Когато на 26 април 1986 г. ядрена експлозия отнася покрива на реактор 4 в АЕЦ "Чернобил", съветските власти са в паника. Не им отнема много време обаче, за да хвърлят цялата вина върху екипа на атомната електроцентрала, провеждал в злополучната нощ тест за безопасност.
До разпадането на СССР "човешка грешка" е единствената теория за най-тежкия ядрен инцидент в историята.
След краха на Съветския съюз са разсекретени редица документи, които сочат, че избухването на "Чернобил" не е било въпрос на "Дали?". А на "Кога?".
АЕЦ "Владимир Илич Ленин", както се казва централата официално, е построена със сериозни технически пропуски и откровено неглижиране на стандартите за подобно съоръжение. Като обект от стратегическо значение, централата се строи и започва да функционира под строгия контрол на КГБ.
Именно документи на службите показват какви дефекти са допуснати още при строежа.
Доклад на КГБ от 1973 г. съобщава, че при наливането на бетона в един от блоковете на централата са се образували кухини с размерите на раковина. Те, посочва се в документа, могат да застрашат сигурността на блока при евентуална авария, но поправката им би забавила строежа и затова дефектът е оставен.
При наливането на фундаментите на всички блокове на АЕЦ-а е използван бетон, различен от указаното в предварителния проект и с далеч по-слаба издръжливост.
На места арматурата в Чернобилската централа се разминава с 8-10 сантиметра от това, което е посочено в чертежите.
Работниците се оплакват и от ниско качество на други суровини, освен бетона. Те съобщават, че на обекта няма охрана и през нощта местните крадат от материалите за строежа на централата, като впоследствие липсите не се наваксват от Москва.
Въпреки всичко това АЕЦ "Чернобил" официално започва да функционира на 26 септември 1979 г., макар че проблемите далеч не спират.
Специалистите, които работят там, съобщават, че още преди голямата авария реакторите показват притеснително поведение. И четирите реактора са описани пред КГБ като склонни на внезапни изблици на свръхпроизводство на енергия, докато в активните зони се образуват големи мехури от пара.
Според доклада образуването на въпросните парни кухини е сред основните причини за голямата експлозия от 26 април 1986 г.
Не на последно място, реакторите на атомната електроцентрала не са покрити с херметическа защита, каквато тогава вече е задължителна на запад.
В проекта въобще липсва защитен саркофаг, който да се изгради над реакторите и да намали изхвърлянето на радиация в атмосферата при инцидент. СССР бърза с изграждането на атомните си електроцентрали, а строежът на херметическа защита освен бавен, е и много скъп.
Затова заключението на Международната агенция по атомна енергетика, след като са разсекретени докладите на КГБ, е категорично - АЕЦ "Чернобил" не е построена да издържи дори средно тежка авария.
Другият убедителен извод на агенцията е, че инцидентът далеч не е само резултат от човешка грешка. Да, действията на екипа, който е бил дежурен в малките часове на 26 април прави поредица от пропуски, само че резултатът е "комбинация от залегнали конструктивни дефекти и човешка немарливост".
Историкът Андрий Кохут пък пише, че аварията в Чернобил е "програмирана много преди 1986 г.".
Кохут, който проучва внимателно архивите на КГБ, смята, че до инцидента води и сериозна немарливост и откровен непукизъм, който е царял във всички нива на йерархията в АЕЦ-а. Историкът не крие, че работниците в централата са се държали така, сякаш нищо лошо не може да стане.
Той държи да се помни, че Чернобил не е природно бедствие, а резултат от пропуски още при строежа, които впоследствие срещат хорското нехайство.
