Лулу и Нана: Това ли са първите ГМО-деца?

Лулу и Нана - това са имената на сестрите-близначки, които може да влязат в историята на науката като първите генетично модифицирани човешки същества.

Китайски екип от Университета за наука и технологии в Шънджън публикува изследване, в което се твърди, че е постигнато успешно изменение на гените на плода при ин витро оплождане.

Учените са започнали да привличат двойки родители, които да дадат съгласие за провеждане на изпитанията за създаване на първите ГМО-бебета. Целта на изследователите е да проверят дали може да се елиминира генът CCR5 в опит да направят детето устойчиво на вируси като HIV, дребна шарка и холера.

Документите от клиничните изпитания показват, че в изследването е използван CRISPR - изключително мощен молекулярен инструмент, който теоретично може да вади и внедрява гени, така че части от човешката ДНК да бъдат променяни и поправяни.

Китайските учени твърдят, че са успели да постигнат истински пробив в науката. Двете близначки Лулу и Нана са се родили "здрави като всички други бебета", съобщават авторите на експеримента.

Генетичната редакция е засегнала единствено CCR5, без да предизвиква промени или малформации на останалата ДНК. Екипът е работил по ембрионите на седем двойки, като засега само един от опитите е довел до бременност.

Важно е да се отбележи, че изследването в Китай все още не е подложено на независима верификация и не е публикувано в научно издание. Авторът на проучването Хе Джанкуи отказва да разкрие допълнителни подробности за родителите на децата, като посочва само, че генното модифициране е станало по време на регулярна процедура по ин витро оплождане. Преди ембрионите да се върнат в утробата на майката, върху тях е приложен CRISPR.

Associated Press, които публикуваха историята на Хе, също не са успели да потвърдят дали действително има живородени деца след генетичния експеримент.

Ако този опит действително е преминал успешно, това ще бъде историческа крачка в генетичните изследвания. Промяната на човешките гени обаче е етичен проблем, който е подлаган многократно на критични оценки. Някои изследователи гледат на него като на полезен инструмент за елиминиране на генетичните заболявания. Други обаче предупреждават, че може да се използва за противоречиви ефекти като "дизайнерски" бебета с външен вид и характер по поръчка, изкуствени подобрения или нова форма на евгеника, заличаване на човешки наследствени белези, които се смятат за несъвършени.

Появата на генно-модифицирани хора може да доведе до сериозни изменения в човешкия генетичен фонд, които ще имат последици за поколения напред. Рисковете, свързани със самата процедура, също са значителни, защото може да се стигне до предизвикване на нежелани мутации или поява на дете, чийто организъм е съставен частично от променени и непроменени клетки. Една от потенциалните опасности при CRISPR е свързана с това, че е възможно да внесе случайни или неумишлени мутации в клетките на пациента.

Екипът на Хе твърди, че тази иновация ще надмине откритието на ин витро оплождането, чийто създател получи Нобелова награда през 2010 г.

Опитът на китайските учени да повлияят върху гените, свързани с HIV, не е уникален. Вече се правят експерименти за промяна на същия човешки ген, но в телата на зрели хора с установено заболяване - не в организмите на новородени деца, при които няма нужда от специфичната терапия.

Екипът на Хе е подбрал за изследванията си китайски двойки, в които мъжът е HIV-позитивен. Разпространението на вируса се превръща в растящ проблем за Китай, а изглежда целта на учените е да разработи технология за превантивно внедряване на здравословно предимство.

Експертите по генетични изследвания предупреждават, че прибързаните опити за подмяна на човешката ДНК могат да доведат до сериозни проблеми. Един неуспешен експеримент, който евентуално доведе до раждането на дете с непоправими увреждания, може да сложи край на всички опити в тази сфера на науката.

Няколко държави по света са въвели изрична забрана за генетично модифициране на човешки ембриони при асистирана репродукция. В страни като Франция и Австралия, където клиничната употреба на тази технология е забранена, се разрешават ограничени лабораторни изследвания, стига те да не доведат до раждане на дете.

Новините

Най-четените