Балът на чудовищата

"В спектакъла на лайфа аз съм ръкопляскаща"

Ина Григорова

Винаги съм предполагал, че "приложното" в София неслучайно се нарича така и ето, днешният ден не само че не ме опроверга, ами напротив.

Краят на май.

Дворът на гимназията "Свети Лука" (същият светия е и патрон на траурна агенция, която се намира на "Христо Ботев"), е приготвен за изпращане на випуск Х.

Придружаваме гаджето на приятел, нещо като генерална репетиция за "Балът на чудовищата".

Още в началото ни заковават задниците с "Пак ще се срещнем" на ФСБ. "Клетвата" на Щурците плюс няколко други хита-сърцеразбивачи, вещо подбрани от Учителската стая, смущават сърцата на по-чувствителните момичета.

Пъстроцветните маркови палитри не издържат пред напора на сълзите и лицата им се оцветяват в дъга.

Грозните реват най-много,

прошепва хладнокръвно някой отзад. Учениците от долните класове се въртят в сянката на дърветата около оградата, пафкат кротко и наблюдават мълчаливо от дистанцията на завистта.

Пред микрофона и дежурните знамена на БГ и ЕС екзалтираните дванайсетокласници образуват симетрична подкова, която - как пък не, нечия майка веднага изтълкува като поличба за "съксес".

Любимците на класа се открояват по гръмкия смях, цигарите зад ухо и разгърдените яки, аутсайдерите - по по-добрите гами в тоалета, задълбочените разговори за азиатско и европейско кино и ненатрапчивите физиономии; латентните чалгари пък са дегизирани като манекени, рицари или рапъри.

Нашето момиче естествено не е от тях.

Гримът й е пестелив и съвсем на място - тоест, както сестра й я упрекна - "измита чиния".

Единствено зелените бирени шишета, с които всички се успокояваме в очакване на Словото, са знакът за равенство.

В един момент, неочаквано дори и за Госпожа директорката, очуканата уредба взе, че проработи и ефирът се разпори от никотинова кашлица.

Само миг преди това преподавателят по компютърна графика Борис Сергинов (от култовата навремето група "Бобо, Тошо & Табаков") донесе липсващия кабел.

С треперещ, но твърд в посланието си глас, Народният будител най-напред поздрави с добре дошли бившите си ученици сред публиката и после настоящите абитуриенти - техните талантливи деца.

С масивните си рогови рамки и облак наместо прическа възрастната дама напомняше прочутата революционерка от "Черните пантери" Анжела Дейвис.

"Само да не докарате и внуците си тук", завършва с опит за импровизация нашата Анжела и след бурните аплодисменти на родителите, с извикване на имената, подканва присъстващите един по-един да си получат "Купата от шампионата".

Като истински професионалисти децата поемат ламинирания лист хартия и правят почетна обиколка, стискайки за последно ръцете на Беловлас физкултурник, Учителка по български език, Борис Сергинов и, разбира се, Домакинката.

През десет секунди еуфорията избива като гейзер в броене от 1 до 12.

Ето така ще си броят после стотинките,

шепне отново същият глас отзад. Впечатлението от приложната магия се допълва и от трима енергични цигани (сакс, кавал и барабани), които са си наумили да ни вземат парите и изобщо не пестят енергия в начинанието си.

Ромите са окото на абитуриентското торнадо.

Нощните пеперуди с вечерните рокли с дълъг гол гръб са в надпрева за титлата Мис Кючек.

Татуировките им се движат във въздуха като дракони без мандарин. Татуировките им са знаци от правилника за регулиране на мъжката сила.

Ужасните им родители се намират там, където покрусата и щастието са неразличими.

Майките пляскат с ръце, бащите с клаксони. Лукс на промоция. Въображение на кредит. Май това е Края. В гимназията само взимат мерките. Униформите после ги шият по шаблон.

Дворът на приложното е Ноев ковчег за машини със стотици коне под капака, макар синоптиците още да мълчат за потопа.

Ето това ще остане след нас - перфектните средства за придвижване на все по-трудно подвижните ни мозъци.

Оттук нататък добрият парти тон задължава присъствие върху дванадесет различни бар-стола, в дванадесет различни бара, после някой "Радисън" в дванадесет и за финал - прекарване (според индивидуалното КПД) с дванадесет, хм, "плюс-пляс" в леглото.

Кой знае, със събуждането си на следващата сутрин, някои щяха да отворят нов трансферен прозорец. А други - само прозорец.

*Авторът на този текст е писател. Текстът няма документална, а художествена стойност. Всяка прилика с реални лица и събития е плод на случайност или авторска интерпретация

#1 Ван Бастен 23.05.2015 в 10:54:27

Трогнат съм, драги Антоне! Сякаш чета Смирненски ( а това съвсем не е иронично изказване!). Съгласен съм напълно с твоя поглед на нещата! Но спрях да съдя другите откакто спря да ми пука за тях! Всеки е сам за себе си, да му мисли - ще си брои ли стотинките, ще бъде ли неграмотен , ще бъде ли простак- негова работа! Не е задължително да си част от тях-може да си българин по паспорт, по местоживеене, по роден език, но не и по самосъзнание! Гражданин на света - ето това съм АЗ! Без да се кланям на култури и да величая! В бъдещето няма място за групови изпълнения

#2 Conspirator 23.05.2015 в 12:07:20

Бях забравил този ефирен,поетичен изказ,казващ толкова много с малко думи и същевременно изпълнен с ирония и сарказъм. Поздравления за автора на текста! Представих си друг такъв текст от същия автор,''Да си отгледаш чудовище.'' Който си го може ,си го може....

