Почти половината от потребителите се доверяват на усета си, когато оценяват достоверността на новините, показват данните от ново изследване на Yettel за възприемането и оценката на новинарско и онлайн съдържание. В топ 3 на най-честите отговори се нареждат още справката в други утвърдени медии (37%) и проверката на автора или източника на новината (30%).
Допитването е проведено от агенция за пазарни проучвания "Арбитраж" по поръчка на телекома и има представителен характер за българите между 20 и 50 години. То проследява как различните потребителски групи боравят с новини и информационно съдържание, включително как се информират, как проверяват информацията и как реагират на съдържанието, с което се срещат онлайн.
Как българите консумират информация
Моментната картина показва, че над половината от участниците (53%) се осведомяват за актуалните новини и събития всеки ден, като с възрастта този дял се увеличава. Ако при потребителите между 20 и 29 г. той е едва 31%, при тези между 40 и 50 г. е двойно по-голям - 63%.
В същото време изследването отчита и значителен дял хора, които умишлено избягват новините. Извадката сочи, че 39% са склонни целенасочено да избягват новини, като за възрастовата група между 20 и 29 г. този процент достига 47%. При хората между 30 и 39 г. около 40% умишлено остават неинформирани, а при тези между 40 и 50 г. делът намалява до 34%.
Сред най-честите причини за налагането на лично информационно затъмнение са негативните новини (25%), стресът или чувството на претоварване (15%), липсата на време (15%), липсата на интерес (14%) и недоверието към новините (12%).
По отношение на източниците телевизията заема водеща позиция с дял от 75%, следвана от Facebook (65%) и новинарските сайтове (43%). Данните показват ясно разграничение между възрастовите групи - при по-младите доминират социалните медии, докато при по-възрастните основен канал остават традиционните медии.
9 от 10 души са се сблъсквали с дезинформация
Изследването показва, че почти всички респонденти - 88% - са попадали поне веднъж на съдържание онлайн, за което смятат, че е фалшиво или подвеждащо. Всеки втори вижда новини със съмнителна достоверност всяка седмица.
Повече от половината (63%) казват, че проверяват информацията онлайн, преди да ѝ се доверят или да я споделят. Парадоксално обаче, но най-честият метод за проверка според изследването е личният усет - 44% заявяват, че той е водещият им фактор, който определя дали дадена новина е истинска, преди да се пристъпи към споделяне.
Останалите методи за проверка залагат на: проверка в утвърдени медии (37%); проверяване на източника или автора на новината (30%); прочитане на коментарите под публикацията (24%); обсъждане с близки и приятели (22%), както и проверка в специализирани платформи за фактчек (9%).
Голяма част от анкетираните са уверени в уменията си да разпознават дезинформацията - 78% вярват, че могат да установят манипулативно подбрани факти, а 79% - че могат да разпознаят, ако една новина е повлияна от икономически, политически или религиозни цели.
Въпреки това 38% от запитаните споделят, че са се подвеждали от невярно съдържание в интернет. На въпроса "Как разбрахте?" най-често те отговарят: "Проверих сам по-късно" (31%), "Видях опровержение" (27%) и "Разбрах случайно" (26%).
Какви са последствията от дезинформацията
Прави впечатление, че близо една трета от хората не отчитат реални или дългосрочни последствия от това, че са се доверили на невярно твърдение (32%).
В същото време 41% казват, че са се почувствали подведени или ядосани, а 29% посочват, че временно са променили мнението си по дадена тема. При 26% се стига до споделяне на съдържанието с други хора, при 5% това влияе пряко на действията им, а при 2% - дори върху работата им.
Какво затруднява разпознаването на подвеждащо съдържание
Резултатите очертават няколко основни фактора, които затрудняват потребителите да разпознават манипулативно или фалшиво съдържание. Интензивният новинарски поток и прекалено многото информация са посочени от 59% от анкетираните, а 42% смятат, че проблем е и големият брой медии.
Следват недоверието към медиите (41%) и липсата на време за проверка (38%). Ролята на емоциите също е съществена - 30% посочват, че силни емоции като страх, гняв или възмущение влияят на възприятието им, а близо половината признават, че съдържание, което ги ядосва или възмущава, по-лесно привлича вниманието им.
Данните показват още, че 58% са по-склонни да не проверяват новини, които съвпадат със собствените им убеждения, а 46% признават, че силно емоционалните заглавия ги подтикват да кликват, дори когато имат съмнения. При 48% емоциите влияят на преценката впоследствие, а 28% са по-склонни да вярват на новини, които ги плашат или тревожат.
Развитието на технологиите също играе роля - 28% посочват, че AI и deepfake съдържание затрудняват разпознаването на автентичността, а близо половината споделят, че са били обект на опити за измама чрез фалшифициран глас или видео.
Влиянието на социалния кръг
Социалната среда се оказва ключов фактор. 63% заявяват, че се доверяват повече на публикации, когато са споделени от познат човек. В същото време 54% избягват да коригират други хора, дори когато смятат, че те грешат.
Допълнително 41% признават, че техни близки са споделяли AI-генерирано съдържание, без да осъзнават, че е фалшиво, 36% казват, че в техния социален кръг има хора, които вярват в конспиративни теории, а 25% посочват, че често се споделят новини със съмнителна достоверност.
Нов акцент - медийна грамотност
Проучването е част от програмата на Yettel "Безопасен интернет и развитие на дигиталните умения", с която компанията се стреми всяка година да подобрява дигиталните компетенции на 50 000 души. През 2026 г. инициативата отбелязва 20-годишнината си и поставя нов фокус, този път върху медийната грамотност и борбата с дезинформацията.
"В Yettel вярваме, че безопасната дигитална среда е свързана не само със защита от технологични рискове, но и със способността да оценяваме критично съдържанието, което достига до нас. Днес дезинформацията е повече от онлайн проблем - тя влияе върху доверието в обществото и върху начина, по който формираме мнения и вземаме решения", коментира Боян Иванович, директор "Корпоративни комуникации" в Yettel.
През 2026 г. компанията планира обучения за учители, ученици и студенти, както и практически ресурси, включително наръчник за разпознаване на AI-генерирано съдържание. Част от инициативите ще включват и тематичната ролева игра "Открий лъжеца", създадена от платформата How to Know, а медиен партньор е bTV Media Group.
