Антрополози срещу талибаните в Афганистан

По-рано този месец Патрик Карнахан е на пеш патрул с отряд морски пехотинци, влачейки се в 43-градусовата жега от двор на двор и от тухлена постройка до следващата, опитвайки се да привлече вниманието на местните жители.

Той е единственият американец без оръжие. Като специалист по приложни социални науки, работата му е да помага на командирите по-добре да се справят със смайващата местна социокултурна динамика на Афганистан. Крайната цел: ефективно да привлекат хората на своя страна срещу талибаните.

Понякога обаче границата между цивилния и военния се размива. По време на едно спиране мъж изругава, че съседът му сътрудничи на бунтовниците. Въпреки че обвинението би могло да има  сериозни последици за човека, Карнахан не се поколебава да предаде информацията на командирите на ротата.

"Ако получим някаква информация, която е заплаха за поделението, предаваме я на тях," разказва той. "По един или друг начин ти се ангажираш."

Стъпка напред в борбата с талибаните или просто...разузнаване

Този тип сценарии са в основата на спора между Human Terrain System, финансирана от американската армия програма, стартирала в Ирак и разширена в Афганистан, която събира специалисти по социални науки с войници.

Поддръжниците й спорят, че гражданските специалисти - особено антрополозите с достатъчно натрупан опит "на терен", са най-подходящи за "картографиране" на сложните племенни структури в страната и границите, които ги разделят.

На свой ред те могат да идентифицират основните хора, разполагащи с власт - и проекти, необходими за изграждане на обществена подкрепа, която би маргинализирала талибаните. И така да изведат Пентагона със стъпка напред в борбата с бунтовниците.

Директните критици на програмата от академичната общност не приемат този аргумент. Те отдавна твърдят, че екипите за "човешка теренна работа" са просто част от военното разузнаване.

При това те нарушават най-базовото етично правило на тяхната научна дейност: преди всичко да не нанасяш вреди. Доклад от декември от американската антропологична асоциация заключи, че тъй като екипите работят с бойни отряди и трябва да се подчиняват на целите на военна мисия, тяхната работа "повече не може да се смята за допустимо професионално приложение на антропологията."

Парите си струват: над $200 000 годишна заплата

Постъпването на такава работа осигурява над $200 000 годишна заплата (плюс скок на адреналина, когато си на работа във военна зона), но перспективите да бъдеш изключен от американските академични среди разреждат кандидатите от редиците на опитните антрополози.

Сегашните привлечени в програмата кадри все по-вероятно ще имат научна степен по политически науки, история или психология. Някои от тях имат само бакалавърска степен.

И въпреки че може да твърдят упорито, че са се присъединили към мисията, за да помогнат за спасяването както на афганистански, така и на американски животи, много от тях не се оправдават за патриотичния си порив.

"Има друга школа на мислене, която твърди, че когато твоята страна е във война... подкрепяш въоръжените сили в законен интерес на страната," казва Брайън Ериксен, широкоплещест бивш военен с научна степен по политически науки, който също работи с морските пехотинци в съсипваната от бунтове провинция Хелманд.

"За мен политически мотивираните критики просто не звучат сериозно."

Това е типът твърдолинеен подход, който би могъл да се очаква от бивш войник, който е прекарал последните няколко години сред опасности в Ирак и Афганистан. Но ако оставим етичната страна на дебата настрана, въпросът остава: до каква степен са ценен актив обучените антрополози на така объркващо място като Марджах? Там междуплеменните напрежения са изострени през годините от търговията с дрога и политиката не води нито до подобрение, нито до влошаване...

Пропаст в комуникацията

Също така е налице и пропастта в комуникацията. Само малцина от участващите в програмата имат действителни познания по дари - вид персийски език, който преобладава в големи части от Афганистан, или от пущунски, езикът, говорен в общностите, където влиянието на талибаните е най-силно.

Дори с преводач, заплахата от насилие често ограничава времето, което екипите за човешка теренна работа прекарват с хората, живеещи в най-критичните райони. (Досега трима от тях са загинали в бой.) Според Дейвид Прайс, член на Мрежата на ангажираните антрополози, е необходима поне година директна работа на терен за обучените антрополози, за да достигнат до резултати.

"Като вземем предвид трудностите на системата при назначаване на културно компетентни специалисти по социални науки," твърди той, "седем минути не е достатъчно време за етнограф -дори за да обърка както трябва."

Подполковник Брайън Кристмъс, командир на трети батальон от 6 полк на морската пехота, не е съгласен. В началото определящ се като "противник на идеята", той си спомня как се е шокирал на съвещание на раздразнителните старейшини от племената след февруарската офанзива за прочистване на талибаните в Марджах.

Гледката на стотици мъже в характерно племенно облекло била трудна за "смилане". След това член на екипа за човешка теренна работа, прикрепен към батальона му, дал на Кристмъс "подсказващ" списък минути преди да започне съвещанието.

В него били обобщени основните притеснения на местните големци, произхода им и "друга информация", които му дали преимущество.

"Екипите за теренна работа взимат всичката информация, която е налице, диагностицират я и се получава полезен продукт," казва той. Това позволява на закоравелите в бой морски пехотинци да се концентрират в по-голяма степен върху конкретните си бойни задачи.

Законодателите също не са единни. Няколко години след създаването й, оперативният бюджет на системата за човешка теренна работа все още се налага ежегодно да бъде одобряван от американския Конгрес.

Притеснения обхващат и самите военни. Преди две седмици пенсионираният полковник Стийв Фондакаро - ръководител и един от създателите на програмата, е бил освободен по все още неясни причини.

Все пак бюджетът на екипите за теренна работа е набъбнал от $40 млн. през 2007 г. до почти $150 млн. м.г., като все повече специалисти по социални науки се оказват на горещите точки в Афганистан, докато все повече се говори за "надигане на цивилните".

И наистина, едно от скорошните събития говори добре за бъдещето на програмата: генерал Дейвид Петреус, новият командващ международните сили в Афганистан, е убеден неин поддръжник.

Новините

Най-четените