Футболни фенове за политическа употреба

Наричат ги най-хомогенната, макар и сравнително малка молекула на обществото - винаги готови за реакция и бърза мобилизация за каквато и да е кауза. Те са в постоянен контакт, действат рамо до рамо и не хранят особен респект към органите на реда. Ядрата на футболните агитки са чудесна бойна група, способна да атакува бързо и ефективно.

Наричат себе си ultra.

Ultra значи краен, готов на крайности. В тяхната терминология добавят и "солидарен, част от групата и верен на идеята". Този, който седи зад емблемата и знамето, без въпроси и съмнения.

Свързва се с клубна принадлежност, която разделя групите в общността. Но когато не става дума за футбол, ultra може да бъде много силно оръжие в ръцете на лидер с идеи, амбиции и ... политическа поръчка.

Това е армия

От година и половина насам Елена Ваташка оглавява Сдружението на българските футболни привърженици. Там са представители на фенклубовете на най-популярните отбори у нас - ЦСКА, Левски, Ботев, Локомотив (Пд), Берое... Армията вече е организирана. Регистрирана и узаконена.

Дали имат политически амбиции все още не е ясно. Но е очевидно друго, че следят политическия дневен ред и някак по презумпция покрай футболната любов идва националистическото действие. Както те си го разбират - от паметника Левски, до Катуница и обратно.

Зад Сдружението на българските футболни привърженици за момента седят стотици късоподстригани и добре сложени момчета, които крещят националистически лозунги. Говори се за "предаване на интересите на България", искат се арести за елита на ДПС и намеса на ДАНС.

Такава армия не означава само сила на улицата. Има и друга гледна точка - зад Ваташка, Дучето и Гугутката седят хиляди потенциални гласоподаватели - все сърцати момчета, които могат да бъдат побутнати - неволно или нарочно - в една или друга посока, ако се създаде стимул и ситуация.

И Дучето, и тарторите на "синята" агитка не криеха контактите си с Бойко Борисов в дълги периоди, в които правителството на ГЕРБ сериозно се намеси във футбола, търсейки спонсори и "решавайки проблеми" на футболните клубове със замах.

Публична тайна е, че ВМРО получи сериозно съдействие от Дучето и фенклубове на Левски на последните парламентарни избори. Да имаш зад себе си такива момчета е оръжие, включително и при такъв тип преговори. Можеш да предложиш доста гласове анблок - с всички условности на подобна "сделка".

Така е станало през 2013-а, твърдят информации (разбира се, неофициални), въпреки че и това не помогна на "воеводите" без чета, които сега са на път да се превърнат в чета на проектополитика Бареков.

Тази игра обаче не доказва със сигурност, че надигащата се активност на новото футболно сдружение обслужва определени интереси. Да се търси политическа поръчка в действията на запалянковците е прибързана хипотеза, защото националистическата карта може да се хвърля на масата и без ръката да е форсирана от задкулисна игра.

Това често се случва в общество, потънало в отчаяние и безидейност. То се оглежда за лидер и силна ръка, която да последва в битката с "тях" - върхушката, довела нещата дотук. Или с „тях" - различните.

Една жена в най-мъжкия свят

Ваташка изглежда достатъчно амбициозна, опитна и с онзи особен пламък в очите, за да поведе движението на феновете. Очевидно е уважавана в средите на ултрасите, за да бъде техен лидер, а нейната яростна защита на патриотизма минава през котвички като „смазан народ", „потурчване", „антидържавна дейност" и други.

Подготвена с познаване на законите и нормите, тя участва в 8-месечното писане на „мажоритарния" и „написан от народа" нов Изборен кодекс под егидата на Мая Манолова, който в крайна сметка не доведе до никакви съществени промени в изборните правила.

Също толкова противоречива е историята на ultra движенията у нас и политическата им активност. Още през 90-те години около "Кравай" стотици футболни фенове носеха символи на националсоциализъм, по-късно имаха за сборен пункт централата на БНРП. Те бяха на първа линия при събитията от януари 1997-а и януари 2007-а. Все по-организирани и смели.

В седмиците на мащабни протести през 2013-а футболните фенове бяха мащабно представени и в двата лагера. Без съмнение - като наемни бойни единици.

Части от тях атакуваха парламента, централите на БСП и ДПС, в летните вечери. Крачеха начело на хилядните протести срещу правителството. Други отряди пазеха сградата на "Атака", както се разбра тогава - срещу 30-40 лева дневна надница.

Да напипаш границата между стотиците или хиляди, излизащи по улиците с българско знаме от чисто патриотични подбуди, и онези, които получават пари за това, не е лесно. Вероятно винаги има микс и от двете.

Рано е да се прецени накъде отива движението на Ваташка, Дучето и Гугутката. Засега това са отряди от фенове, които се събират по улици и площади. Имаше инциденти и арести, заговори се за провокации. Но не и за политическо кукловодство. Само за национализъм и радикализъм. Оценката обаче е далеч от крайна.

Новините

Най-четените