"Убиха ни."
С тези думи най-известният опозиционен вестник обяви, че ще спре своята работа. На 9 ноември "Новая газета" ще затвори своя офис в Москва и ще прекъсне поддръжката на онлайн изданието си
"Вестникът вече не съществува. Руските власти и руските служби за сигурност принудиха редакцията ни да прекрати дейност", се посочва в изявление на медията."Правят го от ФСБ, Министерството на правосъдието, прокуратурата и други, които приватизираха държавата и узурпираха властта."
"Новая газета" е сред последните медийни платформи в Русия, която си позволява открито да критикува управлението на Владимир Путин, най-вече по отношение на войната в Украйна. От нейното начало медията веднъж вече губи лиценза си, а нейните журналисти многократно са подлагани на разпити и задържани от властите.
Заради заплахата от репресии голяма част от екипа се прехвърли в Латвия, откъдето започна да издава Novaya Gazeta Europe.
Един от основателите на вестника и нобелов лауреат Дмитрий Муратов заяви, че закриването е "част от гигантска военна кампания на Руската федерация".
"Ние сме яростни противници на войната във всичките ѝ форми и бяхме част от онова, което трябваше да бъде унищожено", посочва бившият главен редактор на изданието.
От своя страна сегашният главен редактор Сергей Соколов заяви, че властта и специалните служби са принудили редакционния екип да вземе решението за спиране на дейността. Самият Соколов бе задържан за разпит в средата на октомври, а домът му бе претърсен във връзка с разследване срещу журналиста Олег Ролдугин, срещу когото има обвинение за незаконен достъп до информация
Вестникът се появява през 1993 г., като основният фокус на работата там винаги е бил насочен критичното си и разследващо отразяване на руските политически и социални процеси, войните в Чечня, корупцията сред управляващия елит и нарастващия авторитаризъм в Русия.
Затварянето на московския офис обаче е просто финалният епизод в една дълга война срещу издание, което вече е платило най-високата възможна цена. През годините общо шестима души, свързани с "Новая газета" са убити заради своята работа.
Игор Домников
Той е репортер и редактор на материали в "Новая газета" по теми за корупция в бизнеса. На 12 май 2000 година е нападнат пред дома си в Москва и многократно ударен по главата с чук. Изпада в кома и умира два месеца по-късно.
В месеците преди смъртта си Домноков работи върху серия критични материали за властта в Липецка област. В тях пише за местната администрация, корупция, непотизъм и проблеми в управлението с главно действащо лице тогавашния вицегубернатор Сергей Доровски. Именно тези публикации се оказват централни в разследването на убийството.
По случая са осъдени общо петима души, включително физическият извършител и хората, които са организирали покушението. През 2015 г. прокуратурата повдига обвинение на Доровски като предполагаем поръчител, но делото срещу него е прекратено заради изтекла давност.
Юрий Щехочихин
Щекочихин е заместник-главен редактор на "Новая газета" и депутат в Държавната дума от опозиционната партия "Яблоко". Работи за изданието от 1996 г. По теми за за корупция, организирана престъпност, войната в Чечня и злоупотреби на силовите структури.
Едно от най-важните му разследвания е аферата "Три кита" - схема за контрабанда и пране на пари, в която според публикациите му са замесени високопоставени представители на ФСБ и прокуратурата. Последният му голям текст по случая излиза на 2 юни 2003 г.
Само две седмици по-късно се разболява внезапно и умира в началото на юли. Официалното становище е остра алергична реакция, но според колегите и близките му става въпрос за отравяне. Медицинските му документи първоначално са засекретени дори за семейството, а по-късното наказателно разследване е прекратено, след като властите заявяват, че няма доказателства за престъпление.
Ден преди мистериозното му заболяване е трябвало да пътува за СЪЩ, където е щял да проведе разговори с агенти на ФБР покрай своите разследвания.
Анна Политковская
От края на 90-те години тя работи като специален кореспондент на "Новая газета" и в продължение на около седем години отразява войната в Чечня с акцент върху военните престъпления, отвличания, изтезания и убийства от страна както на руските сили, така и на бунтовническите фракции.
Редовно е заплашвана и арестувана, а през 2004 г. се разболява тежко на път за Беслан, където отива да отразява заложническата криза. По-късно тя и колегите ѝ подозират отравяне, тъй като влошаването ѝ се случва след изпиване на чаша чай, но конкретно вещество така и не е установено.
На 7 октомври 2006 г. Политковская е застреляна в асансьора на сградата в Москва, където живее. Няколко души са осъдени за участие в убийството, включително извършителят Рустам Махмудов и организаторът Лом-Али Гайтукаев. Поръчителят така и не е установен.
Малко преди смъртта си Политковская работи по особено критичен материал срещу Рамзан Кадиров, свързан с извършването на военни престъпления от силите за сигурност в Чечня.
Анастасия Бабурова и Стас Маркелов
Двамата са застреляни в центъра на Москва на излизане от пресконференция по случай предсрочното освобождаване на руски военен, който е осъден за отвличане и убийство на чеченско момиче.
Бабурова е едва на 25 години, когато е убита. Нейната специализация са теми за руските неонацистки и крайнодесни движения, расистко насилие и престъпления от омраза. Малко преди смъртта си пише за присъдата срещу един от популярните тогава крайнодесни активисти Максим Марцинкевич.
Маркелов от своя страна е правозащитен адвокат, който множество пъти е представлявал "Новая газета" по редица дела, включително за убийството на Игор Домников и казуси, произлезли от публикации на Анна Политковская.
Убийството на двамата е свързано с екстремистката Бойна организация на руските народи, като двама нейни членове получават доживотни присъди.
Наталия Естемирова
Естемирова работи за правозащитния център "Мемориал" , а след убийството на Анна Политковская през 2006 г. започва активно да публикува и в "Новая газета". Основният ѝ фокус са теми, свързани с Чечня и корупцията в правителството на Рамзан Кадиров.
На 15 юли 2009 г. е отвлечена, докато отива на работа в Грозни. По-късно същия ден тялото ѝ е намерено в съседна Ингушетия с няколко огнестрелни рани в главата и гърдите.
В последните месеци преди смъртта си разследва отвличания, убийства и наказателни палежи срещу семейства, заподозрени във връзки с бунтовници.
За убийството така и никой не получава присъда. Според официалното руско разследване отговорен е Алхазур Башаев, а мотивът му е нейно разкритие, че той е набирал бойци за ислямистка бунтовническа организация.
Колегите на Естемирова от "Мемориал" и журналистите от "Новая газета" обаче категорично отхвърлят тази версия, смятайки я за удобно скалъпена от властите за отвличане на вниманието. Още повече че самият Башаев загива при ракетен удар едва няколко месеца по-късно, което ефективно затваря официалното разследване.
