Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

5 лева, ма ша ма фанити за шмайзера

Този разказ се посвещава на всички плебеи, изпитали на свой гръб какво е да си втора класа гражданин в собствената си държава Снимка: Getty Images
Този разказ се посвещава на всички плебеи, изпитали на свой гръб какво е да си втора класа гражданин в собствената си държава

Този разказ се посвещава на всички плебеи, изпитали на свой гръб какво е да си втора класа гражданин в собствената си държава.

И тази година се налага с фамилията да посетиш родното Черноморие. Лично предпочиташ да си спестиш някой лев за нова плазма като останеш в уюта на домашното Терасоморие, но домочадието не ти дава мира и иска на моренцееее... И то в Халкидики.

За почивка в Гърция обаче пари с жена ти нямате. Няма и да имате с тази работа и местожителство, дето ги имате.

Не можеш да убедиш половинката и челядта си, че на планина ще прекарате къде-къде по-добре. Затова накрая склоняваш на горещите молби на децата и казваш своето мъжко:

"Добре, но пак ще сме на Черното море".

Гледал си телевизия наскоро, чел си вестници или поне си цъкал из фейсбук и се сещаш за престрелката на мутрите в Слънчев бряг. Това те кара да пропуснеш традиционните евтинджос бунгала в Несебър.

Семейният съвет зачерква от списъка още няколко варианта - Созопол, Каваци, Приморско - мирише, комари, скучнооо.

Изборът пада върху перлата на северното Черноморие - "Златните песоци".

Сред нароилите се обяви в интернет си намираш що годе прилична квартира на малко по-неприлична цена и отпътувате към избраната дестинация. Остава само да си прекарате добре... Enjoy!

Да, ама не!

Първите ти ядове идват още с пристигането - чудиш се къде да паркираш семейното возило. Разни мутреещи се главанаци са окупирали с частните си паркинги декар и половина площ и ти искат скромната такса от по 5 лв. за всеки час.

Пренебрежително ги отминаваш, казвайки си предпазливо под носа:

"5 лева, ма ша ма фанити за шмайзера!!!"

С триста зора намираш скътано местенце до крайпътните шубраци, но упражнението ти по паркоконквистадорство ще се повтаря всеки път, когато решиш да мръднеш с колата извън курорта.

Например до Аладжа манастир, където между другото пак искат по 5 лв. и пак близките ти са принудени да се срамят от фамозния ти шмайзер.

Чисто и просто работата с паркинга е такава, че винаги ще се появи друг някой завалия, който ще заеме скътаното от теб паркомясто и айдееее - наново търси.

Сещаш се, че има начин го запазиш, но за жалост не си си взел бронежилетката. А, да - не носиш и прякор на зеленчук или зрителен орган.

Нищо, има време за радикализация. България тепърва ще пропада.

Догодина, до амина може и да влезеш в някоя паравоенна пропутинстка ултра хъшлашка организация, громяща народните врагове, и тогава, след много гръцка музика и бой, ще покажеш на отговорните за твоите неволи Бойко, Доган, Делян, Цецо, Мецо, Цецка и Сие, че това, дето си им намислил, е Спартаааааааа.

Така, не ти стигат кахърите с паркинга, ами и туристите ходят по улиците, като че ли са от рода Маклауд.

То вярно и че никъде няма свестни тротоари, ама сега в шофьор-убиец ли искат да те превърнат, аааа?! Аман!

- МръднитИ леко в лево, уе, папагали - подвикваш ядосано с мекия си акцент, но напразно.

Всички говорят на чуждоземски, а ти си монолингвист от Тракия.

"Ново двайсе", даже двайсе и пет лева, ти искат на претъпкания плаж за пакет от услуги: концесионен чадър, два шезлонга, масичка и разни дунапренчета.

Всички места за свободно плажуване (демек с твоя си old fashioned чадър и хавлии от битака) са изтикани най-отзад на плажната ивица от плажните спекуланти и бедните ти братя българи там са толкова наблъскани, че всяко по-рязко движение и залитане ги завира в гъза на плажуващия им съсед.

Едва-едва се навиваш заради дяцата (че да не им прилошее от теснотията), да дадеш пустите му 25 лв. на цигането, дето събира парите за чадъри.

Но отново те спира автоматичният механизъм на плебейска трезвост.

Това е акуратно описаният ценоразпис от близката табела, съобщаващ, че се доплаща по 5 лв. за всяко дюшече на шезлонгите, което се явявало нещо като екстра за VIP-ове.

