Вие сте майка на две деца, живееща в Дараа, Сирия. Съпругът ви Али наскоро се е обадил по Skype, за да съобщи, че се е присъединил към Свободната сирийска армия. След като президентът Башар ал Асад ви спира тока и достъпа до Интернет обаче, губите контакт с Али и сте изправена пред два избора:
1. Да продължите да стоите в Дараа. Ако напуснете сега, без Интернет и с липса на мобилни мрежи, няма да има начин Али да ви открие.
2. Да напуснете Дараа. Да потърсите убежище в провинцията, където обстрелът не е толкова сериозен, поне докато градът не стане по-безопасно място.
Тези избори и тази самоличност всъщност принадлежат на герой в интерактивната текстова новинарска игра "1000 дни на Сирия".
Играта, създадена от Мич Суенсън, прилича на някогашните книги игри, в които всеки избира героя, с който да играе и при всяка следваща случка решава как героят му да продължи. В случая целта на играта е да даде представа какво се е случило през първите две години от сирийския бунт. Възможните роли са три: сирийска майка, бунтовник, и американски журналист.
Всеки започва играта с едно и също описание на събитията около "Арабската пролет" и сирийския бунт:
Натрупали смелост след свалянето на тунизийския президент Зин ал Абидин Бен Али на 11 януари и после на египетския президент Хосни Мубарак месец по-късно, нагласа на политическо недоволство започва да се проявява сред сирийските младежи. Дузина тийнейджъри са арестувани в южния град Дараа, след като изписват със спрей: "хората искат да свалят режима".
Появява се Facebook страница, наречена "Сирийска революция 2011", призоваваща за "Ден на гнева", подобен на този, стартирал революцията в Египет. Междувременно с надеждата да овладее ескалиращото насилие в Либия, Съветът за сигурност на ООН флиртува с идеята да наложи зона, забранена за полети, над управлението на дългогодишния либийски президент Муамар Кадафи. Има общо усещане за надежда в Сирия, че подобно на другите преди тях в Арабската пролет, техният суров президент, Башар ал Асад, ще бъде свален.
С развитието на повествованието, перспективата и тонът се променят в зависимо от конкретния герой. Например в моя случай става дума за 35-годишна майка на две деца, щастливо женена за съпруга си Али, а семейството й живее в Дараа град, който е на югозападната граница с Йордания. Обръщението е във второ лице:
„Вие сте умерена сунитска мюсюлманка, считана от мнозина за представител на средната класа, с добре платен съпруг-електротехник. Въпреки че подкрепяте идеята за политически реформи, все още се боите от тайната полиция на Асад, Мухабарат. Именно Мухабарат е арестувал тийнейджърите, рисували графити срещу режима в Дараа - вашия град, по-рано тази седмица. Замисляте се къде ли държат тези момчета. И се питате как бихте се почувствали, ако това бяха вашите деца.
В края на всяко съобщение, играта призовава героя да вземе решение, като често става дума за драматичен избор, предимно свързан с тежки етични решения. Например в случая - вие да кажете на съпруга си да се примири със ситуацията или да го подкрепите в желанието му да подкрепи протеста. Всяко решение има последици. И влизайки в играта, точно както в книгите игри, трябва да понесете отговорност за избора си. Както реално се е наложило да правят милиони сирийци.
Според Суенсън играта има две основни цели
Едната е да допринесе за по-широкото разбиране на сирийския конфликт, в който за три години живота си са загубили над 190 000 души. А гражданската война се превърна в една от най-тежките хуманитарни кризи в света. Играта съществува от миналата пролет и до момента съдбата на сирийците виртуално са споделили 200 000 души.
Това е кауза, която е важна за самия Суенсън, пътувал до Сирия през септември 2013 като кореспондент за блога War Is Boring и интервюирал бойци от Свободната сирийска армия и други жители на региона. След като Суенсън се връща в САЩ, той е поразен от липсата на интерес сред американците към сирийското въстание и трагичните му последици. Затова решава да покаже какво се случва. И да докаже ценността на новите медии в отразяването на конфликта.
Отразяването на сирийската гражданска война е станало сериозен проблем заради липсата на репортери на място и опасността за живота на журналистите в района. Суенсън вярва обаче, че има възможности да бъдат възприети нови, по-безопасни методи за отразяване на случващото се. Предвид изобилието от свободна разузнавателна информация, постъпваща от Сирия и нуждаеща се от анализ, Суенсън вярва, че "репортерите за първи път може да са по-полезни зад компютъра, отколкото зад фронтовата линия."
Превръщането на сирийския конфликт в игра има етично измерение
Играчите постоянно биват принуждавани да вземат решения и да предприемат действия, да избират какво да правят на база героите си. Стремежът да навлезете в съзнанието на хората, замесени в конфликта, води до много трудни морални дилеми.
