Днес се провежда четвъртият поред гей прайд в София. И аз като един трезвомислещ и разумен гей, разбира се, няма да отида да изразя по този начин гордостта си.
Защото сексуалността не е повод нито за гордост, нито за притеснение, а е просто даденост. Още причини ли трябват?
Дълго мислех откъде да започна да изброявам, но като за начало ще изредя едни от най-големите проблеми на гей хората у нас и защо им е необходим прайд за разрешаването им (гей активистите са на мнение, че прайда ще накара слънцето да грее по-силно).
1. Хомофобията.
Няма защо да откривам топлата вода. На всеки му е ясно, ако се целуват две момчета на публично място, какви погледи се мятат по тях с още един куп псувни и закани. Аз дори съм отнасял и няколко камъка просто защото вървях (и то сам). Ей така.
2. Неуредици на законово ниво.
У нас не са позволени еднополовите бракове. Сега като са разрешени единствено тези между мъж и жена, виждаме домовете за сираци например на какво дередже са. Едно дете може да порасне и да стане пълноценен възрастен независимо дали ще казва "мамо" и "тате" или ще има две майки, които могат да му осигурят един нормален живот.
3. Още един абсурд е, че ако си цветнокож и те пребият на родна земя, то това се води като престъпление от омраза и утежнява присъдата на провинения. А ако си гей и пак отнесеш шамарите или не-дай-си-боже да не споменавам какво, се наказва без допълнителна тежест и не се счита като деяние, подбудено от омраза.
Тук везните на кантара са на различни нива...
4. Цялостна нагласа на обществото.
В работата, в училище, въобще където и да е. Няма да те качат на бесилото, но просто ще странят от теб, ако си падаш по същия пол или не харесваш своя и го прикриваш. Голяма част от българите твърдят, че нямат нищо против нехетеросексуалните хора, но да не им се натрапват. Друг е въпросът, че натрапване за тях означава и държането за ръце.
Горепосочените родни ситуации са повод да сведем от срам глави в каква страна живеем. И сега - всичко това се очаква да се пребори бавно, но славно с прайд. С цялото ми уважение, но това не е начинът.
Прайдът така, както аз го разбирам, е агресия. Ефектът от него - така обществото щяло да разбере, че ние не сме по-различни от останалите. Че и ние се чудим как да се справим със сметката за ток, че задачите винаги са повече от усмивките.
Да, ама не. Коя друга група от обществото си организира прайд/парад/шествие/протест всяка година по горе-долу едно и също време, за да се доказва, че не се различава от останалите?
Не врат, а шия. Не съм видял досега жените жертви на домашно насилие да си организират парад, защото са жертви. Събират, колкото могат, средства в различни организации и ги оползотворяват в случаи на нужда от помощ. А не пускат музиката на максимум и не „се бият в гърдите", че и те имат място под това слънце.
В сайта на събитието е представена информация за това колко пари са им нужни на организаторите, за да се проведе парадът. 18 325 лева. По последни данни се търсят само още около 600.
Ще се платят толкова пари за няколко часова свирня в името на добрата кауза с идеална цел, но в крайна сметка с крайно незадоволителен резултат. Защо по-добре не съберат дарения за някоя оригинална благотворителна кауза, с която да отнесат едно потупване по рамото от хомофобите, а не псувни?
Ако се наложи да доказвам ефекта на прайда, ще се метна в неделя сутринта да направя анкета сред столичани. Тъкмо на свеж акъл ще ми кажат станаха ли по-френдли настроени към нехетеросексуалните хора.
Знаем какъв ще бъде ефектът. Ама то не става от веднъж или два пъти, ще се защитят организаторите. Промяната била бавен процес. Промяната се постига с положителни примери, скъпи братя по сексуално различие.
Като изчистиш градинката пред блока точно пред очите на съседа, той ще забележи след петия път, че хубавото си е хубаво и ще спре да мята фасовете си от балкона.
Прайдът не е положителен пример. Той е сочене с пръст - към себе си. Да се надуват свирки в опит за привличане на внимание, би накарало хората не да разберат проблемите на тези хора, а да погледнат на шарената ситуация като на меко казано странна.
Прайдът не на последно място е в защита на тези, които за малко да се самоубият, че са хомо-, би- или транссексуални. Извинявайте, но така ли ще се учим как се живее живота?
Всички искаме да живеем в по-мирен, красив и човечен свят. Всеки има право на любов и тя да не бъде затворена между стените на дома. Но с прайда се получава така, че известно време след него, ще се питам защо нямам охрана. И очите ми ще шарят неспокойно за бръснати глави наоколо. Не, благодаря, не отвръщам на агресията с агресия.
