В четвъртък в Австрия започва процес, който има потенциала да промени планинарството и алпинизма в страната. И неслучайно предизвиква и огромен международен отзвук.
На 19 февруари пред съда ще се изправи 36-годишен мъж, обвинен в убийство по непредпазливост на 33-годишната си приятелка.
Той, според прокуратурата, е оставил жената "без защита, изтощена, с хипотермия и дезориентирана" малко под най-високия връх в Австрия - 3798-метровия Гросглокнер, въпреки че е бил "носещият отговорността водач на тура". Мъжът, назован Томас П. от австрийските медии, е оставил бедстващата си спътница, за да търси помощ.
Керстин Г. от Залцбург умира от хипотермия на метри под Гросглокнер. Трагедията на фаталното зимно изкачване на първенеца на Австрия става през януари 2025 г., а обвиненията срещу мъжа повдигат и редица въпроси за личната преценка, отговорността в планините и трябва ли да има наказателно преследване при подобни инциденти.
Според самия обвиняем - не. Защитата му определя случката като "трагичен инцидент" и отрича вина.
Изкачването на иконичния Гросглокнер в Източните Алпи започва на 18 януари 2025 г., а според прокуратурата по-опитният в планинарството и алпинизма Томас е допуснал редица грешки, довели до фаталния край.
Според обвинението на прокуратурата в Инсбрук, цитирано от "Би Би Си", мъжът е приет за "носещият отговорността водач на тура", защото, за разлика от приятелката си, има "голям опит при алпийски експедиции на голяма височина и е планирал изкачването".
Прокуратурата твърди, че той е предприел експедицията, въпреки че жената никога не е правила алпийски преход с подобна продължителност, трудност и на такава височина, и въпреки предизвикателните зимни условия.
Освен това двамата тръгват за прехода два часа по-късно, а Томас не е взел достатъчно спешна екипировка за бивакуване и е позволил на жената да тръгне с по-леки и неподходящи обувки.
Двойката предприема зимното изкачване на върха през Щюдлграт - остър скален гребен преди Гросглокнер. Маршрутът е много изискващ, включва алпийско катерене и силно изложени участъци по ръба на гребена.
Обичайно гребенът се преминава само на изкачване, а слизането от върха е през друг, по-стандартен маршрут. По Щюдлграт е прието, че има точка, от която слизането е още по-трудно и рисковано, и от тази част нататък може да се продължи само нагоре, но не и надолу по гребена.
Според прокуратурата двойката е трябвало да спре и да се върне преди тази част, тъй като високо в планината вятърът е бил със скорост до 74 км/ч, а минус 8-те градуса са се усещали като минус 20 заради поривите.
Двамата обаче продължават към върха и подминават точката, от която няма връщане.
Късно вечерта се оказват в капан. Според прокуратурата над тях преминава полицейски хеликоптер, но Томас не подава никакъв сигнал, че бедстват.
Около час и половина след това той се обажда на планинската полиция, макар че съдържанието на разговора не е ясно. Полицията твърди, че след това той не е отговарял. В около 2 сутринта Томас, според прокуратурата, тръгва сам да търси помощ, тъй като жената е прекалено изтощена. Изкачва върха и започва да се спуска от другата му страна.
Обвинението допълва, че мъжът не е използвал спасителни алуминиеви одеала или друга екипировка, с която да завие жената и да я предпази от студа. В 3:30 през нощта той се обажда на спешните служби. В този момент обаче не може да излети хеликоптер заради ветровете.
Жената умира сама под върха.
Версията на защитата е по-различна. Според адвокат Карл Йелинек двойката е планирала експедицията заедно, като и двамата са се смятали за достатъчно опитни, адекватно подготвени и добре екипирани. И двамата са имали алпийски опит и са били в много добра физическа форма.
Когато достигат до мястото, от което връщането е изключително опасно, никой от двамата не се чувства изтощен или претоварен, затова и продължават. По същата причина не сигнализират и на хеликоптера над тях по-късно - чувстват се добре.
Но малко след това, според адвоката, ситуацията се променя рязко, и за учудване на клиента му жената "изведнъж показва нарастващи признаци на изтощение". Тогава обаче вече няма как да се върнат назад. Именно затова, според адвоката, Томас се обажда на спешния телефон и с молба за помощ.
Двамата успяват да стигнат на около 40 метра под върха, но жената вече е прекалено изтощена да се движи. Затова той я оставя и тръгва да търси помощ.
С височината си от почти 3800 метра и алпийския си профил, Гросглокнер не е лесен връх, и изисква алпийски умения дори и да не се изкачва през зимата и през острия гребен, където се разиграва настоящата трагедия.
Според цитирани от Der Standard планински водачи върхът се изкачва от около 9000 души годишно.
Смъртните случаи за последните 20 години са 29.
Историята очаквано предизвика огромна дискусия и в Австрия, и извън страната. Тя се върти най-вече около юридическата отговорност при подобни приятелски експедиции, когато има изразен лидер на групата и евентуално по-неопитни хора с него.
Практиката в Австрия обаче показва, че подобна отговорност досега трудно е доказвана.
Смъртният случай под Гросглокнер далеч не е първият инцидент в австрийските планини, който е бил разследван, но до обвинения от прокуратурата се стига много рядко. Андреас Армакора, юрист от Инсбрук и бивш шеф на Австрийския алпийски клуб, обяснява пред Der Standard, че в страната има само една присъда за неоторизиран водач при планински инцидент.
Тя е от 1998 г. за планинар, завел свой неопитен приятел на висок 3300 метра връх. Осъденият е бил там и преди и е имал опита в подобно изкачване през ледник, но не и другият човек. Той е пострадал сериозно, след като се подхлъзнал на спускане по сняг, защото не носел котки, а водачът не го обезопасил с въже.
Ако сега бъде признат за виновен, Томас може да получи до 3 години затвор. Но присъдата може да се окаже ключов прецедент и да промени начина, по който се възприемат отговорността и рискът в планините.
