Преди няколко дни парламентарната комисия по образованието и науката набързо гласува една нова алинея към законопроекта за предучилищното и училищното образование, която с лека ръка успя да опорочи добрата идея държавната субсидия да следва децата, независимо дали те учат в държавни градини и училища или в частни.
Според този текст (добавен като ал. 4 в чл. 10 на законопроекта и непубликуван никъде към момента), частните училища ще бъдат задължени да обучават 20% от учениците си безплатно, ако решат да се възползват от държавната субсидия.
Макар и да не може никъде да се намери точният текст на спорната алинея, по коментари в медиите, включително и от членове на парламентарната комисия, се разбира, че училищата ще решават сами кои точно ученици да попадат в тази квота. Според депутата Борислав Великов (заместник-председател на комисията) замисълът е тези 20% да бъдат за даровити деца или пък деца със специални образователни потребности.
Проблемите с този текст са няколко.
Първият е вменяването на допълнителни задължения на частните училища и поставянето на достъпа им до държавно субсидиране „под условие". Т.е. в случая имаме едно открито дискриминационно третиране на частните градини и училища спрямо държавните, тъй като в държавните субсидията не се обвързва с никакви условия, а зависи единствено от броя ученици, които се обучават в тях.
По-сериозният проблем, обаче, произтича от мъглата около начина, по който ще се определя кои точно деца да попадат в безплатната квота. Не е трудно човек да си представи как там се озовават децата на видни политици и общественици след нечие обаждане на директора.
Има доста възможни обяснения защо тази безплатна опция за частните градини и училища е добавена към законопроекта. Реално тя представлява едно негласно признание, че обучението в частни градини и училища започва да измества по качество това в държавните. Разбира се, има и изключения - частни училища със слаби резултати и държавни училища с много високи резултати.
Не е изненада, че първата реакция на частните училища към добавения текст беше негативна, т.е. ако този текст се запази, те надали изобщо ще се възползват от държавната субсидия. В противен случай биха дали възможност за директно вмешателство в дейността си или пък изнудване. Да не говорим, че прокарването на това първо „условие", прикачено към държавната субсидия, е много вероятно да бъде последвано от други, с което постепенно да се обезсмисли бизнес моделът на частните училища, а именно - да предлагат алтернатива на държавното образование.
Сметката не излиза с никакъв брой ученици
в паралелка при средна такса в частно училище от 4000 евро, т.е. ако трябва да задели 20% безплатна квота, винаги ще трябва да се поеме загуба от училището или да се увеличат таксите на другите, платените ученици. Тази мярка финансово не би ощетила единствено частни училища с доста по-ниски от средните такси. Предвид това, че таксите в частните училища следват стабилен възходящ тренд последните години, а новите законови текстове трябва да влязат в сила от 2018 г., то тези училища ще са все по-малко.
Тук е мястото да се отбележи, че част от частните училища прецеждат кандидатите за предучилищна или за 1-ви клас през много тясно сито с изпит за училищна готовност, като се класират само най-добре представилите се (най-даровитите?). Т.е. така или иначе в най-популярните частни училища има сериозен подбор и се класират най-добре подготвените деца. Тогава как едно частно училище би се възползвало (репутационно и финансово) от възможността да обучава 1/5 от тези „даровити"деца без такса?
Недомислиците около новия текст, както се вижда, са много, като може би най-сериозният проблем с държавната субсидия „под условие" е отворената врата за вмешателство в частните образователни институции, натиск и изнудване за обучение на „наши деца" безплатно.
*Текстът е публикуван на страницата на Института за пазарна икономика.
