22 градуса, приятно топло, птички чуруликат, люляци цъфтят, слънцето грее, а всичко наоколо е зелено. Яркозелено и свежо, по начина, по който изглежда природата в разцвета на пролетта през май.
Само че е 11 часа преди обяд на 15 април в София и няколко часа по-късно цялата свежест изчезва, защото термометърът гони 30 градуса.
От приятно става зловещо. Не защото 30 градуса е някаква непосредствена заплаха за живота и здравето, нито пък защото е поредното нагледно доказателство, че климатичните промени са факт и вероятно оттук нататък ще става по-лошо.
А защото самият ти организъм усеща, че това е ненормално време за този период от годината.
Всяка клетка от тялото крещи, че нещо не е наред, сетивата и мозъкът, свикнали с определен климат и последователност на времето, се съпротивляват.
Оттам идва и подсъзнателното усещане за нещо извън нормата. А нещата извън нормата са плашещи, защото са непредвидими.
Можем ли обаче да направим нещо, освен да се тюхкаме и плашим? Зависи ли наистина нещо от всеки от нас?
В случая с времето допълнителният проблем е какофонията около климатичните изменения - от пълното им отричане (или поне на човешкия принос към обичайния процес на периодично охлаждане и затопляне на планетата) до пълна истерия, която вменява безумни лични вини и води до ирационални решения.
Човек не знае на кого да вярва и това поражда още несигурност.
С температура като днешната си склонен да се довериш на тези, които твърдят, че всеки нов месец бележи температурен рекорд и Земята става все по-топла. След два дни ще захладнее рязко и неприятно и вече няма да си толкова сигурен.
Зиме си спомняш с умиление заминалите си с детството преспи сняг в града и аха да повярваш, че промяна има, но после месеци наред четеш за брутални зимни условия от САЩ до Китай.
Тъкмо повярваш в новините за безпрецедентни суши или наводнения и после виждаш цените на зехтина и шоколада и те обхващат съмнения по адрес на търговците.
Изобщо не помагат и призивите тип "дайте да дадем", за да ограничим човешкото влияние върху климата.
От съвестния гражданин на планетата се очаква да шофира електрически автомобил и то колкото може по-рядко, да не се качва на самолет или кораб, да не яде месо, нито пък нещо, произведено на повече от 100 км околовръст, да не докосва найлонова торбичка, да не ползва климатик, шампоан и бърза мода.
Най-добре ще и да не се възпроизвежда и действително има хора, които съзнателно решават да нямат деца, за да минимализират въглеродния си отпечатък. Превръщат се в климатични отшелници.
А после се оказва, че личните жертви могат да послужат единствено за лично успокоение, защото големите замърсители са други и дали ще обядваш пържола, или отгледани на балкона ти домати, не променя хода на климата.
Все пак 80% от емисиите са резултат от дейността на 57 мегакомпании - частни и държавни, заети с добив на изкопаеми горива и цимент, сочат скорошни анализи на тинк танк групата InfluenceMap. За капак производството и емисиите им растат в последните години.
Пък ти ако можеш, не се чувствай като глупак, продължавай да пестиш енергия от климатик на 30 градуса и вярвай, че нещо зависи от теб.
Всъщност наистина зависи.
Очевидно генералното решение е другаде и личните ни избори имат ограничено влияние върху климата на планетата. Доста вероятно е ненормалното време да става още по-откачено, от каквото и да се лишаваме. Индивидуалните промени обаче ни помагат по съвсем различен начин и не е нужно да се мотивираме с отвлечени и непостижими цели.
Можем да избягваме пластмасата не за да не е толкова горещо следващия април, а защото и без това сме заринати с боклуци.
Можем да се придвижваме с колело, за да се движим повече, а не за да пестим емисии. Да не горим дизел и боклуци, за да не дишаме отровен въздух.
Можем да не прекаляваме с месото и с каквото и да било друго, защото така е по-здравословно.
Трябва да вярваме на собственото си тяло, инстинкти и здрав разум, а не на крайности в която и да било посока. Това е добре и за нас, и за планетата.
