Не само тутраканската, ами и цялата уж патриотично настроена междуселищна система си има нов враг - професор Амелия Личева. С думите си ерудираната дама успя не на шега да разсърди дълбоко сънародниците с претенции за родолюбивост.
Най-различни обидни думи сега биват прикачвани към името ѝ из социалните мрежи и то само защото на 18 март в ефира на bTV тя прояви невъобразима смелост да каже ясно две неудобни истини една след друга.
Първо, че няма нужда "Под игото" да се учи три пъти за 12 години, а веднъж в по-горните класове, и второ, че програмата по литература има отчаяна нужда от повече западни автори и по-малко - български.
Водещите в bTV запазиха нужното спокойствие, но не можем да кажем същото за публиката.
Заети да я псуват машинално и наизуст, мнозина решиха удобно да пропуснат, че проф. Личева не говори напосоки, а от позицията си на декан на Факултета по славянски филологии - пост, който пряко я сблъсква с прогнилите плодове на същата тази отчайващо остаряла учебна програма.
Затова, а и не само, Амелия Личева е напълно права и в двете си изказвания напук на жарките обиди, с които вече втори ден е засипвана.
Няма интелигентен човек, който ще отрече постижението на Вазов, наречено "Под игото". В същото време обаче трябва да се изправим пред реалността - излишно е да занимаваме подробно децата на XXI век с Радините вълнения, черешовото топче и битието на чорбаджи Марко.
Причината не е само в архаизмите, които учители и родители с пот на чело се опитват да разяснят на отрочетата.
Романът е морално остарял и несъвместим със съвременното мислене. Той несъмнено трябва да бъде в програмата, но като повратен момент в българската литература, а не като четиво, което година след година се натрапва упорито на клетите ученици.
В 2025-а година вече нямаме нито иго, срещу което да се борим, нито нужда от Бойчо Огняновци, които да пеят бунтовнически песни.
••• Защо един час по литература повече напомня на един час в моргата - четете тук:
Имаме нужда от съвсем нов тип просветители и будители, каквито обаче в "Под игото", а и в цялата ни възрожденска литература, съвсем логично предвид периода ѝ, липсват.
И тук стигаме до второто изказване на декана - че е време в училище да започне да се изучава повече западна и повече съвременна литература.
Ами, да, време е. На някои със сигурност ще им се наложи да преглътнат пяната от устата и да приемат тази простичка истина.
Днешните ученици не се припознават в косачите на Елин Пелин, Албена на Йовков, братчетата на Гаврош на Смирненски или пък четниците на Ботев. Не значи, че не бива да ги учат, но това със сигурност няма да ги накара да се влюбят в четенето и да го практикуват толкова редовно, колкото трябва.
В днешната реалност ще им е далеч по-полезно и по-интересно да прочетат какво е описал Оруел в "1984", каква любов е сътворил Фицджералд във "Великият Гетсби", как си е представял Одисеята в Космоса Артър Кларк...
••• И защо самото "Под игото" има отчайваща нужда от осъвременяване:
"Под игото" като българска класика трябва да има място сред тях. Както и Ботев, Елин Пелин, Йовков...
Но нека да спрем да се преструваме, че програма, съставена в средата на миналия век, е в състояние да учи и да вдъхновява към четене. Времето се изменя непрекъснато и сме длъжни да го догонваме - и извън, и в училище.
Ако искаме да създадем у учениците истински вкус към литературата и четенето, то трябва да ги насочим към по-разнообразни международни автори с различни перспективи и с по-съвременни произведения.
Все пак класната стая не е музей, а път към бъдещето.
