Магистрала "Тракия" все повече се превръща в път, от който ни настръхват косите. Не стига, че ограничение от 140 км/час и на далеч по-добри европейски пътища няма, но и мнозина карат далеч над тези километри.
Добавяме и активно движение на автобуси, бусове и камиони, и ситуацията става още по-плашеща.
А алтернативата от София на изток - Подбалканският път - си заслужава да ѝ дадете шанс.
Много хора от Южна България, особено от областите Стара Загора, Ямбол и Сливен, още го наричат "стария път към морето", защото преди откриването на "Тракия" до Черноморието друг приличен път нямаше.
Имаше задължително спиране на Петолъчката за провизии и това е.
После маршрутът беше позабравен въпреки неоспоримите си качества. Затова първо малко теория.
На Подбалканския път от София се излиза най-лесно през Ботевградско шосе и следва не съвсем приятен пейзаж през кварталите "Левски" и "Враждебна", който не бива да ви отказва.
Следвайте табелите за Пирдоп и Златица, след което - за Карлово, Калофер и Казанлък. Алтернативата е да излезете от столицата по Северната скоростна тангента.
От Стара Загора нататък пътят е почти прав и е през Сливен, Карнобат и Айтос.
Защо да си го причиним? Първо, защото е много по-спокойно от АМ "Тракия".
Подбалканският път е ремонтиран и без дупки, само че е двулентов и особено в първата му част има доста завои. На много места инстинктът за самосъхранение сам натиска спирачката и ни кара да шофираме с допустимите 90 км/час.
Другото, което ни кара да забавим темпото, а и да изберем маршрута, е красотата му.
До Буново има мемориален комплекс, посветен на Васил Левски, който дори не изисква да спирате, за да го разгледате, толкова е мащабен. Друга забележителност, този път изискваща да отбиете, за да видите (и снимате) е Антоновският водопад, особено живописен, когато е пълноводен.
Между Карлово и Казанлък от пътя се виждат розовите насаждения.
До Казанлък освен това пътят е по-близо до Стара планина и Средна гора и окото се насища със зелени пейзажи и скални образувания. Покрай Сливен се мерват и Сините камъни.
Ако имате време и желание, можете да отбиете в Карлово, Сопот, Калофер и Казанлък, както и до Шипка.
На изток Подбалканският път не е толкова забележителен откъм гледки, само че си остава все така по-тих.
Камионите не са забранени за движение, но са чувствително по-малко, в празнични дни Агенция "Пътна инфраструктура" пък изцяло спира движението на онези с тегло над 12 тона по отсечката.
При спокоен трафик от София до Бургас се стига за около и малко над 6 часа.
Все пак е добре да предвидите почивка някъде около Казанлък или Стара Загора и, по възможност, някой друг да седне зад волана.
Допълнителен минус на Подбалканския път е, че бензиностанциите са по-малко, макар че покрай по-големите градове има обекти на популярните вериги. Това може да изнерви пътници с по-слаб пикочен мехур.
Най-лесно се намират заведения и бензиностанции по пътя през навигацията на смартфона. Неудобството е незначително в сравнение с перспективата да пристигнем на морето по-отпуснати и без схванати от натискане на спирачката прасци.
Не е малко.
