Сещате ли си за историята на Фабиен Шерисма? Нека я припомним накратко.
На 12 януари 2010 г. земетресение с магнитуд 7 по Рихтер разтърси Хаити. За минути столицата Порт-о-Пренс се превърна в каша от руини и трупове. Десетки хиляди сгради бяха срутени, жертвите надвишаваха 200 000.
В онзи драматичен ден петнадесетгодишната ученичка Фабиен се присъединява към тълпа мародери, наивно съзряла възможност за изгода в трагедията. Тя и семейството й от години събират и продават вехтории на мастния пазар. От срутена къща хлапето измъква два пластмасови стола и три картини. В опит да въведат ред, неколцина полицаи стрелят предупредително във въздуха.
Незнайно как един от куршумите поразява смъртоносно момичето
Снимката на детето с розова поличка и елече на ромбчета обиколи световния обмен. „За мен смъртта на Фабиен и историята й е остро напомняне за нуждата от обществена сигурност - с или без катастрофи". Така формулира посланието на най-въздействащия кадър авторът му, шведският фотограф Пол Хансен, получавайки наградата за снимка на годината.
Журналистът е многократен носител на подобни отличия и ветеран зад обектива. Да убиеш хлапе, защото е откраднало някакви боклуци, е тема от сериозно значение и повод за дискусия. Негов дълг е да документира подобни истории не от кръвожадност или воайорщина, а за да може дискусията да се състои.
Друга една снимка от същото място обаче разбуни обществото далеч повече
Неин автор е Нейтън Уебър, също опитен майстор с камерата. Кадърът му съдържа не само мъртвата Фабиен, локвата кръв и фаталните вещи, но и група фотографи, приклекнали на метри от нея в търсене на най-добрия ракурс.
Сред тях е и Хансен. Фокусът автоматично се измести. Хаити остана на заден план, бедността и мизерията избледняха; това, което се появи, беше проблемът за журналистическата етика.
Колко снимки трябва да направиш, преди да се притечеш на помощ; но дори да е късно, непокритият детски труп ли ще е трофеят на професионалните ти усилията?
Същите въпроси под една или друга форма бяха зададени и след появата на множество фотографии на жената, която се самозапали пред президентството в началото на седмицата. Защо вместо да се опиташ да загасиш пламтящото човешко същество, натискаш спусъка на апарата, за да уловиш агонията му?
Къде свършва професионализмът и започва човещината?
Няма начин да не сте се попитали. Преди да се втурнем да клеймим дружно от удобната позиция на общественото възмущение, нека обърнем внимание на няколко детайла.
Уебър, онзи, който показа фотографите като лешояди и отпуши бента на негодуванието, не е по-различен от Хансен. Неговият коментар на събитията няма по-морален аспект, нито по-справедлив, макар така да изглежда на пръв поглед. Той просто е избрал друг ъгъл към трагедията, която я прави още по-дълбока и многопластова.
Това, че чисто позиционно се дистанцира от фотографите в кадъра, е илюзия; той също е един от тях - документира събитие, върши онова, което смята за свое основно задължение; етиката на извънредното има друг фокус, но спазва същата логика.
Днес за всеки от нас е изключително комфортно да заеме позицията на съдник. В този сюжет ролите предварително са разпределени, преди да ни бъде известно нищо. Имаме човешка трагедия, която в схващанията ни по един или друг начин е причинена от сблъсъка на личността с държавния апарат - за аргументиран избор или ментална нестабилност става дума, но на практика е едно и също.
Гигантското зло е отредено за абстрактния управленски механизъм, дирижиран от друг вид хора (нечовеци, политици) и те довеждат нас, обикновените, до отчаяние. Функцията на по-ясния злодей, слугата на аморфната злина, е запазена за журналистите; особено онези, които притежават не халтавата сила на некадърното перо в мърляви сайтчета, а другите - с безкомпромисно документиращата фотографска техника.