#3 Шамито 23.05.2015 в 15:05:03

Това не е бал на чудовища.Едно поколение което използва дадения момент да изконсумира своя момент на слава който може да не му се даде от социалната система.С това крещят–къде е моето бъдеще което ми предлагате.На аутсайдер,на привилегирован и на борещ се .А колко от борещите ще оцелеят?Демократична ценност–не е наш проблем.Пазарна икономика–принцип на джунглата.Оцеляваш на всяка цена или мреш.

#4 straight 23.05.2015 в 15:32:25

Баси и словесната салата, дето си накълцал! Авторе, изобщо прочете ли какво си написал? Иначе, абитуриентите получават своите 5 минути или 5 часа слава. Всеки според възможностите. А какво ще стане по-нататък - никой не знае. И това точно е най-хубавото!

#5 Шамито 23.05.2015 в 17:37:44

Гражданин на света означава ли да забравим и майката която ни е родила?Зомбираност във фин вариант.

#6 Ван Бастен 23.05.2015 в 18:02:57

Да, може и да съм зомбиран вече... Но след като установих, че съм един абсолютен никой за хората в тази държава, независимо от образование и качества, които евентуално имам, реших, че е време да забравя за това. Дано и децата, които са уж много тъпи и неграмотни, да прозрат тази истина много по-рано - че на никого не му пука за тях...

#7 Само комплексари тука 23.05.2015 в 23:21:46

Ей автор смотан!! Пълен си с комплекси щото не ти върви и за това ,като ти чета смотаната статия разбирам ,че си от ония тип хора където мразят и ненавиждат всичко що шава. Никои не ти е виновен ,че си такъф и такъф. И като гледам колко много се интересуваш от бъдещето на абитюрентите разбирам ,че ти си бил един/една от тия неуспяли абитюренти. Смотан хейтър направих си регистрация в тоя сайт само ,за да ти покажа какъв си загубен,глупав,тесночел и смотан сърдитко който се чуди кво и що да прехрани. Сигурно живота ти е много смотан именно поради тая причина. Хората завършват и се радват и аз също съм вече бивш ученик на приложната гимназия и ти казвам да го ду*аш отивам на бал на приятел да си изкарам хубаво а ти продължавай да си си същия нещастник!!!

#8 pepe 23.05.2015 в 23:31:55

Абитурентските балове са си просто форма на обредите на съзряването, каквито са съществували от памтивека. Така че или се научете да разграничавате нормалното от вредното, или престанете да ги "дъвчете".

#9 Valkata 24.05.2015 в 00:57:23

Антон Терзиев , имам въпрос към теб . Написал си като дата 22. 05. 2015г. , а аз бях шофйор на черното бмв на 27. 05. 2014г. Интересно ми е как така се случва да съм возил едно исъщо момиче на бала и 2 години подред като за " бала и " през 2015 научавам от теб и от приятели , които случайно видели снимката в социалната мрежа ??????????????

#10 Ван Бастен 24.05.2015 в 09:59:09

До "Само комплексари тука" Ей, малкия, първо се научи да слагаш запетайки, а после давай акъл! Като ги пропускаш се получава гадно за четене и великото ти мнение може да остане неразбрано! Има една книжка за правопис и пунктуация за девет лева , и е само 100 страници- мисля, че няма да ти дойде в повече, нали пичага? Всеки прави грешки, все неграмотници сме, ама поне горе-долу! Честит 24 май!!!

#11 Valkata 24.05.2015 в 10:53:54

Аз запетайки ще се науча каде се слагат , но ти се научи да използваш снимки на , които НЕ СЕ вижда лицето на някой непознат . Мисля че и на теб няма да ти е приятно да те снимат със семейството ти някъде . И година след това да прочетеш статия на , която е тази снимка и статията няма нищо общо с тази снимка .

#12 dimis 24.05.2015 в 10:53:57

Абсолютно претенциозно и почти безсмислено писание. Доста неща, описани в статията по принцип са вярни, но дотук. И както каза Шамито, тези момчета и момичета не са чудовища! Ако автора не може да измисли смислено заглавие, по-добре да не се занимава с нещо, което не умее.

#13 Ван Бастен 24.05.2015 в 11:22:21

Аз не съм автор на статията и коментарът ми не е отправен към Валката. Не видя ли, че пише най-отгоре до кого е коментара(в случая до потребител "Само комплексари тука")? Правилно казваш,че не е добре да се слагат снимки без одобрение на собственика!

#14 Само комплексари тука 24.05.2015 в 13:11:38

Ей много ме дразниш приятел ,може да съм малък ама бих ти счупил каната е така просто за спорта ! И какво ,единственото ти средство за отбрана е моята пунктуация... Защото не можеш да кажеш нищо по дадения проблем и търсиш къде да хапеш. БАЛЪК ! Защо просто не кажеш ,че наистина си страшен песимист или както е модерно (хеитър). Защо просто не кажеш: "да прав си" или просто не изтриеш глупавата статия, която всява само безсмислени нападки. А после обвиняваме кое ни било криво ,кое право а не поглаждаме себе си. И ако толкова те тормози моята пунктуация ще се погрижа да стане по-добра, стига и ти да пораснеш. Защото това говори лошо за тебе ,че малкия ти дава акъл ,помисли си сега внимателно кой е малкия. ;)

#15 Реалист-2 24.05.2015 в 14:02:44

Бла-бла, поредната боза...

Новините

Най-четените