Пътувам от Виена за София и съм събрал двама стопаджии за Белград. Стигам и спирам на бензиностанция, за да слязат, но не успявам да ги събудя. Купувам си кафе и сядам до колата.
След няколко минути до колата ми спира полиция. За първи (и засега последен) път виждам кука да слезе от патрулка усмихнат. Идва при мен и ме пита за къде съм. После ми заявява, че ще взема една баба с мен. До София. Изритва спящите стопаджии, предава ми бабата и зачезва...
И тук започва историята на 59-годишната македонка Нона...
Вдовица от почти 20 години, изгледала 2 внучета и вече леееееко ненужна, тя се чуди какво да прави с останалото си време. Дъщеря й я съветва да си намери някой и й прави профил в сайта за запознанства.
Никнейм: Македонско девойче 56...
Там тя среща 65-годишния "Пирински сокол" и след почти 3 години чат и телефония решават да се съберат.
Нона е в Белград за пълномощни за щерката и изтървава автобуса за София. Обещала е на другия ден да е в София и се плясва в полицията да "си вършат работата". Те приемат работата присърце и ето я Нона в моята кола. С две чанти багаж и "само бъдеще". Никога не е виждала как изглежда "Пирински сокол". Така са решили.
Няма да ти разказвам колко велика е Нона. Но ме разпиля.
Кратки диалози:
Аз: Добре де, като се видите и не се харесате?
Нона: Знаеш ли колко отдавна минахме възрастта, в която как изглеждаш е важно?
Аз: И сега отиваш при него завинаги ли?
Нона: Да. Ще му пристана или ще му приседна.
Аз: Толкова добре ли те познава?
Нона: Един мъж или обича една жена, или я познава. Никога и двете.
Аз: Защо ти отиваш, а не той при теб?
Нона: Той е мъжът. Ако аз бях от България, той от Македония, пак аз щях да отида. Важно е. Един мъж трябва да знае, че неговото мнение е решаващото в едно семейство, че каквото мисли той, е правилно.
Аз: А ролята на жената?
Нона: А, жената просто трябва да насочва мъжа какво да мисли и да му изгражда правилното мнение.
Аз: И какви са ви плановете?
Нона: Да си продължим разговорите. С ръка в моята...
Дано си говорят дълго...
