Съдбата ми е отредила незавидния жребий да пътувам често по магистрала "Тракия" и се чувствам почти кармично свързана с нея.
Отсечката носи гордо наименованието "магистрала", макар че в други държави така изглеждат междуселските пътища, за сметка на това от над 10 години ограничението смело е лепнато на 140 км/час.
Магистралата е толкова специална, че на нея са посветени и няколко Facebook групи, в които ден и нощ се нищят състоянието на асфалта, трафикът, но най-вече - скоростта.
Най-често употребяваната дума в света на изнервени шофьори и далечни роднини на Макс Верстапен е "бавняр".
"Бавняр", ще ви го преведа веднага, е водач, който кара в разумните граници, понеже на места състоянието на "Тракия" не позволява дори и 120 км/час, толкова е амортизирана. Той (тя) е шофьор, който си пази живота, здравето и, не на последно място, колата и има трезва представа, че кара по опасно трасе.
"Бавняр" е и човекът, който пречи на пишман смелчагите да карат с почти 200 и да стигат от София до Пловдив за 20 минути.
Последните са убедени, че имат правото да шофират като луди, да мигат истерично с фаровете и да приемат прословутите 140 в червено кръгче за възпитано предложение, а не за закон. Това е достатъчно лошо, още по-лошото е, че водачите с тази специфична настройка на ума са твърдо убедени, че са прави.
Нищо, че магистралата официално е сред най-смъртоносните отсечки в Европа. Нищо, че по далеч по-поддържани магистрали в Европа ограничението е 120-130.
Участъците със средна скорост по "Тракия" озаптиха съвсем леко "състезателите", само че някъде дълбоко в мозъка им чипът остава непокътнат.
А черната статистика набъбва правопропорционално на повтарянето на думата "бавняр".
Този път няма да повтарям преповтаряни до болка предложения като по-строги санкции, по-солени глоби, повече контрол. Все едно да обяснявам, че единственото решение за счупен крак е неговото гипсиране, вместо мазането му с паста от чесън, оцет и омайниче.
Положението по "Тракия" би се подобрило осезаемо, ако активните ленти станат поне три, като иначе разумните "бавняри" имат две на разположение, за да шофират спокойно.
Разширяването на магистралата обаче едва ли ще намали осезаемо жертвите, защото в най-лява лента отново ще се вихрят авторите на термина "бавняр".
По-ефикасно ще е да наблегнем на смяната на чипа с такъв, в който клетата магистрала не е декор за "Бързи и яростни: Тракия дрифт".
Нула толерантност към примигването къси-дълги, нула толерантност към лепналите се на задната броня. И постепенно "не-бавнярите" ще започнат да привикват, че не са сами на пътя, особено ако мантрата с по-тежките санкции също се сбъдне.
А който бърза - да е тръгнал пет минути по-рано.
