Малко след 30-ия километър на магистрала "Тракия", посока Бургас, настава раят. Не заради гледката към Рила или към горите от другата страна. Не е и поради локално паранормално явление, макар че на точно тази магистрала вече всичко е възможно.
Причината там на "Тракия" да е раят са трите активни ленти за движение.
Това е едно от твърде малкото места, на които магистралата прилича на европейски първокласен път - с три активни платна, изрядна маркировка и перфектен асфалт. Извън скромната отсечка положението е сходно с филм на Кустурица - сръбско и горещи попръжни на всички балкански езици.
За разширяването на АМ "Тракия" се говори спорадично и, смея да твърдя, прекалено малко.
Знаем защо. "Хемус" е доникъде, "Струма" не може да бъде завършена, защото пазим дървовидната хвойна и паяка уроктея. Наглед не е справедливо да разширяваме "Тракия", след като десетки инфраструктурни проекти буксуват като турист, заседнал в Кресненското дефиле на път за Гърция.
Само че именно "Тракия" поема не само българския трафик, а и огромна част от международния, особено от и за Турция.
Заедно с това магистралата редовно се нарежда сред най-смъртоносните отсечки в цяла Европа.
Разбира се, и десет активни ленти да има, без адекватен контрол пак ще има водачи, опитващи се да счупят свръхзвуковата бариера. Ще има и такива, които ще задремят в лява лента с има-няма 100 км/час, създавайки не по-малка опасност за околните.
И все пак...
Три активни ленти на "Тракия" ще гарантират повече спокойствие и по-мирно съжителство между леките автомобили и ТИР-овете. В момента между двете прослойки тлее тиха война и няма как да е другояче - те трябва да съжителстват на път, който по всички правила на логиката и логистиката трябва да е далеч по-широк.
Извън това повече активни платна ще са равни и на повече толерантност между шофьори с по-динамично каране и такива, които не държат да шофират задължително с максималните 140.
Диалогът около разширяването на "Тракия" обаче се разгаря, най-вече когато е твърде късно, тоест, когато стане тежка катастрофа.
Последните призиви да се помисли за подобрение на магистралата дойдоха тази година, точно след като ТИР скъса мантинела и помете лека кола, убивайки две деца. Точно тогава за последно се дочуха плахи предложения да се помисли за поне три активни ленти.
После? После всичко отново се успокои, въпреки че всеки, който пътува повече от два пъти месечно по "Тракия", ще я нарече всякак, но не и спокойна.
Тази измамна тишина ще трае точно до следващия смъртоносен инцидент, когато пак ще се чудим как е могъл той да бъде предотвратен. А отговорът може да не е евтин, но да е лесен и животоспасяващ - прекрояване на магистралата и наливането на още една лента асфалт там, където е възможно.
Няма да е панацея, само че ще е огромен скок в правилната посока.
