Кои професии са най-търсени в България към момента?

И защо сега не се търсят толкова висшисти, колкото хора с професионални умения Снимка: iStock
И защо сега не се търсят толкова висшисти, колкото хора с професионални умения
Чуй статията
Аудио от изкуствен интелект

Шофьори, продавачи, машинни оператори, монтажници и работници в промишлеността са сред най-търсените кадри в България през октомври 2026 г.

Това показват данните на Агенцията по заетостта, според които работодателите са заявили 9213 свободни работни места на първичния пазар на труда през месеца.

Най-много позиции са обявени в преработващата промишленост, държавното управление, образованието, търговията и ремонта на автомобили. Търсене на служители има още в хотелиерството и ресторантьорството, транспорта, складирането и пощите, здравеопазването и социалните дейности.

Сред най-търсените професии са водачите на моторни превозни средства, продавачите, операторите на стационарни машини и съоръжения, както и работниците в добивната и преработващата промишленост. Работодателите изпитват нужда и от металурзи, машиностроители, монтажници, строителни работници и занаятчии.

Списъкът на Агенцията по заетостта включва още персонал, полагащ грижи за хора, работници по събиране на отпадъци, чистачи и помощници, служители в сферата на персоналните услуги, стопански и административни специалисти и преподаватели.

Твоето бъдеще лого

Общата платформа на Webcafe.bg и Money.bg за кариерни съвети, която свързва талантите с бизнеса.

Повече от 13 000 безработни са започнали работа

През октомври 13 085 безработни са започнали работа с посредничеството на бюрата по труда. Съдействие за професионалната си реализация са получили и 704 заети, учащи и пенсионери.

Над 6800 икономически неактивни лица са предприели стъпки към включване на пазара на труда. За достигането до хората извън заетостта и регистрираната безработица Агенцията по заетостта работи и чрез ромски медиатори.

По програми и мерки за субсидирана заетост работа са започнали 1847 души от уязвими групи. Сред тях са хора с увреждания, младежи без професионален опит, лица над 55-годишна възраст и продължително безработни.

От тях 548 са включени в проекти по Програма "Развитие на човешките ресурси" 2021-2027 г., съфинансирана от Европейския социален фонд плюс.

Към края на октомври регистрираната безработица е 5,60%, а броят на хората без работа, записани в бюрата по труда, достига 158 751 души.

Недостигът на квалифицирани кадри остава проблем за бизнеса

Данните на Агенцията по заетостта очертават търсенето на работници и специалисти в различни сектори, но не показват цялата картина на пазара на труда.

Допълнителните анализи на Националния статистически институт, работодателските организации и кариерните платформи сочат, че зад свободните позиции стоят и по-дълбоки структурни проблеми.

Един от тях е свиването на работната сила. Според публикуваните през ноември данни на НСИ броят на заетите на възраст 15 и повече години е намалял с близо 30 000 души на годишна база. Това означава, че компаниите се конкурират за все по-малък брой активни кандидати.

Паралелно с това според Наблюдението на работната сила на НСИ безработицата остава сравнително ниска - около 3,2-3,5%, или приблизително 95 100 души. Този показател се различава от регистрираната безработица на Агенцията по заетостта, но причината за това е фактът, че двете институции използват различни методологии.

Образователното равнище също има значение за възможностите за реализация. Коефициентът на безработица при хората с висше образование е едва 1,3%, докато при тези с основно или по-ниско образование достига 11,2%. Това показва сериозно разминаване между квалификацията на част от търсещите работа и уменията, от които работодателите имат нужда.

Недостигът на работна сила продължава да бъде сред основните пречки пред дейността на компаниите в промишлеността и строителството, показват и бизнес анкетите на НСИ.

Къде работодателите имат най-сериозен пробелм с намирането на кадри?

Проучванията на Българската търговско-промишлена палата (БТПП) също очертават силно търсене на практически подготвени кадри, особено сред хората със средно професионално образование.

Сред професиите, за които компаниите най-трудно намират служители, са електротехници, заварчици, стругари, хладилни техници, автомеханици, ВиК специалисти, готвачи и шивачи.

Тези позиции показват, че недостигът на кадри не е толкова ключов при висококвалифицираните офис и технологични професии, колкото при сектори, където се изискват конкретни технически умения и практически опит. Така най-засегнати са сектори в производството, строителството, транспорта и услугите.

В същото време резултатите от Европейското икономическо проучване на Eurochambres, представени от БТПП в средата на ноември тази година, показват известно охлаждане на плановете за наемане.

Над 61% от анкетираните български компании очакват да запазят настоящия брой на служителите си, вместо да разкриват нови работни места.

Делът на фирмите, които посочват недостига на кадри като основен проблем, също намалява - от 63,4% през 2025 г. до 55,8% през 2026 г. Това обаче не означава, че проблемът е решен. По-скоро компаниите продължават да изпитват затруднения с намирането на подходящи служители, но стават по-предпазливи при разширяването на екипите си заради растящите разходи за труд и очакваното увеличение на осигурителната тежест.

Как се променя търсенето на работа в частния сектор?

Данните на кариерните платформи показват, че през октомври има спад в общия брой обяви за работа. Според JobTiger предложенията са намалели с 12,3% спрямо септември и достигат 32 680. На годишна база спадът е 15,2% спрямо октомври 2025 г.

Част от това свиване е свързано със сезонността - най-осезаемо в хотелиерството и ресторантьорството след края на летния туристически сезон. Намаляват и обявите в сектора на човешките ресурси.

Търговията и продажбите обаче продължават да заемат значителен дял от пазара на труда.

Според данните на JobTiger секторът формира около 26% от всички обяви за работа в страната.

В технологичния сектор също има промяна. Масовото наемане на начинаещи IT специалисти се забавя, но продължава търсенето на по-опитни кадри в области като изкуствения интелект и автоматизацията, киберсигурността и DevOps инженерството. Нужда от специалисти има и в енергетиката и сектора на възобновяемите енергийни източници.

Здравеопазването остава друга област с хроничен недостиг на персонал.

Болниците и медицинските центрове изпитват затруднения с намирането на лекари, медицински сестри и рехабилитатори. Сред причините са застаряването на работната сила и миграцията на медицински специалисти.

Пазарът на труда търси умения, а не просто работници

Общата картина показва, че България продължава да има нужда от служители в широк кръг професии - от шофьори и продавачи до инженери, медицински специалисти и IT експерти. Въпреки това проблемът не е просто в броя на свободните работни места, а в разминаването между търсените и наличните умения.

Бизнесът има нужда от хора, които могат да работят с машини и техническо оборудване, да изпълняват специализирани производствени задачи или да предоставят квалифицирани услуги.

В същото време част от търсещите работа не разполагат с необходимата подготовка, а за някои професии недостигът се задълбочава заради демографските процеси и миграцията.

Така дори при сравнително ниска безработица и по-малко обяви за работа през последните месеци намирането на подходящи служители остава сериозно предизвикателство.

А за хората, които избират професионалното си развитие, данните показват, че техническите умения, професионалната квалификация и специализацията продължават да бъдат сред най-ценните предимства на пазара на труда.

Седмичен бюлетин

Задоволи любопитството си по най-удобния начин — най-интересните статии директно в пощата ти.

Най-четените