И два автомобила да останат един ден на земята, единият от тях непременно ще се кара от неделен шофьор.
Този специален и особено опасен участник в движението по пътищата е това, което може да ви развали ваканцията дори тогава, когато изглежда, че всичко е под контрол. Защото неделният шофьор е напълно независим, тотално непредвидим и не подлежи на влияние и промяна. Той е отделна, завършена категория водач на МПС, който трябва да се изучава специално в курсовете по шофиране, а поведението му на пътя трябва да влиза като отделна тема в листовките на изпита.
За да подпомогна този евентуален процес на приемане на неделния шофьор за водач на МПС, категория Н (неделен), прилагам няколко отличителни белези, по които можете да го разпознаете.
Първото и най-важно нещо, което трябва да знаете за неделния шофьор е, че той логично се развихря на четири колела през уикенда.
В останалото време се движи из града с градския транспорт или пеша. Като пешеходец не е чак толкова стриктен, но държи особено много да се спазват правата му. Затова е в състояние да застане нагло на пешеходната пътека, да се втренчи в очите на спрелия шофьор, осигурил му така и така законното предимство, и да го гледа обвинително. Неделният шофьор минава по пешеходна пътека царствено и бавно - това е и неговото ежедневно отмъщение към тези, които предпочитат да се движат из града с коли.
Вторият отличителен белег на неделния шофьор е, че той знае правилника за движение по пътищата до болка.
Може да ви цитира алинеи и членове, способен е с часове да обсъжда казуси за предимство на пътя и е направо половин катаджия, когато става дума за глоби и отнемане на точки.
Неделният шофьор ужасно много обича автомобила си.
Той се грижи за него с усърдието на майка-първескиня - държи го в гараж, припалва го един път в седмицата, че да не му падне акумулаторът, почиства стриктно всяко петънце и ръжда и поддържа интериора и екстериора в перфектно състояние. Там не се яде, за да не паднат трохи, не се пие нищо цветно и сладко, за да няма лекета на тапицерията, и разбира се, в никакъв случай не се пуши. Да пътуваш с неделен шофьор означава и че няма такива лигавщини като „ма да спрем тука, ма да пикаем там, ма да хапнем при тоя и оня"!
Истинският уикенд шофьор се подготвя за каране дълго преди да натисне педала на газта.
Пътуването до морето например е предвидено и структурирано поне месец преди първия ден от ваканцията. Маршрутът е засечен по карта и джи пи ес, както и подобрен в редица разговори с всякакви близки и познати, минавали наскоро по него. В реда на нещата е той да обяви и начален час на тръгване. Само имай късмета да се явиш изпънат до автомобила с няколко минути закъснение, ще станеш свидетел на скоростното му изнервяне, което впоследствие ще ти се вмени като основна вина за нелепото шофиране и постоянните рискови ситуации.
„Владимире, идиотино, виж как ядоса татко си с това твое успиване, та за малко да ни пребие на разклона за Шумен!", крещеше на сина си една неделя вечер пред блока съседката от другия вход.
Точно се бяха върнали от тамошното си село, колата им преливаше от буркани и щайги, а владимировият баща свъсено я оглеждаше от всички страни и крачеше до нея като прериен ездач, който току що е разбрал, че конят му е на умирачка.
Неделният шофьор си има система на редене на куфари и чанти, която не подлежи на обсъждане от пътниците.
В деня преди пътуването той измива автомобила, а седмица по-рано го минава, както си му е редът, на смяна на масло и филтри, проверка на климатика и евентуална смяна на накладките. Нищо че за година навърта всичко на всичко около 1000 километра (отиване и връщане до морето и няколко отскока до вилата), за техническия изпит пред съответните органи той се подготвя като за защита на магистратура.
Ако хич по нищо друго не можете да отличите неделния шофьор от останалите, гледайте дали има шапка. И то не каква да е, а ваканционна - сламено борсалино, тип „панама" или направо сомбреро от най-туристическите.
Веднъж стъпил на пътя, неделният шофьор спазва стриктно всички правила, че и неписаните такива. Ако има ограничение 60 км/ч, той ще забие спирачката в мига, в който забележи знака и ще го подмине с почтените 58 км/ч. Знаците за забранено нещо-си за него са закон, а указателните табели се четат с обсъждане, в което той винаги е прав. STOP-ът за него е смъртна забрана, затова и там няма никакви други решения, освен да се закове със забиване на челата на пътниците в предното стъкло и да стои така дълго на място - за неколкократно оглеждане във всички посоки.
Изпреварване не съществува като опция за неделния шофьор.
Ако все пак по причина на някаква спонтанна вътрешна лудост предприеме подобна маневра, неделният шофьор ще форсира двигателя до дупка, ще се наведе плътно напред с поклащане, все едно сръгва кон в хълбоците, и ще се изнесе мощно вляво почти в несвяст. В този момент всички останали на пътя трябва да се молят в дъното на хоризонта да не се появи кола, защото това ще го панира тутакси и вместо да се изнесе бързо напред и вдясно, той ще удари спирачка и ще се вреже обратно там, откъдето е тръгнал.
Най-любимо от всичко у неделния шофьор обаче за мен си остава начинът му на паркиране.
Дали е успоредно или задно, дали се влиза в гараж или се спира на нанагорнище, няма никакво значение - това е кулминацията в шофьорските умения на неделника зад волана. Тук той трябва пред всички да успокои „животното" и да го прибере в яслата по най-съвършения начин. За целта неделният шофьор (с все сламената си шапка) започва да изчислява точно как да подходи, къде да застане, как и колко дълбоко да извърти волана и с каква сила да даде газ, за да се вмъкне в определеното паркомясто.
Накрая да не забравя още нещо. Въпреки че съм убедена, че лошите шофьори са и жени, и мъже, трябва да кажа, че има само едно нещо, което е по-лошо от неделен шофьор. И това е жена неделен шофьор. Не защото няма умения, а защото до нея винаги седи многознаещ и всичко-разбиращ мъж, който да я тъпче с укори, съвети и правила. И този мъж най-често не е нищо друго, освен обикновен... неделен шофьор.
