Дисекция на референдума

Неслучайно съм употребил думата "дисекция" за референдума, който ще се произведе на 27 януари тази година. Първо, дисекция се прави на мъртво животно. И второ, разрязването се прави с научна и учебна цел.

Някой може да се запита защо предварително съм умъртвил първото национално пряко участие на гражданите с избирателни права в държавното управление? Причините са няколко.

Първо, за да бъде прието или отхвърлено решението на референдума, трябва да са гласували поне толкова избиратели, колкото на последните парламентарни избори. Или 4 345 450. Праг, заложен, гласуван и одобрен именно от БСП. Или, ако допуснем, че броя на гласоподавателите по списък ще е приблизително равен на този от последните парламентарни избори, то трябва да разчитаме на избирателна активност (според списъците) от почти 61 на сто.

Ако пък изключим от тези списъци фантомните около милион гласоподаватели, то до урните трябва да отидат малко повече от двама на всеки трима гласоподаватели. Второ, следващата бариера е 1/5 + 1 от избирателите в списъците да гласуват, за да се разгледа и гласува въпроса от Народното събрание. Тази граница от почти 1 420 000 действителни гласове е преодолима. Но и резултатът от гласуването в парламента е ясен.

Трето, нека да погледнем и датата. 27 януари. Зима. Сняг. Студ. Дано времето да е благосклонно, но надали. За щастие, в църковния календар няма някой знаменит именник, който да попречи на трезвото желание на всеки потенциален гласоподавател. Ето защо диагнозата ми е толкова категорична.

Не можем да си правим илюзии и относно инициатора на този референдум - социалистическата партия. Формулата "инициативен граждански комитет" ни е позната както от местните избори, в които кметовете изведнъж забравят партийната си принадлежност и се издигат от инициативни комитети и често случайно са подкрепени от бившите си съпартийци.

Но формулата ни е позната и от втория мандат на президента Първанов - кандидатурата му е издигната от инициативен комитет, но пък за сметка на това подкрепена от БСП и ДПС. 
Друг интересен факт представлява самият въпрос на референдума, променен от правната комисия на парламента. Първоначалният въпрос "Да се развива ли атомната енергетика в България чрез изграждане на ядрена централа на площадка Белене" се трансформира в "Да развиваме ли ядрена енергетика в България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала".

Тук парадоксите са няколко. Първият от тях е изваждането на думичката "Белене". Но защо е парадокс? Защото на национален референдум не могат да бъдат подлагани въпроси, касаещи държавния бюджет. Т.е. изводът е, че построяването на тази конкретна централа касае именно държавния бюджет. Второ, ако проектът е частен, как по точно ще се задължи инвеститорът, освен ако той не е конкретния руски, да изгради точно тази централа? И трето, ако се строи друга централа, то това няма ли пак да касае именно държавния бюджет?

Интересни са и реакциите на политическите партии. Тези на БСП няма повече да ги коментирам, защото те са очевидния организатор на допитването до народа. ГЕРБ успя, именно чрез премахването на думичката "Белене", да се присламчи към този референдум. Официалните позиции на партията се менят често. Един път - "ЗА ядрената енергетика", друг път - "ПРОТИВ". Като цяло, обаче, становището е: "Да, ние искаме да развиваме ядрената енергетика, но не и чрез проекта Белене". Или, с други думи, на този референдум враговете са от една и съща страна на барикадата?!

От другата страна на тази барикада са ДСБ и инициативният комитет "Беля НЕ", зад който стои лидерът на ЕНП - Мария Капон. При г-н Костов тази позиция е напълно естествена - тя е същата още от времето, когато беше премиер. Тази внезапна поява на Мария Капон единствено си обяснявам като носталгично продължение на политиката на ОДС от времето преди нейното изключване през 2005 г.

Интересна е позицията и на партията на Меглена Кунева - бойкот на предстоящия референдум! Може би защото именно тя беше министърът по европейските въпроси от 2002 г. до 2006 г., който затвори блокове 1 и 2 и подписа затварянето на 3 и 4 в Козлодуй.

През същия период (есента на 2002 г. премиерът Сакскобургготски го обяви - бел.р.) се възобнови и проектът "Белене" (не по времето на любимата на премиера "тройна коалиция!"). И тук не разбирам как може да бойкотираш политиката, която си водил.

Но това е позицията на г-жа Кунева и относно предстоящите парламентарни избори - бойкот на управляващите и бойкот на опозицията. Накрая се опасявам да не би и привържениците на "България на гражданите" да бойкотират самата г-жа Кунева!

Плоските политически опити за дивиденти обаче изместват сериозно точката на реалния дебат. Въпроси, свързани с този референдум, би трябвало да са: "Защо новите реактори, които ще влагаме в България са от поколение 2+, при положение че в съвременните централи реакторите вече са от четвърто поколение?";

"Какво ще стане, ако не построим нови ядрени мощности?", "Вносът на ток от алтернативните турски централи (които се строят от същия този "Атомстройекспорт") или румънските (територия на французите) ще се окаже ли наистина по-евтин? Ако да - защо? Ако не - пак защо!";

"Какво се прави с ядрените отпадъци и може ли човечеството да гарантира съхранението им 100 000 години?"; "Площадката в Белене не е ли земетръсна зона?"; "Има ли реална алтернатива на ядрената енергетика за задоволяване на нуждите на населението?"; "Какви мерки са взети за предотвратяване на аварии от типа Фукушима и Чернобил?"; "Не остава ли ядрената енергетика най-добрата възможност след предстоящото съвсем скоро изчерпване на петрола и природния газ?"

И все пак, това е първият референдум в най-новата история на България. Аз ще гласувам на този референдум именно защото това е начинът, по който обществото може да упражнява натиск върху политиците. Сега гласът на народа трябва да се произнесе относно ядрената енергетика, следващият референдум може би ще бъде с по-значима за населението на страната ни тема.

Колкото повече натиск върху управляващите ни на национално и местно ниво чрез граждански инициативи, подписки, протести, толкова повече властимащите ще се съобразяват със своите гласоподаватели... И то не само преди избори!

Датата, на която ще се произведе допитването до народа - 27 януари, се оказа църковния празник "Неделя на Йерихонския слепец". Или денят, когато слепецът бива изцелен и проглежда. Дай Боже!