Какво се изисква, за да станеш известен в България? Като огледаме т.нар. VIP -ове у нас - не много. Може да си всякакъв – например на 20, работещ във фолк клуб и с регистрации в МВР за кражба и наркотици* – не пречи. Да си талантлив не е необходимо, даже по-скоро ще е проблемно.
Важното е да имаш смартфон в ръката и да си поне малко нагъл... или смел и "провокативен" – зависи кого питате.
Като Огнян "И почвам да бегам, бате" Димитров, който със своя клип за по-малко от седмица се превърна в интернет сензация. Със своето заяждане с полицаите той взе, че влезе и в новините, а меме-машината започна да бълва какви ли не колажи с репликата от финала на клипа.
Баш "вайръл" е - чудесна чуждица, идваща от "вирус", която много добре описва как такива неща се настаняват удобно в гладното за забавление потребителско съзнание.
Дайте да си говорим с числа. Видеото има общо над 1 милион и 600 хиляди преглеждания само от двата профила (единият от които на Огнян), които го качиха първи на 5 декември, вечерта. Вероятно цифрата е много по-голяма с оглед на това в колко ли още Facebook профили и страници е бил постнат клипът в търсене на ангажираност, лайкове и коментари.
Има и още числа: 16 хиляди споделяния и 17 хиляди "реакции" общо под двете видеа като там греят най-вече смеещи се емоджита, палци на син фон, че и сърчица. Като цяло реагиралите на видеото са доволни от видяното.
Коментарите и те такива, подкрепящи. От "евала", "gowem si" до мъдрото цитиране на The Dark Knight - "Не е героя, когото сме искали, но е героя, от когото се нуждаем", което обобщава цялата (тъжна) ситуация.
Забавно ли е видеото? Да, но зависи кое точно те забавлява. Дали това, че "главният герой" накрая си намира майстора като в телевизионен скеч или това, че си позволява да обижда полицаи и дори се хвали с това. Какви са полицаите в случая няма значение – хапливата забележка за бакшишите не е лично към тях, а към всеки в униформа.
И тук е проблемът - когато забавлението премине във възхищение от страна на гледащия.
Защо? Да не би защото всички тези хора, които аплодират действията от клипа, някога са имали пререкания с полицията, била тя криминална, охранителна или пътна? Защото Огнян има "смелостта" да направи това, което много от тях искат да сторят, но не им стиска? Или защото от малки им се е втълпявало, че полицаите са лоши, алчни и не вършат никаква работа?
Това, за съжаление, е доста често срещана нагласа ("Пиши A.C.A.B. и да си ходим!"), до момента, в който човек не изпадне в ситуацията да се нуждае от същите тези полицаи. Тогава те се превръщат в колони на надеждата, че ще бъдем предпазени или че този, който ни е навредил, ще си понесе последствията.
Дотогава полицай ли е - все е лош и алчен, а който се е изгаврил с него, не е сбъркал. Поне такъв е духът от много от коментарите под видеото. Отражение на нация, която не вярва на полицията, а я презира.
Ето го и Огнян. Минава, снима полицаите (и тях Конституция ги лови, и те имат право да откажат да бъдат снимани), нагло им пожелава "да изкарат яко бакшиши" и си тръгва с маршова стъпка, за да покаже на приятелите си записа от геройската постъпка. Те, надушили "вайръл" потенциала, да вземат да го посъветват да качи клипчето онлайн, за да му се възхищават и други за това, че няма страх от полицията. А покрай това и срам.
Абсурдът в цялата ситуация е, че самият Огнян по-късно каза, че е очаквал повече негативни коментари, заради това, че "си прави шега с полицията".
Дори при него – шегаджията, "бунтарят" - първоначалното очакване е, че действията му няма да получат обществено одобрение, а ще бъдат заклеймени. И както личи от споменатите вече реакции и коментари, той, изглежда, греши.
Нещо повече – неговият онлайн успех води дори до репортаж в централната емисия новини на една от големите телевизии. Нали все пак стореното е "провокативно", а може и самото интервю да се шерва, което е добре дошло. В репортажа - само факти. Коментар липсва, както е редно в новинарска емисия.
Но така за зрителите в крайна сметка остава неприятното усещане, че част от "важното за деня" е публичната проява на неуважение към полицията в България. И това сякаш е "готино", защото няма кой да се появи на този екран и да каже "не, не е".
Но всяко чудо за 3 дни (най-много месец). Така и с "геройствата" на Огнян. Междувременно, благодарение на него и на тези, които се забавляват със стореното, някакви хора ще изкарат пари от цялата работа – вече се появиха чаши с лафа "и почвам да бегам, бате", ще ги последват тениски и пр. По-тъжното е, че ще има кой да ги купува.
После всичко ще бъде забравено, освен ако някой не вземе да покани Огнян във VIP Brother. Там ситото и без това през последните години не е кой знае какво. А и не е ли той "вери импортънт пърсън"? Не се ли говори за него? Не "провокира" ли? Не е ли "героят, от когото се нуждаем"?
Дано не е. Но популярността на стореното от него демонстрират почитта към един доста разпространен феномен от нас – да се бяга. Я от полицията, я от отговорност за собствените действия, я от срама.
* Информация от МВР, цитирана в репортаж на bTV по темата от 08.12.18 г.
