След няколкодневна стачка на пилотите и кабинния екипаж на Lufthansa следват авиодиспечерите в Испания и моряците в Гърция. Периодично протестират заети в различни форми на обществен транспорт къде ли не из Европа, което дава тягостното усещане, че никой план за пътуване из континента не е 100% сигурен.
И макар че няма гаранция кой, къде и кога ще протестира и е трудно това да се предвиди с месеци напред, можем поне да се ориентираме чисто статистически. Например къде е най-вероятно да има стачка, тъй като дадената страна има сериозна традиция при подобен тип протести.
И евентуално да имаме едно наум и да обмислим план Б.
Кои са най-стачкуващите страни в Европа?
Данните на Европейския синдикален институт (ETUI) потвърждават, че заподозрените заради впечатленията от новините и личния опит са обичайните. Това са Франция, Белгия, Великобритания и малко изненадващо - Финландия.
ETUI е анализаторски и изследователски институт към Конфедерацията на европейските синдикати. Информацията за обхвата на стачките в страните на Стария континент се мери с показател за среден брой неработни дни на 1000 работници заради стачки.
Това сочи не само продължителността на протестите, но и обхвата им.
Според последните данни за периода 2020-2023 г. във Франция на 1000 работещи са се падали средно 77 неработни дни, прекарани в стачни действия.
Във Великобритания са 90, в Белгия - почти 94, а във Финландия - цели 142. Това са и четирите страни с висок брой стачки или участие в такива.
Далеч по-нисък е показателят при Испания - там на 1000 работещи са се падали по 39 неработни дни. Още по-малко се протестира в Германия - 20 неработни дни заради стачки. За сравнение обаче в България данните са за едва 0,3 дни.
За Италия и Гърция данни за този период не са налични, но в първото десетилетие на века там неработните дни заради стачки са били сериозни - съответно 87 и цели 196.
Макар че информацията от синдикалните анализи касае протестите във всички сектори, а не само транспортния, тя е показателна за традицията на този тип протести и до каква степен трудовите спорове се решават по този начин.
Освен това обичайно общественият транспорт е сред най-често засегнатите от стачки сектори - наред с администрацията, здравеопазването и в по-малка степен - индустрията и образованието.
Причините за това са както по-силните синдикати в тези сфери, така и ефективността но подобни действия - те имат пряко въздействие върху възможно най-голям брой хора.
Ето как протичат те в някои от най-стачкуващите държави.
Франция
Франция е известна като един от шампионите по протести и стачки и често за французите се казва, че за тохя това е национален спорт. Освен традицията на подобни протести, Франция има и силни синдикати и законодателство, което силно защитава правото на стачка и има по-облекчени процедури за обявяването ѝ.
В транспортния сектор на страната периодично спират работа железниците, градският транспорт в Париж и авиодиспечерите.
Добрата новина е, че този тип протести трябва да се планират и обявят предварително - например от сега се знае, че е възможно жп синдикатите да обявят стачка през юни.
Освен това по закон трябва да бъдат осигурени минимални услуги, макар че това не гарантира пълноценни алтернативи.
Белгия
В последните години в страната периодично спират работа железниците, наземния персонал на летищата в Брюксел и Шарлероа, а понякога в Белгия се обявяват и национални стачки в редица сектори едновременно, включително и транспортния.
Освен това в Белгия правилата за осигуряване на минимални услуги важат основно в жп транспорта и дават достъп до ограничено разписание.
Великобритания
Там наскоро стачкуваха заетите в метрото в Лондон, а в последните години проблеми има и в железниците и на летищата.
В Обединеното кралство изискванията за организиране на стачка са по-големи и този тип протест се случва по-рядко, но пък няма задължение за минимално гарантирано обслужване. Стачките се обявяват предварително - например от сега е ясно кога ще стачкуват отново в метрото и през май, и през юни.
Испания
Там транспортите стачки нямат поразяващия ефект на тези в други страни, макар че не са толкова рядко срещани.
На 17 април диспечерите на 14 летища например обявиха безсрочна стачка, но това не води до пълен срив в работата на аерогарите. Една от причините е, че в Испания стачките са строго контролирани законово и има изискване на осигуряване на доста добър обхват минимални услуги - до степен, че рядко се стига до пълна парализа.
Италия
Тя е сред страните с най-чести и регулярни транспортни стачки в Европа, но подобно на Испания и там този тип протести са силно контролирани и с гарантирани минимални услуги. Друго характерно за стачките в Италия е, че те често са кратки, дори само за няколко часа.
Времето на протестите се оповестява предварително и дори има защитени гарантирани часове - например в час пик градският транспорт и влаковете трябва да осигуряват превоз.
Гърция
Последната обявена стачка е на моряците и се очаква да спре движението на фериботите на 1 май. Сравнително регулярно спира работа и общественият транспорт в Атина, стачкуват и диспечери.
Характерни за южната ни съседка обаче са редовните общонационални стачки - по няколко годишно, при които почти всичко спира работа и страната е под блокада и без особен достъп до минимални услуги.
