Тези дни един голям футболист стана арена на низки политически страсти. Някакви хора се покатериха на гърба на Димитър Бербатов и раздадоха измамна истина. Хиляди хора ги прочетоха в социалните мрежи, поради което щетата стана огромна.
Английски медии потърсиха Бербатов по случай 10-годишнината от трансфера му в Манчестър Юнайтед. Димитър се върна в спомените, направи равносметка на живота си и разказа колко трудно му било като дете да тренира – белил колене на асфалт, редял се на опашки за хляб, накрая имал огромен късмет, че бил трансфериран извън България.
Ранното му детство протича по времето на комунизма и той споменава, че именно в тази епоха е живял. Нищо драматично не казва, политиката въобще не му е акцент. Но някои хора в България не прощават "доброто старо време" да не се величае. Отзвукът на интервюто у нас бе такъв:
"Плачаааааа! Бербатов, и той, милият, страдал по времето на комунизма, разбираме от собствените му думи....Нищо, че когато "комунизЪма падна", той е бил на 9.... Явно от невръстна възраст е закърмен с ценностите на пазарната икономика и либерализма....", написа известен журналист (оня, който нападна и Григор Димитров).
"Спомените" на Митко Бербатов за липсата на хляб през късния комунизъм са от същото тесто като "спомените’ на съгражданина му Роско Плевнелиев за ранната демокрация", скочи и известен евродепутат (оня, който някога бе журналист).
"Бербатов репресиран, оплю България, нападна страната си", охулиха го сайтове и фейсбук-групи.
Реакцията срещу футболиста можеше да бъде подмината, ако ставаше дума единствено за опит разни хора да трупат популярност на негов гръб (умишлено не споменаваме имената им). Но проблемът е по-дълбок. Всъщност става дума за цели три големи проблема.
Преди да ги видим ето какво каза той всъщност пред английските медии: "Нямахме изкуствена трева в училищните дворове, само груб асфалт. А топката отскача високо, трябва да я контролираш някак и това ти става някак като навик…".
И още: "Спомням си като малък ставах в 6 часа сутринта, за да се редим на опашки за хляб. Първо отиваше баща ми, чакаше един час, след това майка ми го сменяше за още един час, после отивах аз, големият син, и стоях още един час и накрая идваше по-малкият ми брат.…. Когато станах по-голям и отидох да тренирам в големия град, в София, нещата също не бяха никак лесни. Делиш стая с четири други момчета, а родителите ти пращат някакви буркани с храна, за да имаш какво да ядеш. Тогава всеки от четирима ни слага бурканите си на масата, събираме се и казваме: "Добре, това е, какво имаме за ядене днес?" И когато ги изядем, се чудим какво ще ядем после. Ако оставаха някакви остатъци от цялата храна, събираш ги на топче, защото така или иначе са мазни, намазваш ги с масло и това е твоето ядене".
Първият проблем е, че Бербатов казва самата истина. А истината винаги трябва да се защити.
Ранният социализъм може да е донесъл добрини в бита на доста хора, но късният бе разруха почти за всички – дефицит в магазините, режим на тока, партийно-роднинска икономика, в която всичко става чрез прословутите "връзки". Тогава е живял роденият през 1981 г. Бербатов, това си спомня.
В какво е излъгал той – че децата играеха на асфалт, студенти и деца в спортни интернати "оглозгваха до стъкло" бурканите от мами и тати, че имаше опашки? Ситуацията бе точно такава в края на 80-те. Бербатов може да бърка конкретните опашки за хляб с времето малко след 1989 г. (Лукановите зими), но те бяха продължение на комунизма, част от неговия крах. А преди 1989 г. се чакаше на опашки за бира например.
Най-голямото щастие за българите бе да влязат в кореком или на черно да продадат маратонки при екскурзия в СССР.
Вторият проблем е извратеното налагане на ценности. Един хули Бербатов, защото се смята за ляв, е българските леви задължително тачат комунизма. Втори, защото се считат за патриоти, а патриотизмът според тях означава никога да не говориш лошо за условията на живот в България, дори да са истина. Трети го раздават консерватори и нападат Бербатов, защото много "либерален" им се струва. И т.н, и т.н. Що за чудо е всичко това?
Не може ли да си патриот, без задължително да обичаш комунизма? Не може ли да си ляв, без задължително да пускаш сълзи и сополи по Тодор Живков?
Не може ли да не харесваш либералите, без да сипеш лъжи и омраза? Извратеното налагане на тези представи води до това, че хиляди младежи, които не са живели през комунизма, започват да имат грешна картина за него. Днес те гледат мачове на Барса, Реал, Ливърпул и т.н., нали? Е, в късния комунизъм нямаше да ги гледат - не само защото имаше един телевизионен канал, но и защото токът идваше по формулата 2:2, 3:1 и т.н. (даже не го знаят какво е).
В интервюто Бербатов въобще не говори за политика, а за възпитание.
