Един селянин, нашенски, намислил да ожени сина си за добро и работно момиче. Натоварил кола със сливи и тръгнал по селата да ги продава. И викал:
Сливи за смет! Хайде на сливите за смет!
Разбързали се жени, моми, баби да метат къщите, че то далаверата си заслужавала усилието. Селянинът вземал смет, давал сливи... И знаете как продължава по-нататък историята. Само че сега ще я разкажа в малко по-различен вариант. Скандинавски.
Няма да има бели мечки, пушена сьомга и руси момичета по бикини (сори!), но затова пък заменяме сметта с порове, а сливите с марихуана.
Aко в Европа се чуе за нещо ново, чупещо стереотипите и дори скандално, то почти сигурно е тръгнало от северните държави. След ИКЕА, еднополовите бракове, евтаназията, H&M, АББА и Ингмар Бергман, сега Скандинавия е на път да революционизира още един бранш с доскоро изцяло криминален профил. Производството на марихуана. Но със задължителното уточнение: за медицински цели.
На фона на другите скандинавски държави Норвегия изглежда крайно консервативна държава по отношение на всичко, което прави живота по-поносим: тютюнопушене, употреба на алкохол, импортни стоки на евтини цени, марихуана за рекреативни цели. Напоследък обаче управляващите политици започнаха да се ослушват за възможности да се включат в конопения бизнес, вдъхновени от почина на своите датски съседи.
В Дания да се сдобиеш с марихуана за лични нужди посред бял ден е толкова лесно (и евтино!), колкото да си купиш баничка с праз от турска пекарна в хипстърския квартал Ньоребро. Нещата се получват още по-лесно, ако си с диагноза Паркинсон или след катастрофа гръбначният ти стълб е увреден. Тогава отиваш при личния, казваш му какви са ти оплакванията (болката сутрин е нетърпима, треморите те вбесяват и пречат на социалния ти живот, и т.н.) и той безпроблемно ти предписва Х пъти прием на канабис перорално на седмица. Датчаните са си добре. Освен че употребата на марихуана във всичките й проявления и форми е лежерно толерирана от закона, на правителствено ниво от няколко години насам се поощрява отглеждането от частни фермери на ценното растение за медицински цели. Затова и не е изненада, че датският клон на канадската фирма Aurora Nordic със седалище в град Одензе е в центъра на производството на канабис в Европа, с оранжерии, които се простират на 60 хиляди кв. м. площ и с клиенти като Германия, Франция и Италия.
В Норвегия обаче идеята за отглеждане на канабис има доста по-неконвенционална мотивация от очакваната. Идеята страната да произвежда канабис за нуждите на собствения си пазар, вместо да внася отвън, идва от представители на Лявата партия.
Норвежците мислят за лисиците! Е, и за болните от рак, разбира се, но най-вече за лисиците. Идеята е срещу сериозно държавно субсидиране фермерите, които отглеждат животни заради кожата им, да зарежат сегашния си бизнес и да го заменят с отглеждането на Cannabis indica. Защо? По чисто хуманни причини.
Норвежците са луди по дивата природа. Представата на много за перфектния уикенд е дървена хижа вдън гори тилилейски, без течаща вода и електричество. Те рециклират и най-малкото боклуче, възмущават се, ако дрехата им е изработена от слепи камбоджански деца, и, разбира се, много ги е срам, ако някой с възмутен тон ги попита: "Тези ботушки от крокодилска кожа ли са?" Дори кифлите им отговарят с извинителното: "Ама аз не знаех... Подарък са ми от едно гадже."
Getty Images
Разбира се, заради предизвикателствата на северния климат, още от викингските времена алъш-веришът с животински кожи винаги е вървял по тези земи. Понастоящем на територията на страната функционират около 270 ферми за животински кожи. В тях се отглеждат главно черни порове, белки и лисици. Палачинката обаче отдавна вече се е обърнала с хубавичкото надолу (главно заради агресивните действия на много местни и международни организации за защита на животните) и почти никой вече не гледа с добро око на бизнес, чийто предмет на дейност е дрането на животни.
Редица социологически проучвания в страната показаха, че мнозинството от норвежците (62%) са против отглеждането на лисици и белки заради ценната им кожа. Разбира се, едно крайно демократично правителство, каквото е норвежкото, няма как да пренебрегне гласа народен. Не е изненада, че повечето партии (освен две), участващи в управлението на страната, пожелаха да се забрани със закон отглеждането на животни за добив на кожи. Гласуваният вече закон предвижда това да се случи до 2025.
Само за справка: Подобен закон съществува отдавна в Англия, Уелс, Шотландия, Северна Ирландия, Ейре, Босна и Херцеговина, Австрия, Словения, Хърватска, и дори Сърбия и Македония. В други държави забраната е все още частична и обхваща само отглеждането на определени билоогични видове, най-често лисици.
Порове, белки и лисици срещу марихуана. Доколко ще са склонни фермерите да се захванат с новия бизнес за сметка на това, което е бил техен поминък от десетилетия? Засега настроенията в бранша са повече от минорни, но правитеството се надява с подходящата мотивация, както финансова, така и емоционална, да постигне желания резултат.
