България влезе в Шенген, а аз не мога да си изляза от входа.
Случва се адски често в ония сутрини, противоположните на светлосиньо и по детски чисто, когато тъкмо съм се изсулила сънена от асансьора на партера и пред мен чудодейно се материализира отнякъде домоуправителят.
Метър и деветдесет, мустакат, строг, но справедлив. И се започва един от ония диалози, които водим през месец и които са лаконични и изпразнени от особено съдържание.
И обикновено се въртят около:
Таксите за входа
На този свят сигурно има футуристични входове, смело прекрачили в XXI век, в които таксите могат да се превеждат и по банков път. На едно събрание на нашия вход обаче възрастна съседка обяви, че ако имаме банкова сметка, всеки ще може да, цитирам, бърка в нея и да краде.
Така мечтите ми за безкешово разплащане на местна почва бяха посечени.
Затова когато се засека с другаря домоуправител, пардон, господин домоуправителя, се започва протяжен разпит дали съм издължила на касиера със свръхкръглата сума от 6 лева. Понякога се изкушавам да отговоря, че съм връчила 100 лева и да не ме търсят в следващата година и една трета.
Пък той да си смята кривите дроби, дето се получават, когато разделиш 100 на 6.
Кой шуми вечер
Живеем в малка крепост на осем етажа, като на всеки етаж има по шест апартамента. Новото строителство конкурира замъка на Дисниленд, ама без триметровите мишки за атракция.
Комшиите ни са кротки, но понякога се случва в петък и събота да долита музика. Или пък някоя дама да реши да обяснява на висок глас и фалцет на мъжа си, че не е прав и млякото не се слага в хладилника по този начин.
Това са си нещата от живота, когато делиш етажната собственост с други хора в добро и лошо, в радост и тъга. Въпреки че не се е стигало до ексцесии, домоуправителят силно държи да се информира знам ли кой е пуснал Limp Bizkit миналия петък и е решил да се прави на Фред Дърст в 10 вечерта.
А аз го гледам блажно, закъснявам за работа и се чудя дали да призная, че бях беквокал на същия купон...
Запознати ли сме с графика за снега тази година
Графикът за снега много напомня едновремешната програма за учебните часове в училище - лист А4, разграфен и изписан ръкописно с два цвята химикал, син и червен.
Всяка година графикът се озовава във входа и от живущите се изисква да му се поклонят три пъти, след което да го наизустят. Ако домоуправителят сгащи някой съсед, започва изпитване пред дъската, пардон, листа.
От няколко зими упражнението е особено досадно и излишно, защото докато завали сняг, докато слезем до мазето за лопатите, докато се качим обратно, и всичко се е стопило. Но пък домоуправителят е на принципа, че има ли график, той трябва да се знае. И спазва.
Ако завали по-сериозен сняг, ще проверим на практика доколко е полезно цялото упражнение по изготвяне на график. Най-много пак да закъснея за работа.
Защото никой не е изчистил пред входа и дори не мога да изляза оттам заради преспите.