Те ретранслират ужаса, следователно носят отговорност за него
Но не е ли всеки един от коментарите относно събитието вид документ? Колко от тях са подвластни на етиката, която иначе изискваме от другия? Едните очевидно трябва да са в позицията на Хансен - лешояда, докато другите са Уебър - изобличителят. А всъщност става дума за едно и също.
В понеделник следобед една жена реши да направи публична декларация. Точното й съдържание и мотивите й едва ли някога ще станат ясни. Тя обаче не избра за акта си усамотението на дома, а площадът на вниманието ни. И с този избор постигна търсения ефект. Ние до един регистрирахме трагедията и я коментирахме къде с такт, къде с липсата на такъв. Сами избрахме ъгълът, от който да го направим.
Лично решение на всеки е кой да попадне в кадъра му - дали нещастната жертва на собствената си агресия, дали реакцията на фотографите, обърканите минувачи, политиците, държавата, света - кадърът може да е огромен. И като при всеки фотограф - от онези пред президентството до Хансен и Уебър, единствените, които няма да ги има никога на снимката, са тези, които я правят.
Предмет на обсъждане винаги е етиката на другия. Съдим останалите по действията им, сами се съдим единствено по намеренията си. А, по дяволите, нима те винаги не са добри?
Самоубийството се счита за най-големия грях в християнската религия и това е така, защото това е единственият грях, за който не може да се получи прошка. Това по чисто технически причини. Самоубийството чрез изгаряне на публично място цели не просто да стане обществено достояние, а да накаже тази общественост. За какво? За собствените провали, за невъзможностите за реализация, за загубите, за личното нещастие...Това е ясен сигнал и той казва "вие сте виновни за моята мъчителна смърт, ето аз ви наказвам по този начин". Да, извратено е, но такова самоубийство не е просто отказване от живота, а е агресивна демонстрация спрямо цялото общество. Фотографите и журналистите се явяват оръжието на тази агресия. И докато револверът не може да избира дали да стреля или не, то те могат. Нямат оправдание!
Тъпите журналя си мислят, че света започва и свършва с тяхните новинки. Само че да ви светна това изобщо не е така, дори всички да се гръмнете света си продължава, а вие ще сте си същите измекяри където и да сте.
Абе , само така да питам, понеже е ясно статията по какъв повод е пусната - нали тази жена (самозапалилата се пред президенството) казват, че някаква кола я е докарала... Въпросът ми е - а къде е шофьора на тази кола - да даде малко разяснения, как така я е докарал, и не е усетил нищо нередно?
Ей затова винаги съм се чудил на тези, които поставят професионализма преди човещината. професионалиста снима и отразява, човека се притича на помощ и спасява. Кой каквото си избере....и понеже стана дума, едно от основните християнски учения е това за вечният съд. Един ден постъпките ни ще бъдат претеглени от гледната точка на вечността и много интересно кой ще получи наградите
В България журналисти няма. Само лешояди и вестоносци...
Лешояди не са журналистите, а публиката. Най-четените и гледаните новини са за хорското нещастие, за да се почувстват смачкания мухъл и обрулената от живота лелка по-добре. Търсенето стимулира предлагането, а не обратно. Това ми хрумна на сутринта след наводнението на квартала в който живея: http://rowancomments.com/leshoqdite/ Пък по казуса на фотографката, изповядвам по-древна религия от Християнството - правото на личен избор. Ако жената по една или друга причина е решила да си прекрати живота - това е нейно право. Всъщност, върховната свобода е, сам да си избереш момента на прекратяване на живота. Доколкото си спомням, някои европейски страни вече легализираха евтаназията. Е, това не е точно евтаназия, но… Отнемането на чужд живот и спасяването на живот, който не иска да бъде живян са еднакво нехуманни. Разбира се, християнските ценности и морал са твърде много пропити в културата ни, за да приемем горното твърдение за вярно. На мен лично ми е бедна фантазията, какво ще чувства жената, ако случайно оцелее. Но тези, които я спасиха, ще си живеят с мисълта, че са направили едно добро дело, но ако можеха само за минута да надникнат в главата й… А мястото пред Президенството не е случайно избрано – в момента това е последната официална работеща институция. Ако имахме редовен Парламент, щеше да се запали пред него. По-страшно ще стане, когато отчаяните хора започнат да се палят не пред, а в сградите на институциите. И ако нещата продължават в същата посока, няма да се учудя, когато това се случи.
