отворени очите след дежуство? Защото имам познат хирург, когото съм виждал как заспива за десетина секунди, седнал на стола след 12 часа в спешното. Дори беше доста комично - аз му говоря, той ме гледа и в един момент видам как очите му се затварят, при което помислих, че нещо се шегува... е не, просто клюмна и заспа пред очите ми.
Аз не чух нещо за детето в цялото писание... Ама щом смятате че акушерския хумор бръсненето е по-важно... Евалла. Евалла и на тоя дето избра снимката. Любима картинка ми е майката с цигарката, а детето няма значение.
Искам да ти кажа скъпа какво не си успяла да преживееш по време на раждането. Не си родила без упойка. Не са те шили след това без упойка. Не са ти удряли шамар за това ,че не издържаш на болката и издаваш звуци които създават дискомфорт на другите.Не са те оставили да се учиш сама без никакви напътствия как да се грижиш за бебето си, как да го кърмиш. Кърменето е умение. Повиването е умение. Грубото и безчовечно отношение не започва от теб. Има си предистория.
Съчувствам на тази жена, за съжаление това е положението. Но тя не спомена - дали се осигурява на пълната заплата която получава ? Дали въобще се осигурява ? Дали нейния съпруг го се осигурява на пълната заплата кочто получава ? Дали тя като (ако) ходи на работа въобще работи нещо освен да пие кафе. В България почти всички участват в това криене на данъци. А когато дойде ред да получават нещо от държавата почват да се вайкат - ай ай защо така. А онзи от Канада ... предполагам че там никой и не му идва на ум да крие данъци. Може би само на големите фирми дето имат скъпоплатени адвокати. Така че нека си спомним думите на Кенеди - преди да попиташ какво родината прави за теб, попитай себе си - ти какво направи за родината. Еее ... когато почнем да мислим като американците, може би ще почнем да живеем и по-добре.
Bichkiiata ... ами точно това ти намеквам - в Америка яко се бачка. Кой не бачка, няма и кльопачка. Незнам как е в Канада за която ти намекваш, но ... подозирам че и там трябва да се бачка, и да си плащаш данъците ... за да получаваш и ти добро обслужване. А тука всеки прави далаверки, гледа как да скрие данъци, да вземе рушветче и т.н. Ето това ти намеквам. А ти как си го разбрал ... си е твой проблем.
"...дали са и били епидорална упойка( голям лукс според половината тука писали!) ..." Не е никакъв лукс, но се поставя на някакъв етап преди да има определено разкритие, тоест предполагам преди да започне същинското раждане и истинската болка. Авторката описва два дни разкарване, през които уж е раждала и е връщана необосновано, адски болки и т.н. и после... слагат и епидорална упойка. Пак повтарям - жена ми при отиването ни в болницата научава, че вече е късно за такава упойка - значи вече трябва да е преживяла целия описан ад от статията, още преди да спрем пред Майчин дом? "...Шамарите , подигравките, злобните подмятания, психическото малтретиране, унижението, съществува, защото го възприемате безропотно..." По принцип шамарите са си съвсем подходящо лечение за хистерия (това сериозно и официално). Останалото... трябва ли да го коментираме? Май си пропуснал да пишеш, че ги ритат с кубинки по корема... Сигурен съм, че има всякакви изроди, неграмотници и непукисти сред лекарите, но чак пък повечето от статията да са такива... С изключение на едната лекарка, която е спасила всички и двете "неутрални" стажантки, които се държали мило, но си позволявали да се шегуват помежду си, нарушавайки така 1. закона, 2. правилника на болницата, 3. правилата от форума бгмама. Ей тези моменти в статията ме карат да смятам, че авторката се лигави, не описанието на болката, която предполагм, че наистина е страшна, дори само контракциите преди упойката.
"Строус жена ти да не е някоя мазохистка, защото като гледам как се е забавлявала и с усмивка на уста ти е обяснявала как е изглеждало детето, нещо започвам да се чудя?!?!" Да бе, сигурно е мазохистка. Сутрин преди закуска си пуска чалга, после си слага дланата на включения котлон, а през това време гледа сутрешния блок на бТВ (това с котлона и аз бих го издържал, но другите две са висш пилотаж в БСМД). Ти как мислиш - дали с усмивка ми е съобщавала как я боли, или с усмивка ми е съобщавала за детето, което е носила 9 месеца и току що е родила? Явно се налага да поясня - имам предвид, че някои пишат статия за да оплюят, други се радват на детето си. Разликата едва ли е в отношението на докторите и отношението ти към болката, а в отношението към живота. " А и не е раждала с упойка, което също ми е малко странно. " Както вече писах на два пъти, също и Бичкията го повтори - отидохме с разкритие и беше късно - не винаги може да се сложи. Освен това, някои не искат да им я сложат, защото имало опасност, все пак е в гръбначния стълб.
Мммда, прабаба ми едно време всичките си пет деца е родила с упойка, на фона на Вивалди, в специален басейн и още к'вото там се сетите. А по време на бременността си е ходила на училище за родители, йога за бременни, аеробика за бременни и т.н., и т.н....ей маааму стара на къде е тръгнАл тоя свят бе. С тези лиготии и превземки, що после се чудим , че нямало вече "истински" жени и мъже