И тук стигаме до третият проблем – най-големият. Цялата история с трудностите на своя живот той разказва в контекст на възпитанието – че на децата не бива да им се дава всичко наготово. Че събираните от масата трохи са сплотили и превърнали в колектив момчета от футболното общежитие. Че именно асфалтът го е направил добър футболист, защото е шлифовал техниката си.
"Това се опитвам и да науча дъщерите си. На тях не им се налага да се редят на опашка за хляб или да си правят ядене от остатъци и трохи, но им правя нещата малко трудни понякога, просто защото трябва да е така", казва той. Говори и за трудностите на сърбина Неманя Видич, негов съотборник в Манчестър, който пък е преживял война. И ако думите му въобще следва да са обект на широки коментари, то трябва да бъдат не с оглед на политиката, а със заръките към децата.
Как пък някой не видя, че посланието на Бербатов не се отнася до комунизъм, капитализъм, либерали, консерватори и други тъпизми, а за добродетели? И всъщност отправя прекрасен апел.
Но за някои хора точно тези глупости са по-важни от възпитанието на децата. Тях четем по цял ден в социалните мрежи, а Бербатов, който говори малко, е поредният, попаднал в мрежите им. Да млъкне по-добре, защото всяка нормалност следва да бъде убита!
През оня гаден гнусен гладен соц. в стол №15 в студентския град, редом със студентите, се хранеха и спортистите на Академик . Тия момчета и момичета ги помпаха със специално качество и огромно количество срещу спортните им купони.
Онуфрий, през 80-те години на Запад наистина не е било чак "пей сърце". Георги Марков пише в "Задочните...",че българските миньори получават по-високи заплати и имат повече привилегии от британските!!! Един обикновен цветен телевизор в САЩ например е бил $300-$400,а заплатата на обикновен американец - към $1000. И затова му се е налагало да го купува на изплащане с лихва съответно. Мобифона тогава са имали само богатите и горната прослойка от средната класа. В "Женени с деца" пък Ал Бънди караше стар "Дожд",който веднъж като се развали нямаше пари да плати ремонта му,(нещо дребно). От друга страна автомонтьорът се опитваше да го натовари в сметката. Бог така е сътворил "системата",че човек винаги когато печели нещо,едновременно с това губи нещо друго. И обратно. Ако не беше така,светът отдавна да е загинал. Ние си купихме огромен касетофон Хитачи с отделящи се колони за $320. Но само защото майка ми като сервитьорка крадеше от ресторанта... На Запад това е било почти невъзможно за сервитьорите... Ниските цени през соца не са измислени,а субсидирани. Като хляба например. Бароне, РЯЗКАТА смяна на условията в обществото най-тежко се понася от високо интелигентните хора.
Знанието носи печал. Колкото повече трупаш знание,толкова повече гълташ печал. Това имах предвид под високо интелигентен човек. Специалистът,програмистът не са хора с големи познание. Ама никак.
Какво лошо има, че Бербатов е казал че е израснал в бедна и неуредена страна, много други футболисти са го казвали, не за да обидят страната си а за да покажат че хъсът за успех е много силен когато си беден. И изобщо изказването му е точно затова, че трудностите те правят по-добър, по-корав, стига да имаш куражът да направиш правилният избор и да работиш в тази насока. И повдога действително сериозен проблем днес, че родителите се опитват да осигурят децата си на 100% вместо да ги оставят да се пробват сами, това гради силни и уверени в себе си млади хора, а не гамени които се надуват с материалните придобивки на бащите и майките си.
Ненимир, Бербатов лъже,че е бил беден. Как тогава да му вярват хората,че бедността има и своите предимства? Когато си беден хъсът за успех може да се изроди в патологична амбиция за победа на всяка цена. Може и когато си богат... Тоест,бедността или богатството не е мотив...нещо друго е... Трудностите може да те направят по-силен,но само ако не те пречупят. "Това,което не ме убива,ме прави по-силен." - Ницше.
Бароне, цикълът почти навсякъде е следният - 25-30 години бедност,следвани от 15-20 години добре задоволен живот. После отново. Следователно едната половина от живота на човек преминава в лишения,другата - в охолство. Въпросът е,кое е по-добре - младостта ли да ти премине в бедност или старостта? Гадна дилема. Която всъщност не зависи от човека.
Един преуспял млад човек си е споделил детските спомени и дежурните рубладжии се нахвърляха като обезумели. Даже го изкараха посредствен футболист. Пичове, когато Бербатов играеше в Англия, вестниците всеки ден излизаха със статии за него. Заплатата му беше над 5 милона лири годишно. Постигнете нещо подобно и тогава го коментирайте.
Симчо, забрави Лев Яшин да те ...у замаяния кофражист!