Да вземем например тази сцена от октомври 2013, в която сирийската майка гледа най-големия си син, тийнейджър, да действа заедно с членове на "Ислямска държава". Противопоставяйки се на сина си и наскоро радикализираните му приятели, майката има три варианта - да се опита да вразуми сина си, да го накара да помни семейството си или да приеме избора му.
Играта не казва изрично дали отговорите ви са правилни или погрешни. Някои стъпки водят до смъртта на героя ви, арест, или отвличане, но повечето просто предизвикват пореден набор от сложни дилеми.
Във всяка ситуация играчът е принуден индиректно да се замисли: "Как бих направил този избор, ако този живот беше моят собствен?"
Тази форма на емпатично ангажиране може да разчупва културни бариери. Когато човек изпита физическа реакция на емпатия към съдбата на друга група, това може да промени „емоционалната оптика", през която той възприема другата група. Емоции, масово свързвани с емпатията, като загриженост или негодувание, могат да разубедят хората да омаловажават страданието на групата...
В САЩ разработчици вече работят по новинарски игри (съчетание между журналистика и видеоигри), които се възползват от емпатичната игра и потенциала й да променя начина, по който хората възприемат насилствените конфликти.
Тези типове игри обаче са по-трудни за успешна реализация, когато разказват за конфликти в чужбина. Донякъде това е така, защото дизайнерите на игри имат ограничен ресурс и възможности за проучване на случващото се в други страни.
Междувременно комерсиалните игри, развиващи се във военни зони, като цяло се концентрират върху физическите усещания на боя в реално време, а не върху емоционалните и културни характеристики на хората, замесени в конфликта.
Все пак Суенсън вярва, че тази комбинация от интерактивност и новини може да помогне на хората да разберат сирийския конфликт по начини, по които никога не са го разбирали преди, и да обясни свързани теми като възхода на "Ислямска държава". И все пак той признава, че не е единственият, който експериментира с нови начини да представи случващото се в Сирия.
"Мисля, че сме в странна преходна зона на отразяването на събитията," казва той в Twitter. И за да докаже твърдението си, дава пример с "Ислямска държава", които са заснели филм за войната през обектива на RED камера."
''Възможните роли са три: сирийска майка, бунтовник, и американски журналист'' ''Превръщането на сирийския конфликт в игра има етично измерение'' bull shit Възможностите са само две.Или да защитиш СВЕТСКИЯТ,макар и диктаторски режим или да режеш глави докато не дойде на власт ултра-религиозен,мракобеснически РЕЖИМ. Нека всеки си зададе въпрос-КАК алауити,сунити,християни живяха близо 600 години/след приключването на Кръстоносните походи/мирно и в сговор и само за един месец им подпалиха чергата. Умряха баламите....
'Амчи какво да направят сирийците, като се оказаха в допир с Левантийския басейн и Южен Парс? Толкова много природен газ. Може ли да се остави това апетитно място без "демокрация"? Не може.
Conspirator | 29.10.2014 13:10 --------------------------------------------------
>Толкова много природен газ Имаш ли идея колко газ има в Сирия, или просто така си говориш? http://en.wikipedia.org/wiki/List_of_countries_by_natural_gas_proven_reserves Предполагам следващите страни, в които евроатлантите ще посеят размирици заради сходното им богатство на газ, ще са Папуа-Нова Гвинея, Бангладеш и Гана.
Прасе с ботушки, ти датите гледаш ли ги? По принцип. През месец юни [подчертавам ЮНИ] 2010 тексасците Noble Energy и израелците от Delek обявиха, че в Левантийския басейн, след сезмични проучвания е установено количество от най-малко 30 трилиона кубически фута природен газ. В кубични метри си го сметни сам. 1 куб. фут = 0.0283 куб. метра По последни данни в Левантийския басейн има 3,5 трилиона кубични метра природен газ, както и на най-малко 1.7 милиарда барела нефт. Повече от два пъти пъти по-голямо от това в Тамар [Израел]. Безспорен достъп до басейна имат Сирия, Израел, Кипър и Палестина. Сложи тези данни, както и иранците с Южен Парс и мераците им да стигнат до Европа през Сирия и Седиземно море, прескачайки Турция и ще ти се получи отговора на уравнението за ситуацията в Сирия и спешно нужната "демокрация" там. Чети малко бе, да те... във дилъра с фючърси.