Статията и дискусията, която повдига, биха били допустими от етична гледна точна, ако спираха само до проблема с документирането на трагедии, при които вече не може да се помогне. Дали да се снима трупа на загинало дете (или изгоряла жена) е въпрос, който господин Симеонов има морaлното и гражданско право да разисква колкото желае. Прави го по достъпен и интересен начин и с удоволствие бих го чел. Но за съжаление в момента става дума за нещо коренно различно - смъртта на човек, която се случва пред очите на хората, които я документират вместо да я предотвратят. Тук вече няма оправдание за хората, които снимат как жената рита и още по-бруталното за мен - как си поема дъх в близък план. Действието им далеч надминава акта на снимане на мъртво дете. Ако всички бяха хвърлили връхните си дрехи върху жената, вероятно е било възможно да бъде спасена. Но пък нямаше да бъде документирана. Ех, каква дилема! Кое и е по-ценно - животът на човек, който самият той не желае или уникалните кадри, за които всички сме жадни? Вече и аз не съм сигурен.
"Лешояди не са журналистите..." Напротив, точно те са тия които създават новините, снимат ужасяващи сцени и продават този ужас като "журналистика" ! Кой има нужда от такава журналистика? Хората? Или самите журналисти, търсещи сензации и слава? Ако журналистът няма съвест, а се е превърнал в "папарак", то кому е нужна тази журналистика? То дори и "папарак" звучи ласкаво за някои "журналисти". Д.Симеонов дава един много добър пример, но много удобно извърта нещата. Снимащите са пред свършен факт. Въпреки всичко, те пак се държат като лешояди! Гледната точка на Нейтън Уебър е нещо съвсем различно и няма нищо общо с ония, другите. Ако някой не го разбира, си е за негова сметка. А за журналистите, дето са присъствали на оная случка, пред президентството и първата им мисъл е била да снимат, а не да спасяват жената.... Според мен дори и професионална деформация не ги оправдава. Бих казал и доста по-тежки думи по техен адрес, но по-добре да чуят съвестта си. Ако я имат все още... Аз поне не бих се доверил на тяхната "журналистика"!
"...Отнемането на чужд живот и спасяването на живот, който не иска да бъде живян са еднакво нехуманни..." Отнемането на живот е необратимо, а "нежеланото спасяване" не - като толкова и се мре, може да се самоубие след два часа. Освен това, когато изведнъж видиш горящ човек, няма как да си сигурен, че човекът се самоубива - може друг да го е запалил, може да е направил това случайно (каквато версия имаше за Пламен от Варна), може да е надрусан, пиян или пък да съжали, когато усети болката. Не че няма доза истина в думите ти, но си доста категоричен в съжденията си, което ... да кажем не е добре за човек, претендиращ под няколко различни теми от форума, че е изчел повече автори, отколкото аз само съм чувал.
Темата не е дали самоубийството е грях или не. Имам свое мнение различно от религиозното. Става дума дали да помогнеш на умиращ човек или да заработиш някой лев с материал за неговото умиране. Къде точно минава тънката червена линия м/у човещината и цинизма. Въпрос на личен избор. Сигурна съм, че тези, които са си предали HD материала където трябва, не могат да забравят миризмата и гърчовете на горящото тяло. Ще си изстрадат последиците от избора неминуемо.
