В ранните зори на тази неделя за пореден път ни очаква смяна на времето - връщаме стрелките с един час назад.
Иронично, но за пореден път това съвпада с провеждането на избори у нас, както вече няколко пъти се случва през последните години. Дано мракът, който пада с час по-рано над деня, не е някаква сардонична поличба.
Любопитно е, че смяната на времето води до полемика, която е кажи-речи толкова активна, колкото и тази, свързана с избори, протести, инфлация, международни конфликти и тем подобни истински съществени и решаващи въпроси и проблеми. И то далеч не само у нас.
Не толкова отдавна, през 2018 г. Европейската комисия проведе обществена онлайн консултация относно сезонната смяна на времето.
В нея участваха около 4,6 милиона души от цяла Европа. Близо 84% от тях подкрепиха предложението за прекратяване на практиката часовниците да се местят два пъти годишно. През март 2019 г. Европейският парламент също гласува за премахването ѝ, като предложи промяната да влезе в сила през 2021 г.
Идеята беше всяка държава членка да избере дали да остане постоянно на лятно или на стандартно време. Само че междувременно започна пандемията от Covid-19 и за броени часове ни подсети, че е възможно да имаме и истински належащи проблеми за решаване.
Впоследствие, когато обстановката се уталожи, предложението така и не беше окончателно прието, тъй като държавите членки не постигнаха необходимото съгласие в Съвета на ЕС. Най-малкото защото нямаше как да се вземе единно решение дали за постоянно да остане астрономическото зимно часово време или пък лятното, с хубавите дълги дни.
От гледна точка на икономика, транспорт и туризъм пък биха били създадени излишни затруднения, ако всяка страна-членка решава самостоятелно - нещо като идеята на Георги Господинов от "Времеубежище" за референдум за минало.
Така, въпреки силната обществена подкрепа и вота на Европейския парламент, сезонната смяна на времето продължава да се прилага в Европейския съюз.
Всичко си продължи постарому и ние постарому също продължихме да мърморим срещу омразната промяна и срещу хората, които не мислят точно като нас за нея.
Сякаш си нямаме други причини да се сърдим едни на други и да се караме в социалните мрежи, включително например по повод споменатата по-горе книга на Господинов и нейните литературни, естетически и политически качества.
Противниците на смяната на времето се оплакват от смяната на времето най-вече защото тя нарушава обичайния им режим на сън и ежедневните им навици. Нищо че човек преминава през същото преживяване дори ако отиде на почивка в съседна държава, която попада в друга часова зона.
Привържениците като мен сме привикнали с концепцията за максимално целесъобразно използване на слънчевата светлина през различни периоди от годината. Никой не иска да прекарва в тъмнина ежедневието си. Това е и идеята, с която през XX век изобщо е започнало извършването на тази смяна в страните, които я прилагат. А те са общо около 70.
Към момента смяната работи, като причинява дребни неудобства, към които човек бързо се адаптира.
И има един принцип: ако нещо работи, не го пипай! (Обратното е като българската пословица "Седи, седи, пък на магарето "чуш" вика.)
Ако пък не работи, досега да бяхме решили този въпрос. Но как да го решим, когато той няма еднозначно решение. Премахването на смяната на времето няма как да се случи по начин, който да угоди на всички. Не само на държавно и междудържавно ниво, а на човешко и междучовешко.
Аз например съм един от хората, които наричат "нощни птици". Любимата ми част от денонощието е тази, в която работата е свършила, всички са млъкнали, никой не иска нищо от мен и мога спокойно да се отдам на творчество, размисъл или забавление.
За човек като мен мисълта за зимно часово време през цялата година е абсурдна. Тя е кражба от любимите ми моменти, кражба от лятото ми. Мислех го, дори когато работата ми сутрин започваше в шест и прекарвах в мрак първите часове от деня си.
Само че моите аргументи са субективни. Те няма как да бъдат валидни за всички хора.
Някои от тях работят на смени. Някои си лягат в 21:00 часа вечер и стават сутрин в пет. За мен това си е техен проблем, който не ме засяга. За тях моето е мой проблем, който не засяга тях.
Прилаганият в момента подход се опитва по максимално добър начин да балансира между нуждите на различните хора и да постигне среда, която поне донякъде устройва всички. Обратното би било неоправдано приоритизиране на едни хора пред други. От него винаги ще има недоволни и сърдити. Каква изненада.
Смяната на времето ни пречи само дотолкова, че да ни даде още един шанс да поспорим, но като никога по относително безболезнена тема.
Подозирам, че и занапред ще продължим два пъти годишно да се развличаме за кратко с тази тема за сметка на истинските си проблеми. Понякога инвестирането на мисъл, емоция и енергия в маловажни неща ни помага по-лесно да преживяваме важните.
И все пак се надявам разделението ни да не е стигнало дотам, че смяната на времето да се превърне в поредна причина да се мразим. Или поне по изборните ни резултати да не личи.
