Можеше да не пиша този пост. Можеше децата да не играят в другата стая. Можеше мъжът ми да го няма. Въпрос на 5 секунди. Извадихме късмет. По същото време в друг край на милата родина едно 9-годишно дете, празнувало рождения си ден предния ден, не извади късмет. И сега не си играе в другата стая. Блокирам мисълта какво им е на майка му и на баща му, защото не мога да я понеса. И те са били в колата. Цялото семейство. Майката, бащата и двете деца. Също както бяхме и ние.
Всеки, който е пътувал по пътя Смолян-Асеновград, знае колко завои има, знае с колко километра максимум можеш да караш, знае, че изпреварването е почти невъзможно и почти през цялото време забранено. Забранено и невъзможно за всички освен за някои, които явно се смятат за безсмъртни.
Като шофьорът на двайсетинагодишния син сеат с пловдивска регистрация, който тръгна да изпреварва колоната от коли въпреки завоите и нулевата видимост.
Ние бяхме най-отпред в колоната. От следващия завой изскочи автобус. 5 секунди по-рано да беше изскочил, сеатът нямаше да успее да се прибере. Въпреки услужливото ми набиване на спирачки. И всички щяхме да станем на кърваво-ламарирена каша.
На пътя Пирдоп-Клисура преди седмица като нищо се е случило нещо подобно. Някой, смятащ се за безсмъртен, е донесъл смърт. Майката, бащата и двете им деца, които предишния ден са празнували рожден ден, не са имали тези 5 секунди.
Искам шофьорът на синия сеат да изгледа внимателно това клипче. Да си го пусне няколко пъти. И да си представи какво щеше да стане, ако се беше ударил челно в автобуса. Да си представи и какво преживява в момента семейството на онова 9-годишно детенце, което никога повече няма да празнува рождения му ден с торта. Да си представи как ще се чувства, ако някой скъп за него човек тръгне нанякъде и никога не се върне.
Да си представи какво ще се случи с живота му, ако убие и оцелее.
Всъщност всички трябва да го изгледаме. Защото всеки в един или друг момент си е играл на руска рулетка по пътищата. И да си представим... (Илюстрацията е какво се случва при челен сблъсък с 40 километра в час, скорост, с която никой не се движи. Всички караме много по-бързо.)
И още нещо искам. Да им кажа на безсмъртните, че това че не им пука за техния собствен живот не им дава правото да завличат други със себе си. А КАТ трябва да помисли как да има повече контрол по по-тесните пътища, за да имат шанс смъртните да се опазят от безсмъртните.
* Десислава Стоянова е журналист от бТВ, водещ на предаването "Преди обед". Публикуваме текста с нейно разрешение.