>ти датите гледаш ли ги? Да, гледам каквито данни съм представил, и гледам откъде идват. А ти гледаш ли какви данни си дал, и имаш ли добра идея защо достоверността им трябва да се взима на твоята добра дума? Според теб следва ли да гледам върху данни без посочени източници като на нещо повече от лично мнение? Защо? >Чети малко бе Кое точно, твоето мнение ли? Едно мнение на един човек няма никаква стойност, ако ще да е на най-големия експерт в сферата, вместо на поредния пълен лаик с високо самочувствие. Като цяло, стадото -фоби сте се заформили. Трябва ви враг, търсите враг, какво очаквате - да не го видите? Естествено, че ще го видите. Теле под вола - тоже. И на всичкото отгоре после пак слепите ще се присмиват над окатите, че не "виждали".
Апропо, няма "Левантийски" басейн, както си написал два пъти. Има Левиатански. Единият му край е в Сирия. Като включим и частта му в сирийските води, под 10% от целия басейн е на сирийска територия. И, доколкото виждам, залежите му се оценяват на 20, не 30 трилиона куб. фута. Повишил си го с 50%. Тоест, като цяло твоята информация е от типа "не било компютри, а компоти". Също така, ако (щедро) добавим 10% от залежите на Левиатанския басейн към сегашните залежи на Сирия, то страната се оказва с около 300е9 куб. метра газови находища, което я покачва с точно две места нагоре до завидното 40-то. Но, да, доволно убеден съм, че това по никакъв начин няма да разклати твърдите ви убеждения, че за ситуацията в Сирия изцяло са виновни рептилоидните американски евреи, лакоми за газ. Защото залежите на САЩ може да са 30 пъти по-големи от тези на Сирия (и 20 пъти по-големи от тези в целия Левиатански басейн), ама те са си гадове, и дори без причина ще тръгнат да разпалват гражданска война в държава на 10000км разстояние.
Сега... хората, които имат някаква географска, историческа и езикова грамотност го наричат Левантийски басейн. Левант или Леванта е името на този район, дадено му от римляните и съвсем неглижирано означава [близък] изток. Източното средиземноморие, заедно с водите и островите. Това как го наричат българите или жителите на Папуа Нова Гвинея е без значение. Района е ясен. Та, оценката на откритите залежи е на USGS (United States Geological Survey). По-достоверен източник, здраве му кажи. Автор на доклада е Chris Schenk [USGS]. Посочените количества са 122 трилиона кубически фута [3,454 трилиона кубически метра] природен газ и 1.7 милиарда барела нефт. Освен това, съгласно доклада, под газовото местоположение, на дълбочина 5.8 км, с вероятност 17% има още 3 милиарда барела нефт. Още по-дълбоко, на дълбочина 7.2 км. има 8% шанс да бъдат открити още 1.2 милиарда барела нефт. Останалото едва ли има нужда да го коментирам. За целия свят е ясно какво се случва и прави връзката, само на прасето с ботушки всичко това му се струва параноично.
Родриго Абе на една и съща планета ли живеем и едни и същи неща ли коментираме? Я обясни първо къде в района има установена демокрация, щом считаш че може с тая дума да обясниш всички злини? Второ, предполагам че под "демокрация" като говориш за ресурсите имаш предвид, че са намесени американци, само че аз не виждам нещо да е попаднало в американски ръце в тоя район. Де що има петрол, газ или някое новооткрито находище (ще) е в ръцета на Ислямска държава. Не виждам в обозримо бъдеще да стнат нито американски, нито европейски, нито даже руски. Каква демокрация, какви американци, въобще какви 5 лева !? Би ли обяснил тогава за какви глупости за "демократизиране" на района и ресурсите плещиш изобщо? Или промитите мозъци първосигнално даже ако се спънат на улицата ще кажат, че за това изцяло е виновна Америка, износа на демокрация, европейските ценности и т.н.
