Кой?

Знаете ли какво е станало през есента на 1885 г. в родината ни? Княжество България и Източна Румелия стават едно.

23 окръга, 84 околии, 70 града и 4684 села - общо 96 345 кв. км.

Великите сили признават тая несъгласувана с тях дързост едва през пролетта на следващата година с Топханенския акт, подписан през април 1886 г. След като Сърбия, подсторена от Русия и подкрепена от Австро-Унгария, напада България, след като Русия изтегля всичките си висши офицери от армията ни - тъй като всячески се стреми да попречи на Съединението, след като руският представител отказва в Пловдив на Иван Ст. Гешов, който прави консултации с него, ако ни подкрепят, самите руси да обявят Съединението. Но Русия категорично отказва.

И следва какво? Че войските ни, ръководени от млади капитани, разбиват сърбите при Сливница и Драгоман и превземат Пирот. Така, с оръжие в ръка, си издействаме Съединението. Сами, неподкрепени. Всъщност този национален празник е истински национален празник ... За да е празник - и всъщност за да стане Съединението, голяма роля изиграва един друг българин - двигател и идеолог на дръзкия бунт, Захари Стоянов.

Да го почетем с откъс от неговата известна статия: Кой?

"...Кой въстана срещу нашето свещено дело - съединението на Южна със Северна България? Кой караше турците да навля­зат в България и да пуснат малко кръвчица на братушките?

Кой отчисли българския княз от редовете на армията си, за да го опозори и омаскари, когато той се намираше на границата сре­щу неприятеля? Кой си дръпна от нашата войска офицерите, които хрантутехме като просяци с единствена адска цел да ни съсипе войската, когато тя се намираше в път за бойното поле?

Кой насъска сърбите да ни нападнат откъм гърба, когато ние бяхме въз друга страна? Кой настояваше най-много да се пратят турските комисари в Южна България? Ами я кажете, кой ни открадна княза от Софийския палат в това време, когато на него­вата глава не бяха изсъхнали още лавровите венци от Слив­ница?

Кой даваше честно и благородно слово, че ако си отиде тоя княз, то и съединението ще бъде пълно, и правата на Бълга­рия ще да си останат непокътнати, и конституцията ще си бъде всила, с една реч, България ще да цъфти и вирее? Така ли излезе?

Кой изпрати подир няколко дена подлия Генерал Каулбарс да развращава, подкупва, лъже, бунтува и беснее? Кой поду­чи пичовите и вагабонтите да вдигат бунтове в Бургас, Сливен, Силистра и Русе, да леят кръв и въвеждат анархия, щото по тоя начин да се отвори път за чужда окупация?

Кой унизи и се поди­гра с България като й препоръчваше за княз един развратен черкезин - Мингрели? Кой прибра под свое крило всичките чапкъни в България, а законните власти, в това число и В. Н. Събра­ние, за незаконни с единствена цел, да се продължи още в Бълга­рия безредицата, да се отчая и омаломощи българският народ и да каже: "Дойдете и ни спасете" - Русия, нашата фатална освободителка, покровителка, славянската, братската, христи­янската и великата Русия, с която сме една вяра и една кръв!

Да бъде проклета оная минута, когато е стъпил руски крак в нашата земя, когато се е произнесла за първи път думата освободителка и покровителка! Лошо нещо било московлука... То не прилича ни на даалии, ни на кърджалии, ни на фанариоти!...

Цял свят, хора, които не ни бяха ни в клин, ни в ръкав, припознаха нашата висока култура и благородните ни борби, само московците стоят настрана и викат: "Стрижено е !" - Необяснимо.

Царуванието на нагайката, монголското иго, татарщината и крепостното право може би да са едни от най-силните фактори, които са направили от руските държавни мъже зверове и идиоти. От друга страна пък, твърде е обяснимо тяхното подло поведение, защото хората искат да ни направят московци, прочее, правят ни всичките злини и пакости, които може да измисли развратният човек.

Малко ли други държави има, които също така се стремят да владеят над чужди земи и народи. Между това, ние не виждаме тая подлост в техните стремления, тия адски и гнусни средства, каквито руската дипломация употребява над България.

И подир всички тия върволици жестокости и злини, които ни една държава не е направила над България, възможно ли ще да бъде да се намерят помежду ни такива идиоти и изменници даже, които да клеветят, че Русия е наша освободителка, покровителка и доброжелателка!..."

Къде остана единението, обединило малкото народ, скромният следосвобожденски елит и младите офицери в едно, дързостта им, вдигнала ги срещу "освободителката"?

Честит празник!