Толкова се радваме, че Facebook най-после си намери майстора и сега будните хора по света или масово го напускат, или постват огорчени коментари в самото му сърце! Гневно личице за скандала с Кеймбридж Аналитика, еха-реакция за смелия служител с розовата коса и чувствително обществено самосъзнание, който сподели с нас своята загриженост.
Не ни трябва анализиращ софтуер - от самолет се вижда, младежо, че си носител на либералната адженда и се чувстваш омерзен, че с работата си си докарал Тръмп на власт и си причинил Брекзит. За Бога, значи ти си бил!
И останалите все още зли люде в тази адска фирма. Вие сърца имате ли?! Еми нормално никой да не ви ги клика вече.
Много ясно, че социалната мрежа е виновна за шараните в нея. Едно време населението на планетата гласуваше малоумно и без преди това да е лайкнало снимка на котенце, да е подредило в интересите си едновременно Ливърпул и Арсенал или да жали четвъртата смърт на Ринго Стар.
Facebook направи канализирането на глупостта толкова лесно, съмняваме се дори алгоритъмът ви да е много сложен.
Ето защо значи ни питате напоследък какво обичаме да носим в петък, кой е любимият ни цвят и кое сирене харесваме? Ние си мислим, че си правите някакъв инфантилен лексикон, а вие ни подлагате на психотест, за да изкопчите ключова информация. После, като я комбинирате с членството ни в групите „Палави палавници" и „Автентичен осоговски хумор", ще разберете що за потенциални гласоподавател сме.
И хоп - ще ни пуснете рекламка, която да ни хване мигновенно за душата. Никога повече доверчиво няма да ви даваме достъп до тези лични данни, докато проверяваме как ще изглеждаме като холивудски актьори или миещи се мечета.
Ние у нас разбирахме досега личните данни по малко по-различен начин. За нас лична информация беше да речем ЕГН-то, което ни искаха по видиотеките навремето. Знаем стойността му и че ако изтече, някой циганин може да точи ДДС от наше име. После се научихме как да пазим тези заветни цифри и сега те са на сигурно място в системата на Електроснабдяване и Топлофикация. Ама кой да предположи, че снимка от Приморско, направена публична за повече лайкове, може да издаде какви неуверени радетели на християн-демократически ценности сме. Що за гадове работите в тази система, утре току-виж разберете, че ако посетим уебинар на Кобилкина, най-вероятно нещо ни куца със свирките.
Надниквате в най-дълбоките кътчета на душата ни и взимате неща, които споделяме с близките си през общодостъпна платформа. Искаме те да знаят, че сме на диета и сме ходили по нужда в Мегами, не вие, подли кеймбриджки крадци.
Но проблемът всъщност е другаде. Майната им на Путин, Тръмп, Брекзита и прочее международно положение. С профилите си във Facebook ние се имаме за уникални, неповторими като снежинки през март и така сигурни в своето значимо Аз. Пък вие ни слагате в типологизирани групи от по няколко милиона. Лъжете ни, че сме личности, а се оказва, че сме само политически инструменти за някакви си ваши цели.
Очаквахме поне тук, в този въображаем свят на красота и съвършенство, да не правите така с нас. Нима не разбирате; личните ни данни трябва да показват нашето вкусово и интелектуално превъзходство над другите, не пълната ни унификация с широките маси. И това е непростимото, подлецо Цукърбърг, не че си изкарал още кинти от инфото, че циврим на Титаник.
Овче сирене харесвам, ясно ли е?! Виждате ли как разбивам системата? В петък си нося дънките от четвъртък и любимият ми цвят е Facebook синьо. Ироничен съм поне като 2 милиона български потребители и ще споделя този текст на стената си, като веднъж в живота си ви моля да не го анализирате твърде много.
И не на последно място - винаги съм харесвал повече Оксфорд. Вие вече също, предполагам.
