Сигурно малцина си спомнят, че през 90-те години в Българската православна църква се разиграваше следната драма: синодът на патриарх Максим срещу Алтернативния синод, първоначално оглавяван от Пимен, а впоследствие от Инокентий. Имаше църкви на единия синод и църкви на другия, в цялата работа взимаха активно участие редица политици.
Свещениците от алтернативния синод искаха да изчистят Църквата от комунистите, докато другите се смятаха за пазители на традициите и защитаваха патриарха. В крайна сметка, на 1 октомври 1998 година в храм-паметника „Александър Невски" се проведе голям църковен събор с участието на Вселенския патриарх Вартоломей, Руския патриарх Алексий, Антиохийския патриарх Игнатий VI, Александрийския патриарх Петър VII, Румънския патриарх Теоктист, Българския патриарх Максим и други.
Те признаха за "автентичен" и "каноничен" синода на патриарх Максим и някои митрополити от алтернативния синод се върнаха обратно. После правителството на Царя направи специален закон за вероизповеданията, с който се сложи край на разкола.
С прокуратура и полиция вече официалният синод влезе в храмовете на алтернативния и ги придоби. Лека-полека свещениците от лагера на Инокентий се върнаха при патриарх Максим, а тези, които не искаха, намериха своя път извън стените на църквата.
Защо припомням всичко това?
Защото темата за църковния разкол в Украйна е много подобна на тази в България. Но този път конфликтът надхвърля границите на една държава.
„Патриарсите отиват на война", написаха някои медии след големия разрив между Вселенския патриарх Вартоломей и руския му колега Кирил. Двамата стожери на всемирното православие се превърнаха от събратя във вярата - във врагове. Константинополският патриарх е считан за "пръв след равни", а Московският е начело на църква със 150 милиона миряни - най-голямата църква в православния свят. Не че преди са били приятели, търканията и съперничеството между двамата за това кой да бъде считан за водач на православните датират отдавна.
Украинският въпрос обаче е на път да пренареди сериозно картите в тази игра на власт и влияние.
Какъв е проблемът? Русите приемат християнството от Вселенската патриаршия, това се случва около 988 година при княз Владимир I на Киевска Рус. Така възниква Киевската митрополия, подвластна на Константинопол. През 1686 година Киевската митрополия се присъединява съм Московската патриаршия.
След обявяването на независимостта на Украйна от СССР се създават няколко православни църкви: Украинската православна църква - Московска патриаршия (УПЦ-МП) на митрополит Онуфрий (те признават Москва и патриарх Кирил); Украинската православна църква Киевска патриаршия (УПЦ-КП), оглавявана от патриарх Филарет; Украинската автокефална църква, начело с митрополит Макарий. Има сериозна група на католици от източен обряд - т.нар. униати и други, по-малобройни вероизповедания.
През годините основният конфликт се очертава между УПЦ-МП и УПЦ-КП. От Москва твърдят, че разколът възниква поради личните амбиции на патриарх Филарет, който е бил в Руската църква като Киевски митрополит.
26 години по-късно обаче конфликтът е далеч от личните амбиции, намесена е и много политика, както и натрупващата се неприязън на украинците към всичко руско. Най-малкото, ако говорим за амбиции, те вече не са само на Филарет.
Украинските власти се активизираха сериозно през последните години за признаването на независима украинска църква и преустановяването на разкола. Това беше част от предизборната програма на Петро Порошенко. Според някои социологически проучвания, по-голямата част от украинците се идентифицират с УПЦ-КП. От Московската патриаршия твърдят, че проучванията са фалшифицирани и че техните храмове са пълни.
Украинският президент Порошенко изпрати писмо до Вселенския патриарх Вартоломей с молба УПЦ-КП да бъде призната за автокефална - т.е. за независима и самостоятелна църква.
Вселенският патриарх Вартоломей
След няколкомесечно умуване и разговор с московския патриарх Кирил, който пристигна специално във Фанар (там се намира резиденцията на Вартоломей), Константинополският патриарх реши да изпрати двама екзарси, които да приготвят процеса за получаване на автокефалия. И двамата екзарси са с украински произход, митрополити на Вселенската патриаршия, които работят с украинците в САЩ и Канада. Обяснението е, че тъй като Москва е първопричинител на разкола или най-малкото страна в спора, Вселенската патриаршия се ангажира с разрешаването му.
Москва реагира много остро. Според Синода на Московската патриаршия действията на Фанар са проява на груба намеса. В резултат на това руснаците наложиха сериозни църковни санкции-престанаха да споменават името на Вселенския патриарх по време на литургиите и наредиха на свещениците да не служат заедно със събратята си от Вселенската патриаршия.
Въпросът е особено щекотлив, тъй като автокефалия се дава или от църквата-майка, донесла в определена земя християнството, или от Вселенската патриаршия.
Сръбската патриаршия например обвързва църковния проблем в Украйна с този в Македония и Черна Гора, от които е пряко заинтересувана. Според Сръбската църква украинските православни - както и македонците, и черногорците - нямат църковни основания да се отделят от Московската, съответно Сръбска църква, а желанието на независимите държави да имат самостоятелни църкви не е обосновано.
От Константинопол засега се колебаят пред молбите на църквата в Македония, където премиерът Зоран Заев също поиска независимост. За разлика от Украйна - името на Македония е причината за по-специалните съображения на Вартоломей.
На много места в света православните църкви, за разлика от Католическата църква, са национални структури. Но не навсякъде. След промяната на границите и нововъзникналите държави, логично се появява въпросът за местни и независими църкви.
Генерално проблемът с признаването на нови независими църкви и получаването от тях на съответния статут - Архиепиоскопия, Екзархия, Патриаршия или други - би трябвало да се реши на Всеправославен събор. На такъв форум обикновено се разглежда проблемът с разкола в определена страна. Точно това се случи в България през 1998 година.
От Москва вече се обявиха за свикването на подобен форум. Тогава всяка православна Църква ще трябва да избере на чия страна да застане - в подкрепа на Вселенската патриаршия или на Московската. Сред поддръжниците на руския патриарх със сигурност ще бъде Сръбската православна църква, към нея ще се присъединят вероятно и Българската, Грузинската, Антиохийската църква и др.
Какво ще се случи? Ако Вселенският патриарх продължи подкрепата си докрай, неговите пратеници ще трябва да проведат събор за учредяването на единна Православна църква в Украйна.
Не е ясно обаче дали начело на нея ще стои патриарх Филарет от алтернативния синод, или ще се търси компромисна фигура. След това новата структура ще получи законодателна подкрепа и ще бъде призната от държавата като единна Украинска православна църква. А останалите - тоест хората на Москва - ще бъдат помолени да освободят заеманите от тях храмове, сред които е големият древен манастир Киевско-Печорска лавра. Вече се говори, че в храмовете ще се влиза с полиция и прокуратура, за да бъдат предоставени на новата Украинска църква.
Този сериал в България вече сме го гледали - след няколко години църквата наистина стана единна, но имаше грозни сцени на бой между свещеници, измъкване на Божи служители от храмовете. В днешния свят, когато за обикновените хора е все по-трудно да повярват, че Бог го има, действията на най-големите патриарси хвърлят в потрес всички.
От Москва знаят, че много украинци няма никога да се примирят да посещават църква, чиято глава е Московският патриарх, особено след конфликта в Крим и случващото се в Донбас. Но и Вартоломей е наясно, че в Украйна няма как да не стъпиш на активна мина.
Като оставим настрана политиката обаче, да бъдеш част от неканонична Църква не е същото като да си фен на ЦСКА-София или ЦСКА 1948, особено ако си вярващ и залогът е вечното спасение на душата ти. Според каноните на православието непризната Църква е нещо като клуб, който извършва литургически театър. Затова, ако в душите на двамата старци - Вартоломей и Кирил, все пак е останало зрънце християнска любов, би трябвало да ги води грижата за спасението на милионите украински християни. В противен случай наистина става дума за театър, в който учението на Христос не е част от сценария.
Когато с белите играеше Русия (по повод споровете за българската автокефалия) ДЯКОН АНДРЕЙ КУРАЕВ 16 СЕПТЕМВРИ 2018 Днешната шахматна партия Константинопол-Москва (на украинската дъска) не е първата. Преди 150 години аналогична игра се проведе и на българското поле. Тогава Москва подкрепяше чуждата автокефалия, а Константинопол беше против. Интересно е, че предприетите ходове и аргументи са диаметрално противоположни. Тогава Константинополската патриаршия два пъти изпраща в Санкт Петербург послания с предложение за свикване на вселенски събор – на 12 декември 1868 г. и на 30 септември 1870 г. Руският синод и в двата случая отхвърля предложението, като през март 1871 г. пише следното: „... Това, което църковната власт не пожела да даде на българите по своята добра воля, се реши да им даде местната гражданска, държавна власт, сочейки своето неотменимо задължение да се грижи за спокойствието и безопасността на своите поданици и не намирайки никакво друго средство, за да сложи край на това вълнение на умовете и на тези безпорядки, които вече няколко години се случват в различни места в империята заради гръцко-българското разногласие. Ние съвършено сме съгласни с Ваше Светейшество, когато вие издигате своя архипастирски глас срещу начина на действие на Портата, замислила със собствен ферман да реши този въпрос, който никак не може да се реши без най-близкото участие на църковното управление и особено със съгласието на Ваше Светейшество, като отнасящ се непосредствено към вашия патриаршески окръг. Но от друга страна, ние обявяваме с цялата наша откровеност, макар и със скръб в сърцето, че не можем да се съгласим с мисълта, че за решаването на настоящия въпрос е необходимо да се свика Вселенски събор. Вселенските събори, както показва и самото им название, могат да бъдат свиквани само по дела, засягащи вселенската вяра и Църква... А гръцко-българският въпрос не засяга основите на нашата света вяра и не заплашва нито един от нейните догмати... Всеки безпристрастен ще се съгласи, че за такива незначителни разногласия би било несправедливо да се низвергва, отлъчва от Църквата и да се наричат разколници българите, когато те заявяват, че желаят съвършено да се отделят от Вселенската патриаршия...“. А в по-ранното послание на Руския синод до патриарх Григорий VI и синода (в отговор на тяхно послание от 12 декември 1868 г.) също изразяват мнението за нецелесъобразността на вселенски събор и по-конкретно се казва: „... Самият Вселенски патриарх е в правото си да прави на българите отстъпки, които смята за справедливи или нужни; ... но без съгласието на Негово Светейшество и против неговата воля българите не са в правото си да вземат или отнемат от него това, към което се стремят, а още повече не са в правото си съвършено да се отказват от църковно подчинение на своя върховен архипастир, самоволно откъсвайки се от него – това би било вече разкол и българите, според църковните правила, неизбежно биха били признати за разколници. Но от друга страна, заради истината и справедливостта не може да не кажем, че някои, ако не и всички желания на българите, които те отправят към Вселенския патриарх, са съвсем естествени желания, основателни, законни и че следователно, Негово Светейшество е призван от своя пастирски дълг да удовлетвори, по възможност, тези желания в името на християнската любов и правда, заради мира и благото на своето духовно паство, и колкото повече желания удовлетвори, толкова по-добре... Според Светейшия Синод не само благото на Православната църква по принцип, но и благото на самите българи изисква българите да не се стремят към съвършено отделяне от Вселенска патриаршия и пълна църковна независимост. Ако българите имаха отделна държава, каквато имат русите или жителите на Гърция, тогава съществуването на самостоятелна Българска църква би било и естествено, и безопасно... Но сега, когато предполагаемата самостоятелна Българска църква и Гръцката или Константинополската църква се намират в пределите на една държава, и членовете на едната и другата са съвършено смесени помежду си на много места, стълкновенията помежду им биха били неизбежни“. https://dveri.bg/u9qyx
„Руснаците“ и „Русия“ нямат нищо общо с Киевска рус.Тогава е имало още много време,докато в блатата се появи москва и ощеееееее много време да се основе московията.