Ончо,специално издание за любознателната ти душа. ''2010 година.Барабаните на войната започват да бият все по-отчетливо. ...’’ Джо Байдън заяви, че единствено силна военна заплаха може да попречи на Иран да се сдобие с ядрено оръжие.’’20.08.2010 г….САЩ са убедили Израел,че засега няма пряка ядрена заплаха от страна на Иран. 23.05.2011г.Нетаняху към Путин на преговорите в Сочи. "Можете да назначите негов приемник/на Асад/, и ние няма да възразим.",-казва израелският премиер. "Има едно условие - наследникът трябва да скъса с Иран." 26.07.2011 г.”Иран, Ирак и Сирия се договориха за строителство на газопровод,който ще промени кардинално посоката на енергийните доставки към Европа.” На 29.07. 2011г./след ТРИ дена/се сформира опозиционната Свободна сирийска армия ССА 04.11.2011г.''Саудитска Арабия и Турция са твърдо решени да разкъсат шиитската дъга и да установят сунитски териториален коридор за транспортиране на енергийни деривати към Европа през територията на Турция.Интересите им/които нямат абсолютно нищо общо с демократизирането на района/съвпадат на 100 процента с тези на Израел,чиято основна политическа цел е изолирането на стратегическият потенциал на Иран.'' 07.11.2011 г.’’ От седмица насам вестниците в Израел имат една основна водеща тема – ‘’Иран е заплаха за целия свят, не само за Израел’’Дискутира се открито дали да не се нанесе превантивен удар по Иран. Сирия вече гори… 21.08.2014г.Саудитска Арабия вече има обща граница с ИДИЛ на бившата иракско-саудитска граница около възвишението Кабари ал Увах.На пет километра южно от възвишението минава стратегическият петролопровод към Средиземно море. Петролопроводът вече може да поеме в посока север/през сунитския коридор/когато главорезите от ИДИЛ бъдат неутрализирани и заменени с политически пионки.Напълно демократични пионки,договорени на квотен принцип между САЩ/Израел/Турция и Саудитска Арабия. Спомняте ли си за договорената тръба между Иран,Ирак и Сирия на 26.07.2011г?Не?Чудесно.Шиитската не-демократична тръба е мъртва.Да живее демократичната уахабитска сунитска тръба! Само едно нещо ме смущава.Баба Ванга казва още през 1982г.че победителят във гражданската война в Сирия няма да е ТОЗИ.
Естствено, че сме с братята торци, т.нар. търтълхедс. Сикиджем азанъ, брат ми!
>Района е ясен ОК, нека районът да е ясен. Поне определено по-ясен, отколкото ти е определителният член в майчиния ти език. >USGS 122 трилиона 1.7 милиарда 5.8 км 17% 3 милиарда 7.2 км 8% 1.2 милиарда Отново ще те питам, защото не ми отговори първия път - тази информация, която уж идва от USGS и уж цитираш, как точно е нещо повече от личното ти мнение (плюс позоваване на авторитет), или някаква изкривена информация, както мозъкът ти е решил да я запомни/пресъздаде? Колко точно реалистично би било всичките числа, които "цитираш", да си ги запомнил наизуст? Очакваш ли да го повярваме просто ей-така, на доверие? Ако не - откъде са? И, моля те, пробвай този път да ми спестиш скучното, банално лизане на нараненото си самочувствие - аз не оспорвам теб като човек, а качеството на информацията, която даваш. Което качество, както вече показах по-горе, изглежда доста зле. Личните ти чувства не ме интересуват ни най-малко.
>За целия свят е ясно какво се случва и прави връзката Апропо - горното е идеален пример, като по учебник, за argumentum ad populum. Почва да ми омръзва да посочвам купищата разнообразни логически грешки, които ти представяш като аргументи. Щр пробваш ли да напишеш поне един коментар, в който да няма нито една логическа грешка? Дори просто така, за разнообразие. Естествено, няма да настоявам ако за теб подобни аргументи са напълно приемливи, но просто го кажи в прав текст, за да знам как да се аргументирам по приемлив за теб начин. Мисля, че би било справедливо и полезно за всички.
Шушумигите естествено нямат какво да кажат, ама цъкат минуси на поразия
@Оня "...само че аз не виждам нещо да е попаднало в американски ръце в тоя район." Посочвам: Noble Energy [Хюстън, Тексас] са партньори с Delek Group[Нетаня, Израел] от 1999 год. Работят заедно и в Tamar от 2009. Както вече написах, достъп до басейна Леванта имат Сирия, Израел, Кипър и Палестина. Цитирам написаното в сайта на Noble Energy, той не е таен.: RECENT DISCOVERIES Cyprus A (2011) The natural gas discovery in Cyprus Block 12 has estimated gross mean resources of 5 trillion cubic feet (Tcf). The discovery well encountered substantial net natural gas pay in multiple high-quality Miocene sand intervals. At the time of discovery, it was the fifth consecutive natural gas field discovery for the Company in the Eastern Mediterranean. Additional exploration is planned for the Block 12 area offshore Cyprus. Leviathan (2010) The largest exploration discovery in our history, Leviathan, with 19 Tcf of gross natural gas mean resources, represented the largest deepwater natural gas discovery in the world over the past decade. Noble Energy and partners are evaluating the monetization options at Leviathan, including various LNG and pipeline export opportunities, as well as tie-in to Israel to meet growing domestic demand. A Memorandum of Understanding was recently signed to bring Woodside into the Leviathan partnership. Following completion of the transaction, Noble Energy will have a 30 percent operated working interest. The first phase of development at Leviathan is anticipated to be approved in 2014. Да ти го преведа ли?