Вреден данък за вредни храни

Още в средата на миналия век в САЩ се заговаря за "Fat tax" - данък, който да намали употребата на вредни храни. Към днешна дата такава ставка съществува в малък брой държави и резултатите се смятат за спорни. Критиката тук е насочена основно към идеята да регулираш консуматорските навици чрез поскъпване на вредните храни, а не чрез стимулиране на полезните.

Решението на Министерството на здравеопазването за въвеждане на данък „вредни храни" е нож с две остриета.

От една страна - това е стъпка в правилната посока, която цели да намали прекомерната употреба на сол, захари, мазнини, газирани напитки и Е-та, които ни заливат ежедневно и голяма част от потребителите не различават. От друга страна - това ще увеличи сивия сектор и ще насърчи употребата на заместващи продукти в производството, които могат да бъдат и по-вредни.

Ясно е, че нещо трябва да се промени, защото излишните килограми на населението в България са налице, макар не с такива застрашителни темпове, както във Великобритания, Турция, Гърция, Испания или САЩ, например. Според прогнози на Световната здравна организация към 2030-та година почти всички възрастни в Ирландия ще бъдат с наднормено тегло, а всеки четвърти мъж и всяка пета жена в Германия ще бъде с „екстремно ниво на затлъстяване".

За България към 2030-та се предвиждат 15 на сто от мъжете и 12 на сто от жените да бъдат с наднормено тегло. Засега основната аргументация на данък „вредни храни" обаче минава по линия на децата. И има защо.

Проблемите със здравословното хранене и спорта са вече пословични в немалка част от развитите страни, а в България над 1/3 от първокласниците влизат в училище с надномерно тегло и 27 на сто тях са с установени здравословни проблеми. По данни на Евростат над 30 на сто от децата във възрастовия диапазон 6 - 19 години са с надномерно тегло, от които със затлъстяване са близо 13%.

Това са изключително тревожни цифри, които лесно можем да си обясним.

Все по-масовото навлизане на полуфабрикати, готвенето със заместители, нехайството и незнанието на родителите за вредата от наситени захари, преработени мазнини и изкуствени подсладители са част от проблема.

Липсата на каквато и да е култура за здравословно хранене у родителите се предава върху децата, които с удоволствие се редят на опашки за храни с неясен произход.

Докато в развитите страни веригите за бързо хранене са основно за потребителите от най-ниското стъпало на социалната стълба и са изключително евтини за местния стандарт, то в България да ядеш меню от бургер, картофки и безалкохолна напитка е почти равностойно на това да си купиш качествени продукти от магазина.

Навлизането на дискаунт веригите наложи и идеята за полуфабрикатите, които приготвяме бързо и лесно.

Този модел се прехвърля и в училищните лавки, където се продават всякакви закуски и сладкиши със заместващи продукти. През последните години производителите замениха изписването на кратките названия на вредните вещества с пълните им наименования.

Липсата на контрол над производителите и търговците, множеството лобистки закони, корумпираните и/или нехаещи проверяващи органи само увеличават измеренията на проблема.

Превенция срещу затлъстяването

Нуждата от превенция срещу затлъстяването не подлежи на съмнение. Хората с наднормено тегло са предразположени към здравословни проблеми, а продуктивността им е много по-ниска в сравнение със здрав работник.

В САЩ се води много ясна статистика на този проблем - разходите за медицинските грижи са се повишили през последните години от 147 милиарда долара до 210 милиарда долара, като допълнително свързаните със здравословни проблеми отсъствия от работа струват близо 5 милиарда долара.

Намалената продуктивност води до загуба на още 510 долара за година от работник, страдащ от затлъстяване.

Изследване от 2008 г. потвърждава, че при инвестиция от 10 долара на човек за общностни програми за повишаване на физическата активност, подобряване на храненето и предотвратяването на тютюнопушенето, това би довело до намаляване на разходите за здравеопазване след 5 години с 16 милиарда долара годишно.

За всеки инвестиран долар в превенция се спестяват близо 6 долара. Освен тази колосална сума за здравеопазване, по други свързани пера ще бъдат спестявани още близо 7 милиарда долара годишно в САЩ. Като цяло такива програми дават по-добра информираност и разбиране у населението за вредите от затлъстяването.

Данък "вредни храни"

Общите действия на Министерството на здравеопазването и на Министерството на младежта и спорта са възможност за именно такава превенция в България, която да предотврати "американския случай". Но, въпреки добрите намерения, мненията за резултатите са спорни.

Последното решение на Министерство на здравеопазването е, че 4 групи вредни храни ще бъдат обложени с данък - продуктите с добавена захар, тези с много мазнини, съдържащите много сол и кофеиновите. По този начин газираните напитки със захар ще поскъпнат с над 30%, а имитиращите млечни продукти с близо 80%.

Интересното е, че пържените картофи поскъпват - по оценка на Петър Москов, с лев за порция при използвано палмово масло, но това отпада ако за преработката е използвано олио.

И все пак...

Тези намерения тези мерки няма до доведат до по-добра култура сред потребителите при избор на храна и напитки. Всъщност събраните данъци ще бъдат повече, но това ще доведе и до контрабанда на тези "акцизни" стоки.

Въпреки че в България ще бъде увеличена цената на тези храни, то в съседните страни няма да бъде, което ще насърчи пазаруването "зад граница", още повече с традиционния внос на хранителни продукти. Тук трябва да споменем, че наскоро Румъния смъкна ДДС за храните от 24% на 9%, именно в опит да направи цените им по-достъпни.

Нещо повече, ако погледнем консумацията на цигари - тя не е намаляла с вдигането на цените, напротив. Повишаването на крайната цена на един продукт няма да откаже потребителя, ако той не иска да се лишава от него. Така производителите ще бъдат в удобно положение да заменят забранени съставки и да добавят нови, които може да бъдат по-вредни.

В крайна сметка всичко е в ущърб на потребителя, който ще бъде принуден да търси алтернативи, включително и от сивия сектор.

Основният нерешен проблем остава липсата на стимул за коректните производители и класните стоки. Вместо така нужната реформа за намаляване на таксите, субсидии и промотиране от страна на държавата на качествените продуктите, правителството избира пътя на рестрикциите и в същото време намалява покупателната способност.

По този начин държавата се връща към практиката да е срещу своите граждани - вместо да насърчи алтернативата и пазарното предлагане на "истински храни", подпомагайки качеството, тя предпочита да ограничи гражданите си.