Да дадеш оценка и дори присъда от комфорта на дивана в затоплената си стая за трагедия в планината е доста лесно. Особено ако никога не си попадал в рискова ситуация, ако ще и тя да е била една десета от това, с което се сблъскват Керстин и Томас при опита за зимно изкачване на най-високия връх на Австрия Гросглокнер.
Те тръгват към високия 3798 метра връх по маршрут, който сам по себе си е достатъчно предизвикателен, тъй като минава по остър гребен и изисква алпийски умения, скално катерене и преминаване през експонирани участъци, от които може да се падне в пропастта.
Във високата част на планината ги посрещат и брутални пориви на вятъра и температури, при които усещането е за минус 20 градуса. Всичко това на финала на уморителен преход и катерене с часове, и по тъмно.
Изтощена и премръзнала, 33-годишната Керстин не успява да продължи докрай, и около 40 метра под върха вече не може да се придвижва. Томас я оставя, за да търси помощ. Тя идва доста часове след това, когато Керстин вече е починала от хипотермия.
Томас беше признат за виновен по повдигнатото му обвинение за причиняване на смърт по непредпазливост, но получи леко наказание - условна присъда от 5 месеца.
Аргументите и на прокуратурата, и на съдията са, че той е имал по-голям опит с подобни изкачвания, затова и именно той е трябвало да оцени ситуацията - още преди тя да стане необратима.
••• Историята на фаталното изкачване:
Според съда по-опитният Томас е трябвало да осъзнае в достатъчно ранен етап, че Керстин няма да се справи и да прекрати експедицията далеч преди да стане опасна.
Тоест съдът в Инсбрук постанови, че този, който е по-опитен, поема отговорност и за другия и трябва да я носи - включително и подлежи на наказателно преследване при определени обстоятелства, които принципно биха могли да бъдат под негов контрол.
Въпреки че според свидетелсствата от делото самата Керстин е била добре подготвена физически, имала е опит с алпийско катерене и двамата са планирали прехода заедно. В по-ниското времето е било спокойно и не е било възможно да се предвиди какъв ще е вятърът по-нагоре. Накрая, когато тя вече не е в състояние да се движи, Томас тръгва да търси помощ сам, но се връща при приятелката си.
Тя му изкрещява да тръгва сам. Той я оставя отново, а умиращата Керстин спасява поне неговия живот.
Ако присъдата остане в сила след евентуално обжалване, тя създава прецедент. Макар че юридическата ѝ тежест е основно в Австрия, тя трябва да служи като сигнална лампа за всеки, тръгнал в планините с по-малко опитен приятел или група хора. Защото може да се окаже, че всяка лоша преценка или дори кофти стечение на обстоятелства са престъпление. И да превърнат водача в убиец, макар и неволен.
Ще си послужа с личен пример. Имам сериозен опит с българските планини. Не екстремен и алпинистки, но достатъчен, за да знам какво е усещането за паника, когато насред нищото падне мъгла и изгубиш маркировката на непознато място; или какво става, когато подцениш условията и газенето на сняг до ханша ти изпие силите до степен да се съмняваш, че ще стигнеш до крайната точка.
Но проявявам благоразумие и уважение към планината - не рискувам, не правя глупости и съм изрядно екипирана дори на лесни места, които познавам като петте си пръста.
В редица случаи именно аз съм негласният водач на други хора, и следвайки неписаните правила на планината се наемам с отговорността за тях именно заради по-големия си опит. В спокойни летни дни нареждам да се носят повече вода и храна от нужното, якета, полари и сериозни обувки, досаждам с прогнози за времето и безкрай наставления.
Не поставям себе си и другите в опасни - според мен, ситуации, и не се е случвало да бедствам.
Но освен на подготовка и благоразумие, това е въпрос и на късмет, и мога доста добре да си представя ситуацията на Гросглокнер. Въпреки че не съм била там, не се занимавам с алпинизъм и нямам опит над 3000 метра.
За себе си не бих могла да обвиня подсъдимия Томас, и изпитвам към него единствено съчувствие - и заради трагедията, която е преживял, и заради лекотата, с която част от публиката го линчува, че е изоставил приятелката си да умре от измръзване.
Няма как да знаем как се е развила ситуацията от начало до край, но ясно, че Керстин не е била безгласна кукла, нито е тръгнала насила. Томас носи отговорността и знае какво ги чака, но за преценката си той разчита и на това, което тя казва, показва и иска.
А във вече екстремната ситуация в края е добре да се има предвид, че при подобно изтощение, объркване заради времето, умората и хипотермията, и на такава височина, не е лесно да запазиш ясен разум и преценка. Това е отнело стотици животи и преди, и е част от алпинизма и преходите по най-високото.
Това не отменя факта, че този човек е носил отговорност и за друг, нито оспорва решението на съда. Но и не прави Томас убиец.
Бих ли повела отново хора с по-малко от моя опит в планината? Естествено - най-малкото защото не очаквам, че нещо лошо може да се случи, стига да спазвам правилата, които познавам отлично.
Вероятно и Томас е мислел така, тръгвайки за Гросглокнер.
••• Дори на "лесната" Витоша може да стане опасно:
