Гледах вчера едно summary по телевизията на случващото се напоследък в родината. Стана ми много тъжно, насълзиха ми се очите...
Съжалявам, но аз ще съм от тези, които НЯМА да останат тук. Аз съм от онези, които не вярват, че една оставка ще промени начина на живот в България. Защото манталитетът на 90% от живещите в тая страна си остава.
А малкото Ранобудни студенти и всички останали, които протестират, не са достатъчни да променят този закоравял манталитет. Нека всеки ме съди според неговия си аршин, но аз няма да допусна моето дете да расте в подобна обстановка.
Светът е глобален затова, защото мога да си позволя да отида на другия край и да живея по-пълноценно, по-нормално, по-адекватно. И ще го направя най-вече защото синът ми ще е станал пълнолетен, докато тук нещо се промени. Ако въобще нещо някога се промени...
Жал ми е единствено и само за родителите ми и за всички онези родители, на които децата отдавна са избягали в чужбина. Да, точно така - избягали! Бягаме! Не защото вие, които оставате тук, сте по-тъпи или по-умни, вие просто явно сте по-големи оптимисти. Завиждам ви за което.
Но аз залагам на това да бъда практична и да живея като човек другаде, а не като скот, заложник в собствената си държава на едни чужди морални принципи, които не уважавам. Повтарям - не уважавам! И, моля, без реплики, че така не трябва да се разсъждава.
Без пропаганди, че ако всички като мен всъщност си вдигнат задника и отидат на протеста днес или утре ще станем повече и имаме реално по-голям шанс за промяна. Промяната в акъла на онази сган няма да се случи нито днес, нито утре, а междувременно аз съм на 1-о място майка и нямам намерение да попадам умишлено в мелета, нали...
Животът е твърде кратък, за да си губим времето и да възпитаваме децата си в подобно общество. Защото възпитанието не идва само от семейството, а и от улицата, от приятелите, с които се обграждаш, от образованието.
Имам си принципи и вярвам, че имам и представа как трябва да функционира една добре смазана машина на правителството в дадена държава. Но моята настояща държава не ми покрива критериите, сори, машината отдавна скърца жестоко.
Твърде много хейт за моята емоционална душа. И затова ще съм от емигриралите и хич не ми пука дали някой ще ме обвини за жалък беглец. Аз данък обществено мнение не плащам. А цената, която се иска от мен да платя, за да остана тук, ми е твърде висока. Сега разбирам защо всъщност ми се насълзиха очите снощи- защото още съм тук...
