Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Ремонтирайте го, да не е дреха, че го кърпите?

Магическата държава с магистрали от брашно и бира, но не и качествен асфалт. Снимка: АПИ
Магическата държава с магистрали от брашно и бира, но не и качествен асфалт.

Може и да не сте го осъзнавали досега, но България е една магическа страна именно заради своите пътища. Те напомнят на някаква гигантска трапеза и то не само заради това, че са осеяни с повече дупки от швейцарско сирене. Само през последните две години върху тях се е разливало какво ли не – от зехтин (на магистрала "Марица"), през масло (край Пловдив) до тонове бира (на "Тракия").

Последното несъмнено е трагично събитие, което при отразяването си в новините вероятно е разплакало не един и двама квартални кибици.

Същевременно през няколко години животновъди традиционно разливат мляко върху асфалта - като израз на своето несъгласие с държавната политика в техния сектор. Така София-Варна е един много по-истински "Млечен път" от някаква си там галактика.

Последната нова пътна настилка е на участък от автомагистрала "Хемус", който беше покрит с брашно заради аварирал камион.

Накрая ще вземе да се окаже, че брашното или някой друг случайно разсипан по платното хранителен продукт дава по-добро сцепление от некачествения асфалт, който (ни) струва милиони.

Както разбираме, властта няма проблем той да се смесва с варовик, щом не е магистрала. Че асфалтът не става се разбира (официално), когато се стигне до трагедия, а контролът вече спре да бъде фиктивен и се превърне в реален. Макар и с няколко години и няколко живота закъснение.

Резултатът след много от ремонтите не само е видим, той дори се усеща. Тогава обаче виновно е времето - амплитудите в температурите, резките смени на климата и какво ли още не.

На места асфалтът се цепи по-лесно от изпусната диня. На места потъва по-бързо от парите, дадени за полагането му. С любимия метод "кърпене" (ремонтирайте го, да не е дреха, че го кърпите?) се създават едни чудесни неравенства по пътя, които да те държат буден и нащрек.

"Добре", че тук-там някои тираджия без да иска разсипва съдържанието на камиона си върху настилката, че да ни подслади малко всяко горчиво пътуване.

Можем да се сетим и за репликите на представители на двете политически сили, които си прехвърлят властта през последните 13 години. Още преди години от БСП отбелязваха, че "хората не ядат асфалт", а ГЕРБ допълваха, че "без него нищо няма да ядат". В крайна сметка се получава така, че този асфалт може би става повече за ядене, отколкото да се шофира върху него.

После идват и инцидентите. Стигна се дотам местни власти да прибягват до суеверни методи срещу тях. Като кмета на Нова Загора Николай Грозев, който през 2015-а разпореди главните пътища в общината да бъдат поръсени с 50 кг захар заради зачестилите катастрофи. Надеждата била, че това ще прогони "злата прокоба".

Хубаво, де, то и паленето на свещи в църквата за здраве едва ли има по-добър резултат, ама как не могат да се сетят, че не е въпросът в захарта? Всичко е до политика - на централно и местно ниво, т.е. на добре свършена работа.

Истината е, че трябват подобрения на всички нива – от възлагането на обществените поръчки (не на фирми от родата на кмета), през качеството на строителството и ремонти ("Фрезовай, сменяй горния пласт и да си ходим!") до контрола (а не да се подадат седем сигнала, а резултат да има чак след инцидента, както е край Своге).

Дотогава ще продължава налице да е тъжната ситуация, в която всеки върнал се от пътуване не в Западна Европа, а в съседна Сърбия, да обяснява "колко хубави пътища имат там".

Приказни, би казал някой. За шофиране, а не за обсъждане. Не като нашите.

Между другото мантинелите не ви ли се виждат малко ниски?

Най-четените