Далеч преди магазините да се изпълнят с шарени благоуханни сапуни, Европа знае как да го произвежда и в домашни условия. На Балканите това обикновено става от животинска мас, което носи на сапуна характерна и трудна за отмиване тежка миризма.
По Средиземноморието пък се възползват от изобилието от маслинови насаждения и предпочитат зехтина. Само че никой не успява да превърне сапуна в легенда, освен един френски град.
Марсилия и до днес се гордее с марсилския си сапун, чиито формула и производство са строго регламентирани със закон.
Самата технология не е измислена нито във Франция, нито въобще в Европа, понеже още в Древен Египет се използват зехтин и благовонни масла, смесени с пепел, за да се почисти тялото.
През 1370 г. в нотариалните регистри на Марсилия официално се появява и първият занаятчия на марсилски сапун. Официалният сайт на френския град сочи, че поминъкът е продължен и от сина и впоследствие - един от внуците на майстора на сапуни.
Именно затова изделието се нарича "марсилско". Не че преди това не е имало майстори на сапун, но не са били документирани. Марсилия освен това се ползва с достъп до огромни маслинови масиви и с пристанище, през което започва активно да изнася сапуна си и отвъд Европа.
Марсилският сапун има съвсем фин аромат на маслиново масло, няма оцветители, не съдържа и грам животинска мазнина.
Качествата му стигат до крал Луи XIV, който регулира производството на марсилски сапун с кралски акт, в сила и до днес.
Законът забранява категорично употребата на животинска мас в продукта, за да предотврати нискокачествени имитации.
Освен това сапунът трябва да съдържа минимум 72% зехтин - число, което и до днес е щамповано на калъпите. Останалите мазнини могат да са от палмови или кокосови ядки.
Сода каустик се влага при осапуняването на суровините, но марсилският сапун се преварява многократно и промива със солена морска вода.
При процеса излишната основа се отстранява и това прави сапунът по-безопасен от самодейните изделия в домашни условия.
Както повечето легенди обаче, и марсилският сапун днес не "живее" лесен живот. Във втората половина на XX век козметичната индустрия започва активно да бълва на пазара не само силно ароматизирани сапуни в цветни опаковки, но и душ гелове и първите течни сапуни за ръце и тяло.
На всичкото отгоре по стара традиция французите се карат и помежду си на какво точно да казват "марсилски сапун".
Марсилците настояват той да е само сапун, произведен в града и околностите, а немалка част от Франция държи така да се казва всеки продукт, направен по одобрената от Луи XIV рецепта.
Засега голям процент от сапуна, който се продава като "марсилски", не е направен в Марсилия.
Занаятчийски магазинчета настояват и да се разреши към оригиналния начин на приготвяне да се добавят ароматни масла и билки.
По магазинчетата за ръчно направен сапун вече има лилави, зелени и жълти калъпи, ароматизирани с лавандула, билки и цветя. Само че те са на ръба на постулатите около приготвянето на марсилския сапун и даже една крачка отвъд тях, даже и да е спазено изискването за количество зехтин.
По този начин се заплита спор на няколко фронта, от който в крайна сметка печели козметичния бранш.
Там няма кралски регулации, които да пречат на производството.
