Мине се, не мине, и някой посяга на някоя българска кулинарна светиня.
През годините люта жертва на световния заговор са били кривите краставици, правите тиквички, шкембе чорбата, сега и ракията. Понеже правителството се закани, че ако намери в дома ни ракия, подарена от друг, ще се наказваме.
Предимно финансово де.
Струва ми се, че пак се целим в грешните ястия и напитки. Вместо тях е време да забраним веднъж и завинаги:
Спагетите със сметана
Гордо наречени "Карбонара", още по-гордо гарнирани с шунка, шпеков салам, гъби и други измислици. Преди има-няма 20 години в нечия глава е светнала ярко крушката, че спагетите освен с "червен сос", могат да се сервират и с "бял сос" и без да задълбава в подробности, е хакнал сметана.
Измишльотината се оказа по-издръжлива от Альоша в Пловдив и битува свободно както в ресторантьорски менюта, така и в домашни кухни.
В действителност е мазно на вкус поругаване на пастата, има вкус на десерт с шунка и спагети и би накарало италианец да се самоубие с изсъхнала фокача в сърцето. Време е за незабавна забрана на всякакви експерименти, включващи паста и сметана в една чиния.
Тиквеникът със сурова тиква
Българската домакиня е практична и не търпи разхищения - на продукти и на време.
За съжаление тази практичност понякога ражда пълни и неапетитни недоразумения като тиквеника със сурова тиква. Да, пърженото е вредно и отнема време, но понякога е за предпочитане пред опитите да прокараш между зъбите и към стомаха полусготвени лентички тиква.
В категорията попадат още кулинарни престъпления като варената мусака, сосовете със сурово брашно и щруделът със сурови ябълки.
Всъщност мързелът в кухнята рядко дава вкусни резултати, а термичната обработка по почти магичен физико-химичен начин прави продуктите по-апетитни за небцето. Пък и за стомаха де. Така че манджите със сурови продукти също трябва да бъдат забранени.
Домашното вино
Почти всеки поне веднъж е бил дърпан отривисто за ръкава с думите "Опитай ми виното, опитай, еликсир!", само за да го опита и да установи, че или е за оцет, или направо за боклука.
Напук на тракийските ни корени, домашното вино не ни се удава и това е истина, която е време да приемем, преглътнем и да продължим живота си спокойно. Домашното вино най-често е пълно с мистериозни парцали, бялото е оранжево, розето - и то е оранжево, червеното нерядко и то някак палаво оранжевее.
Или горчи, или е кисело, или на сутринта главата боли и уста проклина цяла вселена.
Който не си го може - не си го може. Пък ако продължава да опитва, въпреки трагичните резултати, по-разумно е да бъде спрян насила.
