Октомври 2026 г. - лаборантка от Иркутск изтърва епруветка с патоген на белодробната чума, заразява се и 200 души покрай нея са в строга карантина. Това обаче не е прецедент, а до голяма степен е повторение като лош фарс на руска територия.
През 1939 г. микробиологът Абрам Берлин работи по ваксина против чумата в институт в покрайнините на Москва.
Обнадежден от резултатите на препарата при експериментите с морски свинчета, той решава да приложи ваксината и на себе си и още 250 свои колеги учени.
И нещо повече, Берлин е твърдо убеден, че създадената от него ваксина действа ефикасно, затова продължава съвсем спокойно работата си.
Дочули за предполагаемите успехи на съветската лаборатория, от Кремъл съвсем скоро викат микробиолога, за да изнесе подробен доклад.
Той се настанява в московския хотел "Национал", където, също като нещастната лаборантка от Иркутск в Сибир, бърка симптомите си с обикновена пневмония. До този момент специалистът е бил в контакт с колегите си, със спътниците си във влака за Москва, с персонала на хотела и още кой знае с кого.
Писателят А. Шаров си припомня в мемоарите си, че иначе младият и здрав микробиолог започва да се влошава с всеки изминал ден.
В крайна сметка Берлин е хоспитализиран и лекар на име Симон Горелик установява, че не е пневмония, а белодробна чума.
Горелик се изолира заедно с Абрам в болничната му стая, докато съветските власти панически издирват всички контактни, за да ги карантинират.
Огромна част от състава на НКВД е ангажиран да обикаля Москва и да открива хора, които са били в контакт с Берлин, а те на свой ред си мислели, че са арестувани, не карантинирани.
Все пак чумата е спряна, преди да успее да влезе в Кремъл и да плъзне сред съветския елит.
По стара съветска традиция обществото не научава пред каква опасност е било изправено и точният брой на жертвите е умело прикрит. А. Шаров пише, че официално починалите са трима - Берлин, доктор Горелик и бръснарят, който бръсне Берлин, преди да замине за Москва.
Тъй като по онова време няма изпитан лек за чума, не е никак изключено броят на починалите да е много по-голям, понеже без лечение белодробната чума е със 100% смъртност.
Така или иначе чумата дебне из Съветския съюз и по време на Студената война, че и след нея.
Най-яркият пример е остров Возрождения, където със сигурност са провеждани експерименти с чумата като биологично оръжие. И до днес на острова се открива както следи от чума, така и от едра шарка и бруцелоза.
Под дебелия пермафрост на Сибир също има следи от бактерии на чумата, които при евентуално топене могат да се окажат заразни.
А сега чумата отново е съвсем истинска заплаха за Иркутск, където лаборантка умира от болестта и като официална версия опитва да се натрапи тази за пневмония. Най-популярната версия за случващото се в момента се среща в The Times, където цитират колеги на покойната рускиня.
Тя гласи, че жената е изпуснала епруветка с живи бактерии и така се е заразила.
Иронично, това се случва на територията на Иркутския институт, създаден именно за борба с чумата.