Бербатов е безспорен талант като футболист. Освен това, е с нива над Стоичков по природна интелигентност. Но, когато беше в чужбина, в повечето случаи бе на резервната скамейка. Не, че не играеше, но в разцвета на силите си, той в повечето време беше на резарвната скамейка. Тогава ми хрумна, че западняците много добре са ни хванали цаката, та да не им объркваме сметките, както през 1994 г. С една дума - на Бербо се плащаше добре, за .... да не играе. Т.е., за да не трупа опит и да не се учи. Тогава фаворит беше едно полуживотно, получовек, един абсолютен дивак и варварин - Рууни. Малко ме учудва това, което е казал в интервюто, ако наистина това е казал. Аз съм отрасъл на село и то през 60-те и началото на 70 те, и хлябът никога не е бил проблем. Да, наистина се струпваха баби и стринки /и аз с баба ми/, за да чакаме пред фурната да пуснат хляба. Като отвореха, наставаше суматоха и естествено редът /кой след кого - се губеше/, но вървеше бързо, защото освен хляб, на фурната друго не се продаваше. Да сме чакали най-много 15-20 минути. Ние с баба ми взимахме 3 или 4 хляба за следващите 2-3 дни и си тръгвахме. Докато стигнем до нас, 1/4 от единия хляб в торбата вече го нямаше, защото аз постоянно си чупех и си хапвах. Беше толкова вкусен! Истински! Не като сега - тотален боклук, фрашкан с въздух, набухватели и пр.гадости, правен от частници. Но, така е. Сега има десетки видове хляб, кой от кой по-безвкусен, да не кажа вреден и некачествен. Естествено, не може да се очаква друго, след като този продукт се произвежда 100% от частници. Та, малко нещо не ми се вярва Бербо в интерната да е стигал до там, че да свиват трохи на топки, само за да се наядат. Аз също съм свивал трохи на топки, но от любопитство какво ще се получи, а не защото съм бил гладен. А това, да чакат 4 часа за хляб /на мен и моето семейство не ни се е случвало/, вероятно е било по време на Лукановите изпълнения, които продължиха 2-3 седмици. Ако си спомняте, преди 2 години, пак по подобен въпрос Диър Иван писа, че това беше изкуствено създаден дефицит. Защото не може за 1 нощ да се произведат десетки видове стоки и на следващата сутрин да са по рафтовете на магазините. Би било жалко, ако Бербо е използван с пропагандни цели, но това не е толкова важно. Важното е, че вероятно нещо сериозно застрашава сегашния режим, за да се прибягва до подобни похвати.
Комунетата не удрят само тези хора. Удрят всички, които имат нешо, което може да е средство за производство. А по тношение на земята, ние сме единствените, по-различни от другите соц.държави с кооперирането на земята в ТКЗС и установяването върху нея не на държавна, а на кооперативна собственост. В резултат - за 45 години държавата натрупа активи, разви производства и технологии, обезпечени със съответното образование, за каквито на запад трябваха 4-5 века. Но, имаше един съществен проблем. В България никога не е имало пролетариат, какъвто е имало в Германия, Англия, Франция, Чехия, Швеция и др. Причината е, че до 1944 г. страната ни е слабо развита, с преобладаващо селско население и тук-там някоя работилничка или фабрика за шаяци, гайтани и впрегатни пособия. За това и марксистката икономическа теория и комунистическата идеология не можаха да бъдат проумяни масово. Една малка част от населението беше наясно с тези неща, но за жалост, до 1944 г. бяха избити. Повече бе приет комунизма, но само доколкото се припокриваше с някои християнски ценности - като това да не ламтиш за пари, да работиш за благото на всички, а не за себе си, да не се самоизтъкваш и пр. У нас пролетариатът практически бе създаден по времето на соца, когато пролетариатът /поне на теория/ беше на власт. При това този процес не беше естествен, а изкуствено създаден - кажи-речи - насила. Именно по тази причина българите така и не можаха да оценят това, което са създали и имат. И за това с лека ръка позволиха да бъде ограбено от единици, които и до днес твърдят, че всичко това било "тяхно" спечелено с "труд", "умения" и "способности". За това и несъзнателно върнаха времето назад, за да изживеят и осъзнаят какво значи това пролетариат. За това жените им работят бременни до 7-я или 8-я месец, само за да не загубят работата си. А не като по времето на "комунистическите зверства", още при регистриране на бременността излизаха в майчинство, получаваха си заплатите, ходеха си /безплатно/ на прегледи, а работното им място се пазеше. Сега влачат коремите си по офиси и цехове. Същото важи и за пишман-капиталистите ни. Тепърва ще има да осъзнават какво означава да си частник и каква отговорност е това. За сега още се крепят единствено благодарение на мафиотското /фашистко/ срастване на капитала с държавата. Но, светът се развива и нещата се променят. А ние пак сме извън времето. За ужас на Левски.
Не бе, Симчо, не бе, Не виждаш ли, че ВиК-то пак е пиян. Кажи му, да се държи естествено.
Акбаре, те бързо забравиха като псуваха на майка Бербатов като игра Ал-Сесека срещу Байер Леверкузен. И как Стоичков обиждаше България, а милите се правеха на глухи. А що така симчо държавата, дето уж давала помощи, не си търси 8-те милиона за емблемата, използвана неправомерно от ТиретУ и Числото ? Шо стана, засада нямаше ли ?