Стар принцип е, че в историята като наука няма "ако" - там се работи с факти, а не с теории. В разговора ни с д-р Александър Стоянов обаче престъпваме тази максима.
Повод стана темата за цар Симеон Велики - един владетел, при когото България достига своеобразен връх в своята мощ по време на Първото Българско царство.
По думите на д-р Стоянов обаче цар Симеон най-вероятно не е останал оценен толкова високо от поколенията след това.
За ролята на цар Симеон, амбициите му и какво щеше да стане, ако той ги беше изпълнил, можете да гледате тук:
"Петър е име, което остава да живее в народната памет. Впоследствие трима владетели вземат името Петър при коронацията си. Докато името Симеон никой повече не го използва през Средновековието. Когато Асеневци се обръщат към папа Инокентий III, за да заявят претенции за българското наследство, те споменават Петър и Самуил, а не Симеон", коментира историкът.
Причината според него се крие не толкова в постиженията на цар Симеон, колкото в големите му амбиции, които принуждават държавата да се разтегне на ръба на възможностите си.
"Вероятно причината е в свръхагресивната му външна политика, която в един момент надхвърля реалните възможности на държавата. Симеон е човек, който влага огромни усилия за развитието на културата на България, строи крепости и градове, издига църковни и културни паметници, покровителства културата и книжнината. Всичко това е чудесно. Но във външната политика той не успява рационално да прецени възможностите на българската държава", отбелязва д-р Стоянов.
Според него макар цар Симеон да печели важни военни победи, след смъртта му през 927 г. България се връща в границите си от 904 г., просто защото на практика това са реалните възможности на държавата и цар Петър е принуден да ги признае.
И тук идва това "Ако" - какво би станало, ако цар Симеон действително беше успял да постигне амбициите си и да седне на трона в Константинопол?
Идеята на подобни въображаеми сценарии е не просто да фантазираме за могъществото на Българската империя, а да се замислим за реалното влияние на историческите събития и факторите, които наистина са помогнали историята да се случи по определен начин.
В случая водещият Александър Карагеоргиев прави препратка с Шотландия и Англия от времето на династията на Стюартите.
През 1603 г., след смъртта на кралица Елизабет I - последната представителка на династията на Тюдорите - кралят на Шотландия Джеймс VI наследява английския престол като Джеймс I Английски.
Век по-късно двете кралства Англия и Шотландия се превръщат във Великобритания, а по-малко от 10 години по-късно идва краят на "шотландска" династия на Стюартите, които са заменени от Хановерската династия.
Така Шотландия се оказва част от една обща държава с Англия, но без да има шотландски монарх на престола.
И в този ред на мисли, ако цар Симеон беше завладял столицата на Източната Римска империя, щеше ли нещо подобно да се случи и с България?
Според д-р Стоянов най-вероятно не просто нямаше да има Българска държава, но и вероятно нямаше да има и български народ по начина, по който го възприемаме днес.
"Тези 100 години горе-долу от въвеждането на кирилицата и църковно-славянския език, който всъщност е българския език, от Борис и след това Симеон до падането на Първото Българско царство във властта на Византия, са изключително важни. Това е векът, в който се формира българската културно-политически идентичност окончателно на база на собственият език. Обаче, ако Симеон беше изпълнил своята програма, ако беше превзел Константинопол точно около 918 година, т.е. 100 години преди България да падне под ромейска власт и да го няма този период на развитие и на българската култура като самостоятелен феномен, много вероятно е този народ да беше постепенно гръцизиран", коментира историкът.
Според него българският народ успява да оцелее това ромейско владичество, най-вече защото има изградена в продължение на век собствена култура.
"Няма никакво съмнение, че ако Симеон беше обединил двете държави в една, административният език на това обединение щеше да бъде гръцкият. Съробългарският щеше най-вероятно да отпадне и да се маргинализира или да остане някакъв говорим език сред някаква част от населението, но реално гръцкият щеше да се превърне в абсолютно официален език за цялата империя", допълва д-р Стоянов.
Другият важен фактор в случая е колко би продължила Симеоновата династия начело на Източната римска империя. Особено на фона на факта, че превратите са почти ежедневие за двора в Константинопол.
"В Ромейското царство ти нямаш принципно наследяване. Там е единственото, което се казва, че императорът трябва да бъде най-добрият мъж. И съответно нямаш никакви правови норми или обществени и културни, които да гарантират, че следващия император трябва да е син на предишния... Така че като нищо едно поколение по-късно Петър да се окаже жертва на дворцови интриги и анатолийската ромейска аристокрация реши да се отърве от "варварския" василевс. А наследникът му вече да управлява и България, и Римската империя", обяснява още д-р Стоянов.
