В последните няколко години културният климат е суров и враждебен към свободата на смеха. А в последните няколко месеца комедията е на командно дишане.
Доскоро дори радикалните преторианци на политически коректната линия в публичното пространство поне донякъде защитаваха идеята, че професионалните производители на хумор трябва да имат повече пространство за изразяване на противоречиви идеи и понякога е допустимо да прекрачват граници.
Днес тази последна пречка пред пълната капитулация на словото е премахната. Комиците вече не са защитен вид и попадат под ударите на политкоректната полиция, както всички останали преди тях.
Дистопичната догма диктува, че всеки може да се събуди с унищожен живот и размазана репутация ако отрядите на моралното възмущение се докопат до негов стар коментар, който осъдят като обиден.
Последният пример е скандалът с комика Кевин Харт, който беше принуден да се оттегли като водещ на наградите "Оскар" след като "сошъл джъстис уориърите" извадиха негови хомофобски шеги и коментари в Twitter отпреди години.
Организаторите на церемонията се надяваха, че ще задоволят исканията на политически коректната тълпа за свещеното вече "дайвърсити" (разнообразие, б.а) като ангажират още един чернокож водещ за наградите "Оскар".
Но не предвидиха, че това, което ще зарадва един фрагмент от новото "общество на обидените малцинства" ще разгневи друг. Цветнокожите изпаднаха във възторг, но LGBTQ активистите се сетиха, че Харт е използвал гей тематика и жаргон за шеги в миналото. Резултатът е поредната публична дефенестрация на обществена личност за стари коментари.
Така става, когато превърнеш свободното си проспериращо общество в тоталитарна анти-утопия, в която никой не знае дали няма да е следващата жертва на професионално разгневените орди.
За тази радикализация говори прочутата феминистка, авторка и философка Камилиа Палия в ново интервю пред "The Spectator“.
"Като млада ученичка в Ню Йорк попаднах на колекция с епиграмите на Оскар Уайлд в книжарница за употребявани книги. Четенето на тези произведения за мен беше наелектризиращо откровение. Изучавах текстовете на Уайлд като Библията. Пред мен се разкри смело и унищожително остроумие, което режеше сантименталната мъгла на конформизма. Но чак когато политически коректното наводнение на нашето време дойде, аз успях да разбера напълно острата сатира, на която Оскар Уайлд подлага Викторианските филантропи и хуманитаристи", разказва Палия.
Според нея "през последните две десетилетия политическата коректност превзе администрацията, образованието и медиите".
"Уайлд много добре е усетил нетърпимата арогантност и острото лицемерие на самоназначилите се пазители на морала на своята епоха. Днес отново се намираме в среда на двуличие и жестове на добродетелност, формализирани като кабуки. Хуморът беше убит. Една неправилно пласирана дума в офиса или в училище може да ви поведе към бесилките. Това е гробището на либерализма, чийто някога благородни идеали вампирясаха и станаха призрачни", завършва авторката.
Този тъжен сантимент за смъртта на смеха бе споделен наскоро и от една най-големите легенди на комедия - великия Мел Брукс. Авторът на класики като "Младият Франкенщайн" и "Продуцентите" каза, че "глупавата политическа коректност" ще доведе до "края на комедията".
Брукс смята, че неговата уестърн пародия "Пламтящи седла" е напълно невъзможна днес заради рискования си хумор. Тери Джоунс от "Монти Пайтън" беше в България преди няколко години и сподели пред автора на този текст, че религиозната комедия "Животът на Браян" е немислима в съвременната епоха, особено ако вместо християнство хумористите решат да осмеят друга вяра.
Всеки ден на хоризонта изплуват стряскащи примери за цензура, която не идва от държавата, а от медиите, активистите за "права" и обществените елити.
Свободата на словото отдавна не е изглеждала толкова пречупена от оковите на новата религия на политическата коректност. Време е за нов вид богохулство.