Сламка, знам, че мнението ми е крайно, но аз също бих постъпил, като онези, които я гасиха. Лошото за мен щеше да е, че, ако жената оцелее, до края на живота си, щях да сънувам кошмари, защото мога да си представя, какво се случва в главата на обезобразена жена, отхвърлена от морала на обществото. Кое е правилно и кое – не, е въпрос на гледна точка. Всички ние, като членове на това общество, малко или много си приличаме и сме мнозинство, което не означава, че сме прави, от гледната точка на потърпевшата от събитието. Погледни през нейните очи, ако можеш. Лошото за нея е, че евтаназията у нас не е разрешена и ако оцелее, надали ще събере кураж отново да посегне на живота си, но животът който ще живее, не бих го пожелал и на осъден на смърт убиец рецидивист. Лошото за страната ни е, че президентът, депутатите и изобщо всички представители на политическата класа, пряко носещи отговорност за състоянието на страната, нямат фантазия. Те удобно ще сложат жената в категория „луда“, подозирам, че медиите ще ги подкрепят. И ще продължат да си кльопат депутатските кюфтета с чиста съвест, да доразграбват и разпродават страната, без да осъзнаят, че хората могат и да полудеят от отчаяние и безнадеждност за бъдещето. И да жертват живота си за един последен вик, в опит да пробудят задрямалата им съвест. Те просто са оперирани от съвест. ПП: Дилайт, хората правили снимките, можеш да ги наречеш глупаци, но не и лешояди. Те просто погрешно са оценили ситуацията, като безнадеждна и са направили първото, което им е минали през ума, за да не бъде, предполаганата от тях смърт напразна. Не можеш да съдиш, без да си била на тяхно място – в такива ситуации човек не постъпва логично, а инстинктивно. Пък за случая в Таити: Пол Хансен може и да е глупак, но Нейтън Уебър е глупак-канибал, защото се храни със себеподобните си.
Rowan, бъркаш нещо. Нито съм ги нарекла някак, нито ги съдя. Казах, че според мен те вече си носят последствията от решението. Няма как да избягаш от моралната дилема от коя страна на линията да застанеш (осъзнато или не)
Дилайт, грешката в преценката е нещо различно, от грешка в морала. Едното се преглъща, а другото може да те мъчи доживот. Изобщо не тръгнах да коментирам в тази посока, защото това ми се струва, толкова близко до ума, че изобщо не си заслужава да се говори за него.
"Пол Хансен може и да е глупак, но Нейтън Уебър е глупак-канибал, защото се храни със себеподобните си. " Глупости на търкалета! Както ти казаха - язък, че си прочел толкоз книги! Ако си ги чел, то явно нищо не си разбрал! Много е удобно да се извъртят нещата, така че да оправдаят липсата на грам човещина, скрита зад дървени философии. А опитите да се политизира тази история вонят още повече! "Лошото за страната ни е, че президентът, депутатите и изобщо всички представители на политическата класа, пряко носещи отговорност за състоянието на страната, нямат фантазия. Те удобно ще сложат жената в категория „луда“, подозирам, че медиите ще ги подкрепят. И ще продължат да си кльопат депутатските кюфтета с чиста съвест, да доразграбват и разпродават страната, без да осъзнаят, че хората могат и да полудеят от отчаяние и безнадеждност за бъдещето." Това не е по-различно от действията на "журналистите" ! Че и по-лошо даже! Щото, ако ония са реагирали инстинктивно, то това е съвсем съзнателно действие!
Винаги е имало вестоносци с добри или лоши новини/снимки/.Проблемът е в ''господарите'',които правят подбора на вестите.Нарича се ''редакционна политика''или в българския случай-липса на такава. Съществуват десетки достоверни исторически източници за масови самоубийства при поредното обявяване на ''Краят на света''.Между 5 и 10 процента от повярвалите в поредния ''край''са завършвали със самоубийство.За голяма част от коментиращите ще бъде огромна изненада информацията,че точно толкова-между 5 и 10 процента от хората са с доловими суисидални/самоубийствени/ нагласи и наклонности,което си е класическо психично отклонение.Характерно при този вид отклонение е,че активната фаза се отключва при всеобща несигурност и масови катастрофични настроения.Просто,тези нещастни хора се явяват като гръмоотводи на масовата психоза.Друг е въпросът КОЙ моделира/или допуска поради пълна некадърност или безхаберност/ психозите,но със сигурност не са вестоносците.Те са на заплата.Като повечето от нас.