Един епизод от мемоарите на Симеон Сакскобургготски (Една необикновена съдба, Симеон II, изд. Сиела) предизвика полемика заради опита за хвърляне на светлина върху ключов момент от историята на българската политика, за който се знае твърде малко - отношенията между Царя и Иван Костов и опитът на бившия монарх да получи подкрепата на управляващия тогава Костов за политическото си бъдеще.
Сакскобургготски твърди в книгата си, че на лична среща през 2000 г. (месеци преди парламентарните и президентските избори) подхвърлил на тогавашния министър-председател идеята за "тандем" между СДС и "моето движение" с цел постигане на по-внушителен резултат.
Отговорът на Костов, спомня си Сакскобургготски, бил: "Не, аз имам нужда от още един цял мандат, а след това ще видим".
Царят твърди, че бившият премиер и досега не му простил победата на изборите през 2001 г.
Доста по-различен прочитът на историята обаче предлага политологът Огнян Минчев в своя Facebook профил:
През 2000 г. Симеон Сакскобургготски нямаше никакво движение, което да предложи на когото и да е.
През ноември 2000 г. той осъществи поредица от срещи с журналисти, политици и интелектуалци за да провери обществените настроения към евентуално негово завръщане. Неговите лобисти в парламента събраха подписи на депутати с питане до Конституционния съд дали бившият цар може да се кандидатира за президент.
Тогавашният президент Петър Стоянов разбра каква заплаха за евентуален негов втори мандат се подготвя и също активира своите позиции - включително избраните от президентската квота съдии в КС.
Премиерът Костов подцени случващото се и бе под влияние на целенасочена кампания за омаловажаване амбициите на бившия цар, разгърната от мрежите на бивши и настоящи специални служби, обслужващи укрепващата се пост-комунистическа олигархия.
Президентът Стоянов можеше да упражни влияние за забавяне разглеждането и решението на "царския президентски казус" в КС до периода след предстоящите редовни парламентарни избори през пролетта на 2001 г. Но неговите притеснения, че може да срещне бившия цар като съперник на президентските избори през есента на 2001 г. го подтикнаха да действа бързо в посока решение за невъзможност на Симеон Сакскобургготски да се яви като президентски кандидат поради неприсъствие в страната през последните 5 години.
Този отказ чрез решението на КС през февруари 2001 г. откри перспективата за навлизане на бившия цар в партийната политика и изборното състезание за парламента през юни 2001 г.
До последния момент преди официалното обявяване на НДСВ на 6 април, Симеон и неговите сътрудници държаха Иван Костов в целенасочено неведение какво се готви.
Очевидно и самите специални служби на държавата, на които Иван Костов особено разчиташе, участваха в "ослепяването" и "оглушаването" на премиера и управляващия СДС относно готвещия се да дойде на власт бивш цар.
На 4 април се проведе среща между премиера Костов и Симеон Сакскобургготски, на която последният категорично отрече да има каквито и да е политически партийни амбиции.
Спомням си как висшият ешелон на СДС се радваше на тази новина в кулоарите на срещата с ЕНП, която течеше през тези дни в София.
На 6 април се случи обратното на царските твърдения от 4 април.
Очевидните опити на президента Стоянов и премиера Костов да заобиколят и да се освободят от амбициите на бившия цар (които окуражаваха няколко години по-рано), както и изкусното коварство на изгнаника от Мадрид, подкрепено от вече добре институционализираната олигархия, определиха психологическата и политическата невъзможност за сътрудничество между СДС и новото царско движение.
СДС навлезе в дълъг цикъл на упадък, а след един мандат на изключително противоречиво по резултатите си управление, НДСВ се превърна в пето колело на сговора между Позитано и ДПС.
България стигна дотук, където е днес.
