"Главный чекист в НКВД"*. Това не е описание на герой от съветски или постсъветски роман, нито заглавие на урок по история. Това е работното място, описано в профил на видимо реален човек във Facebook.
В социалната мрежа има всякакви хора - има върволица от политици, излизащи зад спонсорирани линкове, има будни противници на ваксините и групи, в които ги осмиват, има страници за продажба на ръчно творчество, групи за подкрепа по всякакви проблеми, има дори и нормални хора.
Но преглеждайки бегло новината за смъртта на Дейвид Рокфелер преди няколко дни, пред очите ми се заби просташко-обиден коментар под кротък призив на моя позната мъртвите да почиват в мир.
Можете да си представите какъв беше коментара - еманация на конспиративните теории. А сега си представете автора му. И излезте от представата за кроткия, толерантен, смел и горд българин, ако още не сте го направили.
България е пълна не със смели, толерантни и горди хора, както упорито се бие в гърдите поне от Освобождението насам.
България се е напълнила с чекисти, безработни или заети с нехаресвана работа, но дълбоко мечтаещи "да има ред" и да има НКВД, от чиято висота да раздават собственото си правосъдие.
Те са на улицата като маскирани футболни агитки, те излизат на Луков марш, те са готови да провъзгласят Динко за равен на Левски и да мечтаят за времена, в които единствено насилието е било легитимна власт.
Освен всичко друго, за тази си съкровена мечта са готови да последват очевидни глупости, точно както преди десетилетия биха настоявали, че в концентрационните или в сибирските лагери се отива за "трудово възпитание".
С тези хора не се прави държава, защото съвременната държава почива на Обществения договор на Жан-Жак Русо, а не на "Моята борба" и декрети по Ленин и Сталин.
Докато вие се подигравате колко коня и изборни победи е отнела демокрацията на Корнелия Нинова, тези хора се превръщат от отделни маргинали в решаваща сила на изборите.
Засега твърде недостатъчна за избиране на партия, но достатъчна, за да дадат гласа си на всеки, кичещ се с достоверни според тях патриотични постъпки.
Отвратителната ирония е, че в напъните си да бъдем толерантни, оставяме крясъците на такива хора.
Оставяме ги да крещят за заговори и конспирация, докато реалните заговори се случват под носа ни.
Погнусено се обръщаме, когато искат дисциплина и дори връщане на лагерите, смъртното наказание и благоговеят пред някоя "велика сила", макар че едва ли през живота си са прочели и два реда за истинските случки от ГУЛАГ и концлагерите.
Замитаме ги под килима, както СЕМ години наред замиташе Волен Сидеров, а след него и други, използващи омраза и лъжи за трамплин в политиката. Скриваме ги от поглед, както диктаторските режими крият недоволните, грозните и опозицията си и не си даваме сметка, че ингнорирането ги подхранва като тор под плевели.
Това са утрешните чекисти, които ще ни искат сметка, че не сме застанали на техните позиции и не сме споделили тяхното мнение.
Затова - не бъдете толерантни до глупост.
Не си затваряйте очите. Не си мислете, че НКВД е нещо сигурно отминало и никога няма да се върне. То е нещо, което не иска и не иска да умира - от призива към тотален ред, през абсолютното нетолериране на различно мнение, все едно дали става въпрос за някоя партия, за отношение към бежанците или за линиите на градския транспорт.
Или както беше казал някой умен човек - единственото по-лошо нещо от идиот е идиот с кауза.
*"Главен чекист в НКВД" - НКВД означава Народен комисариат по вътрешните работи (Народный комиссариат внутренних дел) и представлява репресивна организация с тайна полиция, съществувала в първите десетилетия на СССР. Използвана за разправа без съд с политически противници и всички, неудобни на властта.
Чекист е сътрудник или служител на Комисията за борба с контрареволюцията в СССР, от която произлиза НКВД. В първите години след Октомврийската революция те са "острие" на младата комунистическа партия в борбата против противниците й. Чекистите са начело на голяма част от кървавата разправа с всички противници на Съветите и Ленин.
