Миналата седмица си минавам през градската градина в София след работа и попадам на една позната, която ме посреща на пейката си с думите „Къде си, беее, защо си тук, нещо фестивали няма ли за тебе?"
Рязко ми се прииска да запсувам всичко и всички, но се въздържах, защото не отиват на голям човек подобни изблици. Виж, да ходя да се овъргалям в прахоляк 3 дни на някой мърляв плаж с извънреден риск от предаване на хламидия по въздуха - това вече си е друга работа...
И въпреки това, не. Благодаря.
Била съм няколко пъти на големи музикални фестивали в живота си, предимно международни и извън България. Напълно достатъчни са ми.
Добре, може би ако бях запален музикален фен и наистина държах да видя на живо някой култов изпълнител, чието творчество високо ценя, щях да се прежаля, както направих миналата година на „Спирита", заради Роби Уилямс.
„Какъв комерс, гадост!" ще възкликне тук типичният фестивален човек, затънал до гуша в алтернативен живот, почесвайки зачервена олющена кожа изпод кално бельо, някъде до надупчена от фасове палатка след двудневен нарко трип в космоса...
Истината е, че никой не ходи по тези фестивали заради музиката, която напоследък е една и съща навсякъде. Да, има фенове на определени банди, които никой никога не е чувал, разбира се, но идеята е съвсем друга.
Нали се сещате за актуалните музикални видеоклипове на разни популярни танцувални парчета от последните няколко години, в които задължително сюжетът се завърта около това как 30 годишни „млади хора" с дънки с висока талия и кърпи на цветя отиват на фестивал с кабриолет по крайбрежен път и после внезапно тичат сред поля от овес, пръскат се с цветен прах и са свободни?
Ами, да - общо взето това е идеята. Да се разцепиш от младост, положителен вайб и всичко това да е документирано във Facebook, или по-скоро - в Instagram, че е по-хипстърско.
Реално обаче нито си в кабриолет, нито сме 69-та на "Удсток", а колкото и да ти се ще да живееш като за последно, както неясно защо обикновено се прави на 17-годишна възраст, не става.
Кенефите са малко и насрани, чака се или се ходи в храстите, където настъпваш неща, палатките в къмпинга са една до друга, така че ако някой пръдне, го усещаш.
Пияните британци са навсякъде и повръщат или падат върху теб. Шансът да видиш нещо от сцената е въпрос на мотивация за битка, каквато обикновено нямаш сили да осъществиш, или защото не си сядал от 16 часа, или защото си толкова "хай", че ти е все тая на фестивал ли си, или в Захарна фабрика.
Да, би било супер да сме през 60-те в САЩ и да ни пее Джанис Джоплин, докато топлес мацки танцуват за мир, но живеем в 21 век и всички си цъкат на телефоните непрекъснато, симулирайки щастие онлайн, докато чакат на опашка за зареждане на фестивални карти, с които да си вземат вода, за да не пукнат от жажда, жега и субстанции, понеже с пари не може. Това е действителността.
И още:
Ако си в чужда страна, се изгубваш сто пъти с колата, докато стигнеш. Или поне веднъж, но стабилно.
Ако искаш да се разбереш с някого да се видите някъде на самия фестивал, трябва или да отидете заедно там, или да си изпратите 32948230 съобщения, ако изобщо има мобилна и/или интернет връзка в тълпата.
Ако ти се допишка, или не дай си боже друго по време на концерт - край. Сам си като куче, забрави да се върнеш на същото място после.
Всичко е мега скъпо в самата фестивална зона. В пъти по-скъпо от обикновено. Да пиеш няколко бири, а не една, буди завист у околните. Явно си богат.
В един момент телефонът ти умира и край. И изобщо не казвай, че не си отишъл там, за да си цъкаш по телефона. Лъжеш.
Или ще колабираш от жега, или ще измръзнеш от студ. През деня се потиш като животно, вечерта молиш случаен босненец за калното му връхно. Не го дава.
Ако вали, всичко става в кал и лайна, а ти нямаш гумени ботуши, нито желание да инвестираш някога в такива, нито самочувствие.
Настъпват те 27932 пъти по палеца на крака или направо падат върху теб, а ако спиш на палатка, може и да влязат в нея и да легнат отгоре ти просто ей така. Защото сте на фестивал.
Непрекъснато непознати хора са видимо във вихъра на най-грандиозното си житейско изживяване, а ти се чудиш къде сбърка и има ли бог.
Иначе организацията е перфектна, разбира се.
И все пак, ако си твърдо решен да посетиш поредния най-величествен летен музикален фестивал в Kосмоса, тези малки подробности не могат да те спрат. Нали всичко зависи от компанията, истинските приятели, морския бриз, свободния дух, доброто настроение и тем подобни... Така че весело!