К'во?!? 5 ЛЕВА, МА ША МА ФАНИТИ ЗА ШМАЙЗЕРА!!!

Гневен тръгваш към плажа на нудистите, който пък по разбираеми причини е изолиран чак най-накрая до скалите.

Жената ти те упреква в сократовското престъпление - развращаване на младежта, но ти я ингорираш с контрааргумента, че поне така Младши ще позяпа голи каки и това ще се превърне в неговия сефте урок за "птичките и пчеличките" с първа тема - анатомия.

По прекия път за нудисткия плаж се минава през бившата резиденция на бай Тошо и УБО, където са отсядали високите гости на соц режима. Сега му викали Ривиерата.

Наконтено охранителче ви спира още щом разпознава грациозните ви осанки на български плебеи, докато покрай вас необезпокоявани преминават тумби въздебели германци и руснаци, снабдени с валута.

- Не може да минете от тука. Заобикаля се на триста метра по шосето - тежкари се протеиновият бабанко насреща.

Обясненията, че сте тръгнали по-напряко, заради децата, не минават.

Чужденците си плащали, значи и ти трябвало да кихнеш. Искат ти 35 лв., за да влезете и да топнете краченца. С робско озлобление заобикаляш по шосето, където на свой ред се превръщаш неволно в непредпазлив наследник на рода Маклауд.

- 5 ЛЕВА, МА ША МА ФАНИШ ЗА ШМАЙЗЕРА!!! - така с бясна ярост отговаряш на мазния хазяин, който е дошъл вечерта да ти поиска курортна такса.

- Аз на един плаж не мога да отида като хората, ша ми иска тоя тюфлек 5 лв. - не спираш канонадата от мърморене пред жена си, дълго след като подплашеният хазяин си е отишъл с празни джобове.

Ден първи, втори, трети, пореден...

Излизате на разходка привечер с фамилията. Очите ти не спират да шават по разгологъзените изкусителки - нордическите нимфи, чиито крака са дълги като деня, а шортите - къси като нощта.

Някои от тях ходят така съблазнително, като че да имат котарак в гащите. Добре, че жена ти се е разсеяла с накачулените по магазините парцалки и лустросани джунджурии.

Амбулантните търговци са разпънали сергиите си по цялата главна улица и движението е затруднено. Един нагъл тип ти предлага на някакъв странен език селфи стик. Почва с 10 лв., но щом разбира, че сте български плебеи, веднага сваля на 5 лв.

На устата ти е дежурната реплика, но в него разпознаваш сина на комшията Петко и му прощаваш мерзостта.

От вси страни по дюкянчета и витрини те гледат странно жълти играчки, приличащи на флаконите от корекомски яйца, но с очи. От децата разбираш, че това са Миньоните.

Явно китайците са произвели по 5 такива на глава от световното население и сега са ги пласирали на пазаря.

Два-три бръзи шамара ти помагат да приглушиш детските вопли за плюшен миньон с десетократно надута цена.

Българската реч в Златните песоци е дефицитно явление.

Чуват се предимно подвиквания на немски и руски, чува се и тук-таме по някой юдеин или арабин да нечленоразделничи - халя-хуля, халя-хуля.

Децата ти виждат постоянно иностранните фърфалаци да мляскат мазни дюнери и им се прияжда. Диетата със сандвичи им е втръснала. Пак се почва с реването. Съжаляваш ги, но дюнерът с най-малък размер струва, не 2, не 3, не 4, а точно 5 лв.

- Ша мухаш принцеси с кайма, моето момиче, по-здравословно е, пък и тая фурничка за кво си я носим чак от къщи. Я виж батко ти къв юнак е станал само с филии с лютеница. Тва дюнерите са арабски боклуци - дай да се приберем в стаята, че да опиташ от доматите на баба ти. Цяла щайга ни е пратила женицата.

Викачите на заведенията са повече от упорити спрямо чужденците. Заговорят ли те и стане ли ясно, че сте българи, бързо се отказват.

Явно до болка са им познати реакциите на нашенци от калибъра на "5 ЛЕВА, МА ША МА ФАНИТИ ЗА ШМАЙЗЕРА!!!".

С облекчение напускаш Златните песоци и се заканваш догодина да купиш надуваем басейн за къщата на село, където да изкарате незабравима почивка, далеч от родните морски търгаши. Далеч от унижението да си втора класа човек в собствената си държава.

Преди да заспиш, тайничко в мислите ти се прокрадва желанието да си на мястото на онези германци и да си се прибрал не в задуха на панелния жилищен клонинг, а в санирана северноевропейска държава за първа категория хора.

Най-четените